За децата е лесно да приемат, че родителите им знаят всичко.
В крайна сметка родителят определя времето за лягане и ставане, за излизане и прибиране, за писане на уроци и ходене на курсове, за това кое лекарство се взема, когато детето има настинка и прочее.
Колкото повече децата порастват обаче, толкова повече започват да възприемат родителите не само като всевластни същества, но и като хора, които също могат да допуснат грешки.
В пубертета децата вече не само допускат, че родителите им могат да грешат, но и умишлено търсят грешките и недостатъците им, сякаш това е част от тренировката за бъдещ самостоятелен живот, далече от родителското тяло.
Но когато родителите се затрудняват да признаят своите чисто човешки слабости, независимо че те са видими, тогава е възможно да говорим за "его възпитане" или "его родителство".
Това не е някакъв официално разпознат стил на възпитание, като например "авторитарното възпитание". За "его възпитание" може да говорим, когато става дума за родителския стремеж да се запази властта над детето във всяка ситуация, а често и независимо от възрастта му, като не се признават грешки и не се оставя място за слабости.
"Его родителството" може да се прояви в различни форми. Например отказ да се отстъпи в спор, нужда родителят да бъде винаги прав или да "печели" всяка борба за власт. Или когато родителят настоява за йерархия в отношенията с детето и избягва всякави извинения, дори при грешка.
За разлика от "нежното възпитание" или "разрешаващото възпитание", "его възпитанието" не винаги се случва умишлено и не е част от някакъв подход. В много случаи родителите дори не осъзнават, че са застинали в своите твърде егоистични позиции. Те дори може да са убедени, че това е единственият правилен начин. Но върху децата упоритата родителска "безгрешност" и налагане може да имат дълготрайно влияние.
Малко по-надолу в статията ще ви покажем как да разпознаете признаците и какво да направите, ако забележите, че самите вие като родител попадате в някои от изброените "его модели". Но нека преди това си отговорим на въпроса:
Какво е "его родителство"?
"Его родителството" и изобщо "его възпитанието" е, когато родителят се грижи за детето, но не воден от нуждите на малкото, а воден от собствената си потребност да се чувства добре, правилно, да бъде прав и да контролира или да се утвърждава като родител.
Характерно за този вид родителство е оказването на доста ограничена подкрепа за емоционалното и психическо развитие на детето, за неглижиране на неговите нужди за сметка на получаване на повече лично внимание и защита на имиджа или чувствата на родителя.
Например родителят може да подтиква детето си да играе спорт или да се занимава с дейност, която не го интересува, но която е интересна за самия родител или представлява негова несбъдната мечта. Този модел на поведение се нарича и "проекция" на собствените си неудовлетворени мечти и желания. Друг мотив родителят да настоява детето да прави неща, които то не желае, може да бъде и това, че неучастието на детето ще се отрази лошо върху имиджа на семейството и, разбира се, върху самия родител.
Въпреки че "его родителството" може да изглежда различно за всяко семейство, но ето няколко често срещани примера:
- Детето получава слаба оценка в училище и родителят е особено загрижен, че тази слаба оценка изкарва него да изглежда некомпетентен като родител. Така той не се притеснява толкова, че детето не е усвоило материала, колкото той самият изглежда се проваля като родител.
- Детето е завладяно от силни емоции, но родителят се чувства неудобно от изразяването на тези емоции и му казва, че "драматизира", че "преживява всичко прекалено силно" и отказва да признае чувствата на детето.
- Родителят повишава глас или казва нещо грубо на детето на публично място и е по-притеснен как тази негова реакция ще се отрази на авторитета му пред другите, отколкото от това как ще се почувства детето от забележката.
Къде е проблемът?
Когато децата се възпитават чрез "его родителство", това може да има дълготраен ефект върху тяхната увереност. Един от възможните "ефекти" е, че те усвояват убеждението, че любовта е условна - че са достойни за нея, само когато се представят, държат или чувстват по определен начин. С течение на времето такива деца е възможно да развият тревожност, перфекционизъм, ниско самочувствие и страх от допускане на грешки. Това може да създаде "удобни" хора, които се страхуват да отстояват себе си, за да не навредят на околните и да не им причинят неудобство, точно както се е случвало да се чувстват, когато са били малки.
Много често, "его родителството" не е умишлено, а се дължи на заучени модели от собственото детство, тъй като повечето родители възпитават децата си по начина, по който са били възпитавани и те самите. Това са модели, които те никога не са възнамерявали да повторят, но повтарят.
И все пак има начини да не попадаме в този увреждащ децата ни капан и да не станем "его родители".
Избягването на "его възпитанието" започва с разпознаване на поведението. Когато се уловите, че реагирате, водени от егото си, опитайте се да спрете и да се запитате: "Дали става дума за нуждите на детето ми, или за моя собствен дискомфорт. Самоосъзнаването е първата точка към промяната.
След като сте си признали, че имате проблем и искате да работите, за да го избегнете - започнете да наблюдавате поведението на детето и вместо да се защитавате, мислете за начина, по който то се чувства. Това означава, че вместо да давате приоритет на собствените си нужди и чувства, се опитайте да разберете какво би било най-добре за детето ви, като го питате, изслушвате го и вземате решения, които са най-добри за него.
Научете се да се извинявате
Когато родителят признае, че е сгрешил, това дава на детето разрешение също да бъде несъвършено. Това му показва, че отношенията могат да бъдат гъвкави, без да се прекъсват, че поправката е възможна и че отговорността е сила.
Така че следващия път, когато реагирате прекалено остро, направите грешка или кажете нещо, което не е трябвало - знайте, че извинението е по-продуктивно, отколкото ако се направите, че нищо не е станало, за да изглеждате прави. "Казвайки нещо от рода на: "Не трябваше да ти говоря така и съжалявам", изграждаме емоционална сигурност и моделираме точно този вид устойчивост, който искаме децата ни да развият.
В крайна сметка целта е децата ви да се чувстват в безопасност и да получават подкрепа.
Бързо щe забележите, че когато започнете да признавате собствените си грешки и уязвимости, създавате пространство за детето си да направи същото и го предпазвате от бъдещия капан, в който ще попадне - или като "его родител", или като вечно "удобен" и несигурен човек.
