"Ако искаш да си щастлив цял живот - стани градинар"
Лао Дзъ
Всички познаваме онези бабки с мотички, които се грижат за градинката пред блока - садят, прекопават, плевят бурени и се превръщат в свирепи гладни тигрици, ако някой има неблагоразумието да откъсне едно лале.
Оказва се, че множество изследвания са установили ползата от грижата за зелено пространство.
Да отглеждаме растения не само помага за околната среда, чистотата на въздуха и естетиката в градска среда, но има положително влияние и върху самия човек.
Здравето зависи от редица социални, икономически и екологични фактори, казва Ричард Томпсън от Кралския колеж в Лондон.
Според него всеки досег с природата, дори само наблюдението, могат да намалят стреса и да подобрят здравето на човека, което може да се използва като допълнителна терапия за профилактика на болести като високо кръвно налягане, депресия, мигрена, дори проблеми с храносмилането.
Според едно японско проучване, гледането на растения променя ЕЕГ записите и намалява стреса, страха, гнева и тъгата, както и намалява кръвното налягане, пулса и мускулното напрежение. Друго проучване, проведено в лондонска болница, показва, че контакта с природата редуцира постоперативния период, намалява употребата на аналгетици и хирургичните усложнения.
В шведска психиатрична клиника пък интересен експеримент показал, че болните вандализират и направо унищожават абстрактни картини и портрети, но се отнасят с грижа към пейзажите.
Австралийско проучване пък е установило, че градинарството е по-ефективно от ходенето, "ученето през целия живот" или умерения прием на алкохол като превенция срещу деменция.
В действителност, проучвания като тези страдат от вградени остатъчни объркващи корелации между зелените площи и по-високите доходи, по-добрите жилищни условия и по-здравословния начин на живот, които могат да бъдат трудни за разграничаване.
Още основоположничката на сестринската медицинска грижа Флоранс Найтингейл (1820 - 1910 г.) установява ползите от градините за пациентите и насърчава облагородяването на пространствата около болниците в Лондон.
На какво обаче се дължи положителният ефект?
От една страна, работата в градината съчетава физическа активност със социално взаимодействие, контакт с природата и слънчева светлина, което е най-добрият възможен вариант за благоприятно лечение.
От друга страна, тя възстановява сръчността и силата, а копането, плевенето и косенето лесно могат да заменят час-два във фитнес залата. Контактите, които хората създават заради общите си "градински" проекти и споделени интереси, успешно противодействат на социалната изолация и намаляват симптомите на деменция.
Не на последно място, успешното създаване на една красива, подредена градинка, която получава възхищението на съседи и случайно преминаващи хора, спомага за повишаване на самочувствието на своя създател, кара го отново да се усеща значима част от обществото.
Ако градинката пред Вашия блок е обрасло с бурени, тъжно и необгрижено пространство, направете нещо за него.
Дори да не сте специалист в градинарството, засадете карамфилчета, невен и теменуги - те сами ще се грижат за себе си, от вас ще се иска само малко помощ в сухите месеци. И не забравяйте, че с грижата за градинката ще помогнете и на себе си, и на съседите, и на квартала, и на града. А може би и на целия свят, защото никога не се знае до какво може да доведе кацането на пеперуда върху маргаритка...
