Да убиваш бизони и да ходиш на война със съседното племе ли означава да си "истински" мъж?
За всяко нещо в живота си има първи път и по този повод реших "на стари години" (над трийсет) да сефтосам четивата за женската енергия.
Признавам, забелязах как напоследък тази тема е актуална до степен да се използва с повод и без повод, от запознати и от незапознати. Дали е покрай реалити форматите, или покрай факта, че на всеки ъгъл вече има студио за йога и духовни практики, това не знам. Знам само, че ми стана любопитно.
Особено при все че съм забелязала как май съществуват две течения за това как да си "истинска жена" в наши дни. (Казвам "истинска" с цялата ирония, на която съм способна.)
Едното: жената не прави абсолютно нищо, освен по цял ден да се краси, кипри и усмихва, не работи, не пипва нищичко, за да не счупи (сакън!) някой изкуствен нокът, даже и книги не чете, че то мъжете не обичали жената да е по-умна от тях.
Нейният партньор е избран спрямо материалното си положение, а романтиката се мери в покупки и ваканции.
Второто: жената носи тежките торби, изкарва многото пари И поема всички "традиционно женски" отговорности като чистене на фугите в банята от мухъл, обгрижване на родата на партньора до девето коляно, осигуряване и самостоятелно отглеждане на потомството, и, разбира се, не на последно място, поддържане красива и в мило и отзивчиво настроение 24/7.
Такава жена се отличава с това, че е винаги виновна.
Например - ако не иска деца, е в грешка, защото коя е тя, че няма да си изпълнява биологичната роля. Ако обаче иска деца и вземе да си каже, пак е в грешка, защото коя е тя, че ще притиска мъжа с очакванията си и ще го кара да се обвързва.
На мен нещо не ми се харесаха тези женски роли и се заинтересувах какво мисли "женската енергия" по въпроса.
Първото, което научих, беше, че ако си вършиш женските практики и си влезеш в женската енергия, мъжът ще започне да се държи с теб "като мъж". Ха сега, де!
Какво означава да се държиш като мъж?
Да убиваш бизони и да ходиш на война със съседното племе, надявам се, не. Макар и някои политически и социални трендове, които наблюдавам в последните години, да ме плашат с обратното. Да ми плащаш сметките ли е, да взимаш важните решения ли е, да поемаш инициативата ли е...
Дълго мислих над мъжкото поведение и над хубавите си примери за такова. Спомних си една много простичка история.
Веднъж едно момче ме хареса в компания сред общи познати и ми поиска телефона. Ей така, пред всички, мило и човешки. Попита "може ли да ми дадеш номера си, ще се радвам да те видя".
Аз довършвах някаква друга реплика и не успях да му отговоря веднага. Без изобщо да се притесни, засегне или започне да настоява и нервничи, той повтори въпроса си. Зарадвах се и му продиктувах номера си с удоволствие.
По-късно попита дали имам нужда да ме изпрати, отказах учтиво, защото бях с приятели. Той каза, че ще се обади на следващия ден.
На следващия ден се обади. Видяхме се. Каза ми, че съм хубава. Предложи да почерпи с нещо съвсем дребничко. Научи ме как се отваря бутилка с ключ, за да мога сама да си отварям бутилките. Беше ясен в намеренията си, без да изисква от мен непременно да им отговоря. След всяка среща винаги се обаждаше тогава, когато е казал, че ще се обади.
И до ден днешен еталонът ми за мъжко поведение е всъщност той.
Сякаш е направил кой знае какво геройство... Но там е работата - да се държиш като мъж е същото като да се държиш човешки. Да се държиш като жена, мисля, е същото.
С много мислене как е "правилно" да се държим спрямо пола си или ролята си единствено си усложняваме живота и бягаме от очевидните отговори с характер на аксиома. И почваме да се държим... като глупаци или като откровени задници. Да си играем игрички, да се травмираме взаимно.
В същата ситуация той можеше да подходи по друг начин.
Можеше да ме игнорира пред компанията, но да ми пише скришом в социалните мрежи в два през нощта.
Можеше да ми праща зашифровани послания с цел да не нарани егото си, ако случайно не го харесам.
Можеше да ме нагруби, задето не съм отговорила веднага на въпроса му, да каже "ти па си много убава!".
Можеше и да се сдуха и повече да не поиска телефона на никое момиче, както, за съжаление, щях да направя аз на негово място.
Можеше да тръгне подир мен да ме изпраща и да ме натиска пред входа още същата вечер.
Можеше да ми пише само шегички с цел никога да не покаже човещина и уязвимост.
Да ме "заведе" "на скъпото" и демонстративно да вади пачки.
Да ми праща песни през няколко дни, с които сама да трябва открия дали и какво иска да ми каже. После да изчезва по средата на разговора.
Можеше умишлено да ми бяга, да ми изчезва, да се прави на недостъпен и незаинтересован, че поддържа тръпката. Или пък да ме задушава с внимание и да не ме оставя на мира.
Вместо да каже, че съм хубава, можеше да не каже нищо, че да не взема много да си повярвам, а можеше да каже и че имам много секси дупе и да намекне какво би правил с него.
Можеше да ме мотае с месеци и с години.
Да си има приятелка, за която тенденциозно не споменава никога. Или приятелката, която никога не се споменава пред жени, да се окажа аз. Или да не благоволи да изговорим, когато ще се продължава в различни посоки, а да ме остави сама да се сещам.
Тогава нямаше да е най-хубавият пример за това колко удивително семпло е "да се държиш като мъж".
Щеше да е само пример за обица на ухото. Като повечето останали.
