Ако не знаете кой е Иван Вирипаев, имате чудесен повод да научите.
На сцената на театър Дерида на 17 май предстои премиера на неговата пиеса "Най-високото дърво на земята".
Малко ще подскажем: Иван Александрович Вирипаев е роден през 1974 г. полски творец от руски произход, драматург, сценарист, режисьор, актьор, театрален педагог.
От 2014 г. живее и работи постоянно в Полша. През 2022 г. окончателно се отказва от руското си гражданство и го заменя с полско.
През 2023 г. е обявен за национално издирване в Русия, а пиесите и филмите му са забранени - заради категоричните му антивоенни позиции. Ако бъде заловен в страната или екстрадиран, ще бъде приведен в наказателна колония с общ режим за 8 години (ако успее да ги преживее всичките, разбира се).
Пиесата му "Най-високото дърво на земята" е написана през 2021 г., поставена е за първи път през 2022 г. Показва какъв е човекът в неговия вселенски смисъл - с малко ирония, доза "черен хумор", малко тъга, много въпроси:
Как се преживява скърбта, как се отнасяме към себе си, близките си и природата, как това ни се отплаща?
Какво е да си отговорен - към себе си, към обществото, природата?
И защо всички носим едно апокалиптчино чувство, защо съвременният човек е нещастен, самотен, изоставен?
На какво се надяваме, кои са нашите упования? Щом няма Бог, какво има?
На пръв поглед "Най-високото дърво на Земята" започва с един разговор между две жени - Дороти и Санди - за мъж на име Бонч, изгубил сина си в трагичен инцидент. Детето се е удавило в река, а Бонч всяка събота ходи в парка при едно дърво, за да моли за прошка. Това, което започва като лична драма, бързо се разгръща в болезнено и сатирично изследване на днешния свят.
Пиесата на Вирипаев ни представя вината - от личната на Бонч, през циничния ѝ разпад в разговорите на Дороти и Санди, до една колективна вина: тази на човечеството. В свят, в който молитвата се отправя не към Бог, а към дърво, Вирипаев поставя въпроса дали има кой да прости. Кой би могъл да ни прости за всичко, което сме разрушили - в себе си и в другите?
Светът трепери като желе, казват героите. А под повърхността му вече няма нищо за спасяване.
Пиесата е зов за прошка - не от Бог, а от самото Дърво, което помни.
Режисьор на спектакъла, който ще видим на 17 май, е Владислав Стоименов. В ролите - Бориса Сарафова- Черкелова, Биляна Георгиева, Петко Венелинов
Сценограф и костюмограф: Мария Колева, композитор: Милен Апостолов Продуцент: Кремена Димитрова - Credi Arte.
Спектакълът се осъществява с подкрепата на Програма Култура на Столична община, и с благодарност към Brave creations, които подкрепят несравнимото българско изкуство.
