Великият философ и наш съвременик Джери Хол (която между другото е и бивш супермодел и бивша съпруга на Мик Джагър и Рупърт Мърдок) е изрекла следните мъдри думи: „В живота на една жена неотменно настъпва момент, когато тя трябва да избере между лицето си и задника си“. Ако не схващате логиката в този цитат, което е очаквано предвид факта, че едва ли някой от читателите е на интелектуалното ниво на мис Хол, ще поясня какво е имала предвид. Жената трябва да избере между това да се храни оскъдно и да има изпито, съсухрено лице, но за сметка на това кльощав задник и това да се храни обилно и да има закръглени бузки… и на двете места. За повечето „нормални“, както биха се самоопределили, жени това изобщо не би бил труден избор, понеже едва ли някой на смъртния си одър си мисли: „Мамка му, животът ми щеше да бъде много по-добър, ако бях размер нула!“.
За моделките от епохата на „хероиновия шик“ през 90-те обаче размерът нула беше най-висшият идеал, за да се придържат към който, си бяха изработили бутикова диета, състояща се от цигари, кока, водка и шампанско. На практика те са пионерите на дрънкорексията*, визионерките с минусов ИТМ**, които първи са прозрели, че и без да ядеш, можеш да си доставяш някакви калории с прием на алкохол. И понеже храненията са заменени с божественото Moët et Chandon, на практика е невъзможно да наддадеш на килограми. Тези, които им е на върха на езика да ме поправят, че алкохолът бъка от калории, ще контрирам със следния въпрос: Да сте виждали дебел пияница? Правилно, не сте. Няма и да видите.
Аз не съм нито Кейт Мос, нито Наоми Кембъл. Всъщност и на двете съм им до кръста с вдигнати ръце, но това не ми пречи да се самозапиша в кръжока на дрънкорексичките.
И без тяхното мъдро наставничество и челен пример отдавна самичка съм стигнала до извода, че който не яде, не дебелее. Но пък може успешно да залъгва копнеещия си стомах и увреден мозък, че все пак не кара „на гладно“ по цял ден, понеже три чаши от по 175 мл совиньон блан на обяд са цели 363 калории – а това всяка колежка-анорексичка би определила като половин печено прасе! За вечеря може малко сьомга и три стръка селъри за разкош.
И ако се чудите как се живее с калории, добавяни главно от напитки от тройно и четворно дестилиран ръжен спирт и други, произведени от сортовете Грюнер Велтринер, Видал Блан или просто някоя селяндурска керацуда, аз съм твърдо на писателския си пост, за да ви разкажа от личен опит как става тая работа.
Преди това обаче оскам да направя едно уточнение. Ние, дрънкорексичките, не обичаме да си мешаме капите с анорексичките и булимичките. Нито пък обичаме другите да ни бъркат с тях! Понеже ако ние сме ЦСКА-то в първенството на хранително-разстроените мацки, те са, батенце, някакво си тимче във втора дивизия! Или, ако трябва да използвам наш си, професионален жаргон, ще кажа, че са слаба ракия. Едните са „Аве, Цезаре, отиващите на смърт те поздравяват“, а другите направо не ги е срам, че само хабят храната и пиенето, като след това ги повръщат. Така че след като изчетете този текст, хайде, много ви се моля, повече да не не ни слагате в един отбор с тези джофри без класа.
8:05
По какво разбира един редовно употребяващ алкохол човек, че не е алкохолик? Има един прост тест. Когато станеш сутрин и ти се пие кафе, а не мастика, значи (още) не си кандидат за „Път към свободата“***.
Тази конкретна сутрин един куриер ме събужда с бясно звънене на вратата още рано-рано, за да ми връчи тиган и чифт грозни еспадрили, които не помня да съм си поръчвала онлайн. Сигурно са на някого от съквартирантите. Така и така вече съм станала, затова си правя теста – заставам с прибрани ходила и ръце, прилепнали до тялото, по средата на кухнята и чакам да видя накъде ще ме откара нуждата – към кафеварката или към смирнофката.
Кафеварката е.
11:00
След като отхвърлям малко писателска работа, решавам да отида на фитнес, за да изразходвам калориите от закуската: таблетка с калций и витамин D, един ибупрофен и един валериан, който взех, защото се разтреперих от нерви като видях, че кучето на съседката се изсра в градинката пред кооперацията и тя се направи на три и половина.
Някъде на петия километър на велоаргометъра започва да ми се прияжда, което в моя случай значи „припива“. Но понеже ние, дрънкорексичките, не сме алкохолички, както вече уточнихме и на теория, ина практика (с теста!), не ми е проблем да изчакам да стане благоприличния час по Гринуич за поръчване на питие, който е 12.
12:30
Ako си мислите, че посещавам фитнес центъра, който е най-близо до дома ми, както би направил всеки нормален човек, много се лъжете. Живея в квартал, където в радиус от един километър има само дървета, поляни, игрища за футбол и дрискащи кучета, както стана ясно по-горе. И нито едно барче! Затова предпочитам да се лашкам 25 минути с автобус и после още десетина с метро, за да стигна до един фитнес център, на ъгъла до който има много приятно бистро – където обикновено след усилена тренировка обядвам. Заведението се води леко снобарско, понеже е в близост до консерваторията и всякакви надувки, помъкнали калъфи с виолончела и партитури на Прокофиев и Моцарт, идват да си пият безлактозно капучино. Цените също се снобарски, затова мога да си позволя само 262 от обичайните 363 калории. Демек две, а не три чаши вино.
13:45
Освен екипче в раницата си нося и лаптопа, за да поработя, докато „обядвам“. Писането ме разсейва достатъчно успешно, за да не забелязвам кой какво яде. В случая – отворени сандвичи с херинга и копър и пържени картофки, които две японски цигуларки, дребнички на ръст, но с великански апетит, нагъват на съседната маса. Нищо, мислено злорадствам по техен адрес, докато те се тъпчат с храна и така си скъсяват теломерите, а оттам и живота, аз с моите 262 калории си осигурявам вечен живот. И aко не размер нула, то поне размер XS.
13:48
Намирам три печени бадема в цепката между двете възглавници на кожения диван и ги изяждам. Малко са омекнали, но затова пък са страшно вкусни. И за успокоение на съвеста си напомням, че са източник на добър холестерол или както там му казват!
16:00
Може да не обичам да ям, но за сметка на това обичам да разглеждам храната в магазина, като кулинарният щанд ми е особено любим. Като ми замириша на кюфте и сотирани картофи с чесън, се чувствам така все едно съм в Лувъра или Третяковската галерия, заклевам се. Особено ми харесват супермаркетите от по-високоценови клас, защото там продуктите са подредени като музейни експонати, а не са нахвърляни в шайги или сгъчкани на лепкави от мърсотия лавици като в кварталния в Благоевград, при леля Веска Милушева, продавачката.
Това е времето от деня, когато решавам какво ще вечерям. И под вечеря имам предвид храна, която се дъвче. Никога или много рядко купувам готова или полуготова храна, защото, колкото и странно да звучи, обичам да готвя. А като готвя, даже да са някакви елементарни пържени картофи, разполагам с достатъчно време, за да изпия няколко аперитива, които да ме заситят достатъчно, за да не се налага после да ям много.
18:15
L’art pour l’art, изкуство заради самото изкуство. Според тази философска концепция от втората половина на XIX век изкуството трябва да е свободно от всякакви социални и политически послания и утилитарни функции. Аз пък практикувам „готвене заради самото готвене“, или, иначе казано, готвене, което е свободно от изяждане.
Докато хвърлям едно око на „Стани богат“, забърквам великолепно меню от ориз с шафран, филе от сьомгова пъстърва на тиган и салата от рукола и репички – да има хем въглехидрати, хем протеини, хем храна за зайци.
Изобщо нямам намерение да изям каквото съм сготвила.
19:00
От мен, а и от Гугъл, да знаете, че водката е най-нискокалоричната алкохолна напитка – едва 100 калории в шот от 50 мл. От това по-добре вода с лимон му кажи! Имайки предвид тая информация, как изобщо ви дава сърце да ядете бял ориз! Пък макар и с шафран. Нищо де, аз хапнах малко, колкото да не е без хич, а пъстървата я уважих даже повече. Руколата я изядох цялата, защото калориите от една купа се равняват на една-трета шот с водка. За пореден път се убеждавам колко добра готвачка съм и колко по-напред съм от моите затлъстели приятелки, които в момента най-вероятно обират с комат хляб остатъците в чинията със свинско със зеле (без шафран!!!!).
21:35
Гледам „Ергенът“. От цялото предаване най ми харесва тая част, в която всички загорели за секс и слава абитуриентки са събрани в хола и щедро си наливат в чашите от една запотена гарафа с бяло вино. По-напредналите в занаята пият джин на тумбак. Така де, те всичките са моделки и инфлуенсърки, така че коремите им не могат да се нарекат тумбаци, но ми става хубаво да знам, че и други се хранят предимно (или може би само за пред камерата?) с ферментирали течни продукти като мен.
22:05
Преди да си измия зъбите, минавам през кухнята, за да изгрухтя скришом, по партизански, още няколко оризови зърна. Знам, виновна съм, но на тези, които не са дрънкорексички, ще поясня, че периодът между последното (всъщност единствено) за деня хранене и лягането е най-трудният и по степен на страдание може да се сравни само с усилията и страданията на арктическа експедиция от началото на 20-и век.
23:00
Нормалните хора се измъкват по пижами и на пръсти от леглата, за да излапат на загасена лампа някое парче торта в кухнята. Дрънкорексичките не страдаме от гузна съвест, че плюскаме в ненормални часове. Така нареченият night cap, или алкохолна напитка, обикновено коняк или вермут, която се консумира като диджестив преди лягане, не се брои за храна. За нас обаче е нещо повече от диджестив, понеже няма какво толкова да дайджестваме, т.е. храносмиламе. Тя е по-скоро успокоителен биберон, с който да залъжем стържещия от глад корем в очакване на утрото.
23:55
Заспивам, докато гледам на лаптопа корейски филм на Netflix за парцалива готвачка на стрийт фууд, която иска да стане топ шеф в ресторант със звезда Мишлен. Мечтите се сбъдват, ама на кино.
Сънувам кимбап с рачешки рулца. Който обаче така и няма да изям на другия ден, защото ще го заместя с финландски коктейл от водка и лед. За разлика от кимбапа, корейската алтернатива на сушито, този коктейл е толкова елементарен за приготвяне, че даже не се преподава в училището за бармани.
И е само 100 калории за 50 мл.
*Drunkorexia (англ.) Термин от разговорната реч за хранително разстройство, при което повечето хранения се заместват с алкохол с цел да се избегнат “вредните” калории от храната. Да не се бърка с алкохолизъм, при който клиничната картина е напълно различна.
**Индекс на телесната маса, нормалните параметри на който са между 18 и 25.
***Рехабилитационен център за хора с различни зависимости.
Вижте още:
Жените са по-склонни към алкохолизъм – виновен е хормонът естроген
