Всички го правят: "думскролингът" е новият наркотик

Всички го правят: "думскролингът" е новият наркотик
Снимка: pixabay

Нека "само да погледна" кое не е наред със света

В опит да огранича използването на социалните медии, които отнемат огромна част от времето и енергията ми, реших да се оставя само на "новинарска диета".

Тоест просто да сърфирам из новинарските сайтове, дори без да чета задълбочено под заглавията. Може би е излишно да ви казвам (знаете го сами), че отново попаднах в капан - този път в информационен (всъщност заради прекомерното количество информация - дезинформационен).

Да скролваш часове и часове наред из интернет, дори с уж благородното намерение просто да си информиран, си има име: думскролинг (doomscroilng) и огромна част от хората го практикуват, също като мен.

Пред огледалото

Да четеш новинарски сайтове и да следиш информационни канали се оказа абсолютно същото като да прекарваш часове и часове, зяпайки смешни видеа в TikTok. Или гледайки дълги филми в YouTube, разнищващи тема след тема.

Отваряш телефона си "само за да видиш" прогнозата за времето. Само да провериш сметката си. Само за да... поръчаш пица.

Час по-късно установяваш, че продължаваш да стоиш със схваната ръка пред устройството и с раздразнителност и тревожност да четеш, или да гледаш уж много полезни и разширяващи мирогледа новини, коментари, видео подкасти...

За проблемната икономическа политика на САЩ, за войната в Украйна, за поредните скандални назначения, водещи до Пеевски, за смъртта на пътищата, за политическия апокалипсис, надвиснал над Румъния... За израело-палестинския конфликт. За хутите. За ядрения арсенал на Индия или Пакистан...

За... За... За...

Истории Извън гнездото

"Думскролингът" е ежедневно препускане из цифровата бездна, което безконтролно отнема времето, енергията и вниманието ни.

Нещо повече: това скролване неизбежно води до усещане за отчаяние и безнадежност. Следвано от надежда, че ще намериш повече от това. За да затънеш отново в същото.

Статия в американското издание на Vice по темата цитира проучване, според което 64% от американците казват, че думскролват (тази прекрасна "славянска" дума!). Поколението Z е сред най-думскролващите - 81% от зетките го правят. Те са следвани от милениалите (67%) и поколението X (53%).

Платформите се различават - TikTok, Reddit, Facebook - но спиралата на думскролинга е една и съща: сърфиране, изпадане в отчаяние, повторение на процеса.

Детето

"Oтчаянието" е съществена част от думскролинга.

Новинарските емисии го използват активно - писането за проблеми, тревоги, катастрофи и прочее е основното занимание на "лешоядите", към които всъщност спадат всички медии (ако не сте гледали филма "Лешояда" от 2014 с Джейк Джилънхол в ролята на криминален журналист, не е лоша идея да наваксате - във всички случаи ще са по-полезно прекарани 2 часа, отколкото в четене на новинарски емисии).

Думскролингът е толкова популярен и толкова вреден, че май може да се сравни единствено с тютюнопушенето, практикувано през цялата втора половина на 20 век: вредно е, но е неизбежно.

Защото всички го правят, включително на работното място.

Пак според Vice средностатистическият американски служител прекарва 3,5 часа седмично в отчаяно сърфиране на работното си място, което е изчислено, че струва на работодателите около 5600 долара на служител годишно.

Детето

Ако прибавим и разхищението на електроенергия, САЩ ще похарчат близо 29 милиона долара годишно само за зареждане на телефоните, за да могат хората да четат за всичко, което не е наред със света. Само тексасците са отговорни за 2,4 милиона долара от тази сума, донякъде злобно подчертават от Vice.

Но как се "закачаме"?

"Закачаме" се, когато сме отпуснати и решаваме, че ще си починем или "ще убием" малко време. Обикновено това се случва преди лягане. Но също и докато чакаме пред кабинета на доктора. Докато сме на почивка на прекрасен плаж. Докато чакаме да вземем детето след урок. Дори докато сме в приятелска компания, но искаме "само да погледнем".

Резултатите

Думскролването - това донякъде безсъзнателно сърфиране из бездната - се свързва с влошаване на съня, по-лошо психично здраве, по-голяма обща неудовлетвореност и засилено чувство за обща несигурност. А се свързва също и с този фамозен модерен термин, наречен "мозъчно гниене", който се дължи на прекомерно използване на социални медии тип TikTok.

Усещането след думскролването е, че светът се срива, че нищо не е наред, че сме безпомощни.

Но, забележете! Може да е придружено и с усещане за "истина" и "просветление", включително с лъжливото (естествено) чувство, че сме намерили прости обяснения на сложни процеси.

Детето Образование

Някъде там, разбира се, сред отровените от думскролинг глави, се раждат и конспиративните теории.

И теориите за Подмяната и Чипирането. Тези за Дълбоката Държава. Тези за Масоните. За Евреите. За Тъмната Система. Тук някъде е и Теоритята за плоската земя.

Думскровлането рано или късно ще ви заведе към корена всички религиозни теории и ще ви хвърли в разединяващи обществата теми, сред които доминацията на единия пол за сметка на другия, на едната раса или народност над другата...

Думскролингът ще ви зарови до шия в какъвто си щете мисловен боклук, насаден в дигитална среда от хилядолетните човешки традиции на реално мозъчно гниене.

Извън екрана

Думскролингът се отразява на личните ни отношения. На споровете ни с приятели и роднини върху неща, прочетени или просто видени онлайн, без особена задълбоченост (да не се задълбава е задължително за думскролването - важно е само да се спускаме върху нещата, не да влизаме под тях и да задълбаваме).

Отношенията ни прерастват в обвинения на другите, че прекаляват с устройствата. Слушаме същите обвинения и към нас самите.

Истории

И върху спорове около осъзнаването, че в крайна сметка сме сами срещу огромна индустрия, чиято единствена цел не е да ни информира, а да ни държи закачени възможно най-много време.

Думскролингът е много по-силен от всичко, с което сме се сблъсквали досега. Можем да си го представим като "телевизия на десета степен": толкова е силно пристрастяването към него.

Но най-трудното е да си признаем, че мозъците ни все още не са готови да се преборят с това, което виждаме.

Не могат да го обработят. Няма време. 

Може би просто сме твърде крехки в свят, в който всеки алгоритъм тласка към зависимост. А може би просто все още не сме усвоили принципите за дигитална хигиена и желаязна дисциплина пред устройствата...

Истории

Споделяне
Харесва ми
Споделяне

Подобни

Ексклузивно

Последни