Ако сте загубили родител или родители, най-вероятно често си представяте, че този човек (или хора) все още е жив и разговаряте.
Може би му искате съвети?
Или си мислите дали той би бил доволен, ако можеше да ви види отнякъде сега. Какво би казал? Как би реагирал? Би ли ви помогнал в тежка лична ситуация със съвет? А възможно ли е сам да се е сблъсквал с подобни проблеми и предизвикателства?
А сега използвайте въображението си и си представете разговора ви. Какво на всяка цена бихте искали да попитате вашия починал родител?
E, ако имате късмет и майка ви, и баща ви (а защо не и баба или дядо ви) все още са живи - побързайте да разговаряте с тях и да ги попитате някои важни неща.
Например:
Какво очакват да се случи в бъдеще и как си представят да живеем ние и техните внуци?
Перспективата на по-възрастните е по-различна. Но благодарение на техния опит, те могат да ни дадат неочаквани оценки за събития, през които минаваме. Може би виждат по-ясно от нас политическите и обществените процеси.
Може би имат съвет от миналото, който ще ни е полезен.
А може да им липсва замъглеността на надеждата на младостта и е вероятно да имат доста по-песимистична гледна точка. Във всички случаи е добре да знаем накъде върви света според тях. И да "калибрираме" собствените си везни.
Поговорете за настоящия им живот
"С какво се занимаваш в момента?", "Кое е най-смисленото в момента в живота ти?", "Имаш ли любими занимания?" - това са въпроси, които ще ви се иска да сте задавали по-често на родителите си, когато вече ги няма.
Направете го сега, защото често се оказва, че когато починат, разбираме, че не сме знаели нищо за заниманията им. Те не са ни казвали, а ние не сме се интересували достатъчно.
И със закъснение разбираме, че са стигнали до някакви знания в дадена област, които не са успели да ни завещаят. Нещо повече - изобщо не са успели да ни споделят за своя силна страст или хоби.
"В какъв етап си от живота си?", както и "Разкажи ми повече за миналото".
В своя статия по темата, списание Time съветва да подходим по-креативно, когато се интересуваме как е протекъл живота на нашия родител или близък роднина - и как се чувства той сега, но единствено в сравнение с всички изминали години. Според Time хората, и особено родителите, избягват да се чувстват уязвими пред децата си, затова и може би подходът трябва да е поднесен в смисъла на "Ако животът ти беше книга с различни глави, на коя глава би казал, че се намираш в момента?"
Звучи ли ви помпозно? Защото е такова, но в крайна сметка няма нищо по-трудно от това да изкараме човека от ежедневната му рутина и да го хвърлим в равносметки.
И все пак изберете подходящ момент и разпитайте родителя си за миналото му. В един момент него няма да го има, а парещите въпроси дали и вие не се сблъсквате със същите проблеми като него, ще останат. И тогава той ще ви липсва по-силно от всичко.
"Кое ти дарява спокойствие и чувство за смисъл?"
Ако усетите, че моментът е подходящ, попитайте родителите си кога се чувстват най-спокойни. Ако кажат "никога" - не се притеснявайте, може би и вие не се чувствате спокойни във времена на криза и война. Но се информирайте за начините по които те се презареждат. От Time предлагат успокоителни варианти за разговор в стил:
Вие: - Сутрин отделям пет минути, за да изпия кафето си на верандата и да помисля.
Родител: - Важно е да презареждаш, аз не успявам...
Или:
Вие: - Чувствам се така, сякаш нямам никакво време - децата са толкова малки, че не ми остава миг да се обърна даже.
Те: - Така е докато са малки. Боже, спомням си какво беше! Прав си - толкова е трудно.
Сега вече можете да попитате за неща от миналото, които те никога не са ви споделяли.
"Какво желаеш най-силно за мен и за живота ми?"
Може да е много смислено да помолите родителите си да споделят най-съкровените си надежди за своите деца (вие) и, ако е уместно, за своите внуци. Макар че те със сигурност искат да успеете и да постигнете целите си, може да ви кажат други неща - в междуличностен план и в отношенията - които също са изключително важни. Това може да включва разговори за това как живеем живота си, как се обичаме и как се грижим един за друг.
"Кои са били най-болезнените ти моменти?"
Трябва да е подходящия момент, за да повдигнете такава деликатна тема, но начинът, по който родителите ви отговарят, може да ви даде представа за оформящите живота им преживявания. Това е особено силно, ако го съчетаете с последващ въпрос: "Как успяхте да се измъкнете от най-трудния период в живота си?"
Наистина можете да научите как някой се е сблъскал с препятствие или несгода и как е излязъл от нея. Майка ви или баща ви може да са по-издръжливи, отколкото сте предполагали - което може да ви вдъхнови за години напред.
"Кое е нещото, за което си променил мнението си през последните няколко години?"
Това е един доста интересен въпрос, който си струва човек да зададе и на себе си. Но за да го зададе на родител, той трябва да уцели подходящия момент. Ако успее да накара родителя да се замисли и да даде отговор, това ще покаже, че начинът му на мислене е гъвкав. А може и да се изненадате. Може би родителят ви е променил мнението си по въпрос, за който и двамата преди не сте били съгласни.
"Какво би искал повече хора да знаят за теб?"
Начинът, по който родителят ви отговаря, ще ви помогне да разберете кои качества цени най-много в себе си. Може би ще научите, че майка ви наистина обича да получава признание за това как готви или баща ви за това, че постоянно се грижи за градината. Всички искаме да се чувстваме видени, а това, което е важно за един човек, може да е неочаквано. Това отваря вратата към въпроса: "Кой съм аз? И за какво ми пука най-много на този свят?"
"Как изглеждаха отношенията в семейството, когато растеше?"
Може да знаете отговора, но може и да не го знаете. Семейната динамика, в която са израснали родителите ви може да хвърли ясна светлина върху собственото ви възпитание. Колкото и да е трудно, разговорът може да продължи с въпроси като: "Имаше ли чувства, които не бяха добре дошли в дома ви? Какво се случваше, ако се разстроиш или имаше нужда от утеха? Имаше ли някакви негласни правила?" Може да откриете, че на майка ви не е било позволено да отвръща на удара, а баща ви е имал проблеми, ако е плакал - което след това отваря вратата за разговор за това как тези правила са оформили това, което е трябвало да бъде и това, което са станали. Изведнъж преживяванията от собственото ви детство, за които може би все още таите обида, ще придобият по-голям смисъл.
"От какво се страхуваше, когато стана родител?"
Разговорите за родителството са много полезни, когато самите ние имаме вече деца. Става дума за културно, историческо и поколенческо влияние, както и за това какво може да се е случвало в семейната линия. Имайте предвид, че родителските страхове със сигурност се предават на децата и разговора около тях може да се окаже ужасно полезен за собственото ни развитие.
Да попитате майка си или баща си от какво са се страхували, когато са влезли в новите си роли, помага да ги видите в нова, по-уязвима светлина, като същевременно показва, че и те не са били съвършени, както сме ги виждали някога като малки.
"Какво би искал да кажат хората за теб, след като си отидеш?"
Много е трудно да се говори на такива теми, но ако намерите начин да разговаряте с родителя си за това какво очаква след смъртта си, ще осъзнаете какъв е начина, по който вижда себе си, какво очаква от приятелите, партньора и децата си.
Разбира се, твърде малко хора обсъждат изброените теми, защото те са напълно отделени от ежедневието и изискват донякъде специална обстановка. Вероятно и донакъде натискат тежки и травматични места, но би било добре да осъзнаем, че именно някои от тези въпроси ще си задаваме, когато човекът ни напусне. Но тогава вече ще е късно и отговор няма да получим.
