Казват, че майките винаги знаят причината за бебешкия плач. Казват също, че причина винаги има, и тя е толкова основателна, колкото и самата еволюция. Но след три-четири безсънни нощи, след стотици часове напразни опити за мир, любов и сън, след усещането за безсилие, грешка и безнадежност, почти всяка майка е стигала до състояние съвсем съзнателно да зададе на бебето си въпроса:
"Защо? Защо плачеш?"
С пълното съзнание, че отговор няма да получи, или поне не скоро.
Децата, защото са бъдещи хора, са различни - едни плачат повече, други по-малко. Едни се обаждат за катко, други мощно заявяват присъствие и нужди. Учените отдавна се опитват да систематизират причините и да дадат някои универсални съвети.
0-3м. "Слушай ме внимателно!"
В първите месеци от живота си бебето може да има всякаква причина за плач - защото му е топло или студено, шумно или тихо, гладно е, твърде много е яло, спи му се, иска нова пелена, иска да го люлеят. Последното, оказва се, е нещо, което наистина много липсва на бебето след раждането и има наистина успокояващо действие.
Напускайки утробата и попадайки в друга среда, то не може изведнъж да се приспособи, без да усеща познатото му полюшване. Според д-р Харви Карп, автор на популярната зад океана книга "Най-щастливото бебе", през първите месеци от живота си 43% от бебетата прекарват в плач по 2ч. на ден, 29% - по 3ч., а 14% могат да плачат по цели 4 и повече часа.
В тези най- ранни месеци се случва дори и професионалистите да не могат да отгатнат причината.
Когато разумните и очевидни доводи вече са изключени, люлеенето и тихото говорене са универсален помощник. Все пак, препоръчително е, ако плачът надвиши 3ч., да потърсите помощта на педиатъра, за да проверите дали няма здравословен проблем.
3-6м. "Бъди ми приятел!"
Докато в първите три месеца плачът най-често е инстинктивен, сега вече бебето започва да осъзнава, че може да накара нещата да се случват както то иска с помощта на плач. Толкова е лесно - заплакваш, и мама се появява веднага, дава мляко, сменя пелени, люлее, пее...
Другата най-честа причина за бебешки плач в този период, оказва се, е фрустрацията. Бебето вече е посвикнало с новата среда, но движенията му все още не са добре координирани и преценката на разстоянието не е най-силната му страна, затова се случва да се ядоса, ако усилията му да достигне любимата играчка, биберон или гънка на одеялото се окажат безплодни.
На този етап от развитието на бебето, мама е най-забавната и универсална играчка, най-успокояващия биберон, най-важното достижение. Затова връзката между нея и бебето е особено важна. До този етап вече би трябвало да си имате доверие и да се разбирате без много плач.
Опитайте се да не вземате бебето на ръце при всяко хлипане, отзовавайте се на повикването му с успокоителни думи, говорете му и прекарвайте време заедно. Въщност, скоро ще забележите, че плачът рязко спира при появата на Вашето усмихнато лице.
6-9м. "Искам да играя!"
В този период бебето вече добре координира движенията си, хваща играчки, седи самостоятелно (може би дори се опитва да пълзи) и няма търпение да приложи на практика всяко ново умение.
Ако е решило, че има нужда от още време за игра, ще се опита да ви убеди в правотата си по познатия начин - с плач. В този период започват да пробиват и първите зъбки, което прави бебето още по-раздразнително.
Това, което можете да направите, е да го разсейвате. Не забравяйте, че бебето не знае още понятието "забранено", иска да вземе в ръка и да опита на вкус всичко, което успее да достигне. Разсейването с играчки за дъвкане вършат добра работа.
9-12м. "Обичай ме!"
След всичкото време прекарано заедно, сигурно вече добре различавате плач "Искам да ям!" от плач "Скучно ми е!", но ето, че сега ще се появи още една причина за недоволство - емоцията.
Според учените именно в този период малкият човек поставя основата на своята емоционална интелигентност. Сигурно затова тъкмо сега започват да се появяват страховете - от тъмното, от силен шум като прахосмукачка, от непознати хора, от гръмотевици и светкавици...
Изследванията показват още, че в този период бебето е особено чувствително и към Вашето състояние. То ще забележи, ако сте изтощена, уплашена, тъжна или ядосана, и съответно ще изрази своето мнение.
Освен всичко останало, малкият човек е в период на изграждане на своята независимост, така че се пригответе за първия сериозен отпор, който ще дойде с опитите да го спрете да тича, да се катери или да рови в пясъка. Какво ви остава, освен да отстоявате неговата сигурност, дори с цената на малко сълзи?
Във всички случаи, дори да сте много ядосана, поемете дълбоко дъх и се постарайте да изглеждате спокойна и уверена в действията си, защото всяка ваша емоция се отразява като в огледало в детето. Колкото повече и по-искрено се усмихвате, толкова повече усмивки ще получите от него.
Според едно изследване, публикувано в "Journal of Pediatrics" и цитирано от в."Гардиан", най-плачливи са бебетата в Обединеното кралство, Канада и Италия. Изследването включва 8 700 новородени в различни страни - от Австралия, Дания и САЩ, до Япония. Най-спокойни се оказват бебетата в Дания, Германия и Япония. Д-р Дитер Волке от Департамента по психология на Университета Уоруик смята, че разликата се дължи най-вече на културните особености в различните страни, на различните стилове при отглеждането на новородените, както и на различното хранене.
Изследването сочи, че ¾ от майките в Британия започват да кърмят след раждането, но в следващите два месеца повече от половината се отказват. Друга съществена разлика между датските и британските родители е контактът, който имат с децата - в Дания той е много по- близък независимо дали децата са плачат или са спокойн.
Според д-р Мариано Холиз от Университета във Валенсия и неговото изследване върху бебешкия плач, има зависимост между очната активност на бебето и причината за плача - ако плаче от страх или яд, то държи очите си отворени, но ако плачът е от болка, ги затваря.
Каквато и да е причината, бебешкият плач е един от най-сериозните стимули за човешкия мозък - никой не остава безразличен към познатия звук, независимо от националност, възраст или емоционално състояние.
Доказано е, че той въздейства на когнитивните ни способности, причинява прилив на окситоцин в мозъка, което от своя страна води до рязко понижаване на кръвното, отслабване на паметта и защитна агресия. Най-вече, плачът е единственият инструмент за оцеляване на бебето, и всяка майка отговаря на него инстинктивно.
