Порнографията е по-близо отвсякога – чрез мобилните устройства не само еротичните, но и доста крайните варианти на порното се намират буквално на едно докосване разстояние. Ето защо и водещите порнографски сайтове отчитат сериозен ръст в трафика – само през 2019 година всеки ден в платформата PornHub са се осъществявали 115 милиона посещения, пише Insider. Нещо повече: огромна част от порнографията е безплатна и достига в пъти по-безпроблемно до малолетната зрителска аудитория, отколкото преди години.
Затова и става все по-основателен въпросът: пристрастяващо ли е порното? Възможно ли е човек „да прекалява“ с гледането и да изпитва невъзможност да прекрати този навик?
Според Американската психологическа асоциация (American Psychological Association – APA) пристрастяването към порнографията не се класифицира като проблем за психичното здраве и не представлява разстройство, както злоупотребата с наркотици или алкохол например.
И според DSM-5 (диагностично-статистическият наръчник на психичните разстройства, издаван от Американската психиатрична асоциация), порнографията и сексуалната зависимост не могат да се определят като психични разстройства, за разлика от хазартната зависимост, зависимостта към алкохола, към употребата на наркотици, а напоследък и към играенето на онлайн игри.
Причината за това e неврохимична. Независимо, че гледането на порно може да активира онези вериги в мозъка, отговарящи за удоволствието, които се активират и от алкохола и хероина, повечето експерти смятат, че към порнографията не може да се пристрастиш по същия начин. Това е защото зависимостта към субстанции, например, не само активира мозъчните вериги, свързани с удоволствието, но и практически променя мозъчната химия, така че да не може да се произвеждат достатъчно ефективно мозъчни химикали, които ни карат да се чувстваме добре, като допамин, ако липсва прием на съответната субстанция. Случаят с порнографията не е такъв.
Защо обаче много хора смятат, че „прекаляват“ с гледането на порно?
По-скоро отговорът е, че онова, което наричаме „зависимост към порно“ или „пристрастяване“ представлява по-скоро вид компулсивно, натрапчиво поведение или просто навик, за разлика от злоупотребата със субстанции и другите зависимости.
Всъщност хората развиват компулсивно, натрапчиво поведение или навик към множество неща в живота си – и специално към такива, които облекчават безпокойството или запълват нуждата ни за близост, копнежите ни за споделеност и чувството за самота.
Вижте още:
Известно е още нещо: както и много други сексуални навици, гледането на еротично или сексуално съдържание често се извършва тайно и извън някакъв специален контекст, което пречи на определянето на това колко точно порно се гледа. Фактор е също така и липсата на сексуално образование, което кара много млади хора да използват порното, за да научат неща в областта на секса, които няма кой да им обясни. В последствие те развиват вредна и порочна представа за сексуалните отношения и по-късно изпитват трудност да определят кое е еротично и какво точно им харесва в сексуалния живот.
Оказва се, че онова, което хората приемат като „пристрастеност към порното“ всъщност може да е просто конфликт на ниво ценностна система, което да го кара да мислят, че са зависими.
Например голямо изследване от 2020 година, цитирано от Insider, и публикувано от Американската психологическа асоциация, установява, че културните, моралните или религиозните норми на хората могат да ги накарат да вярват, че всъщност са пристрастени към порнографията, дори и да не гледат прекалено много от нея.
Затова и ако смятате, че имате проблем с порното или че „прекалявате с него“, е твърде вероятно да изпитвате конфликт на ниво лични ценности и сексуално поведение, а не „пристрастеност“.
Колко много е „прекалено“?
Кога удоволствието от гледане на порно може да стане проблематично? Няма ясен отговор на това, защото интересът към порнографията варира от човек на човек, което прави нещата прекалено трудни за изследователите, когато трябва да се определи къде е „нормалната“ граница.
Според психолозите също така хората, които смятат, че имат проблеми с прекалено многото гледане на порно, почти винаги всъщност страдат от някакво друго разстройство, което изисква лечение – най-често депресия. А когато се сложи етикета „зависимост от порното“, се затваря и възможността човекът да лекува по-сериозно някое друго свое състояние.
Често нуждата от „прекаляване с порното“ може да се окаже, че се корени и в недостатъчните или незадоволителни социални и сексуални отношения на човека и с това, че той изпитва трудности да намери други механизми за справяне с проблемите.
Хората, на които им се струва, че имат нездравословно отношение към порното, често изпитват вина, срам или разкаяние след като са гледали порнографско съдържание. Те твърдят, че не са могли да се въздържат да гледат, независимо, че са искали. Често този тип хора показват и тенденция към рисково поведение, което може да застраши кариерата им или социалния им живот. Те също така се чувстват емоционално дистанцирани от своя партньор, ако изобщо имат такъв. И най-вече се чувстват неудовлетворени от своя реален сексуален живот.
И все пак психолозите все още не са напълно единодушни относно това какво издава гледането на „прекалено много“ порнография. Дали все пак не става дума за някакво разстройство? Дали не е в следствие на потиснати сексуални пориви? Генерално се приема, че гледнато на порно, мастурбацията и проучването на собствената сексуалност може да бъдат и полезни за сексуалния живот, доколкото влияят на фантазиите. И все пак, както казахме, обсесивното гледане на порнография може да прикрива други по-сериозни състояния, за които е необходима медицинска намеса.
Вижте още:
