Как да възпитаме патриот: пусни филм 12+ на шестгодишни
"Мамо, какво означава да те обесят?"
Обяснявам, колкото мога.
После разбирам, че в градината по повод годишнината от гибелта на Васил Левски децата ми, близнаците, са гледали два филма.
Единият, игралният, е "Дякон Левски", с възрастово ограничение 12+.
Другият е YouTube аматьорска анимация, толкова зле направена, че трудно бих я нарекла детска, но затова пък със засилени религиозни послания и сцени от първата минута, килимявки и архаизми.
Отидох при директора на градината да говорим защо на деца в предучилищна възраст се показва съдържание, което по всички стандарти е неподходящо за тях.
Чух горе-долу това като отговор:
"Не съм запозната със случая... Ние преценяваме какво е подходящо да пускаме... Трябва да им възпитаваме родолюбие!"
Съдържанието явно няма значение, когато каузата е "правилна".
Обяснявах какво е бесило. Защо хора убиват други хора. Защо войници вадят ятагани и заплашват със смърт и обезчестяване (да обяснявам това поне ми се размина!).
Едното ми дете започна да се кръсти и да иска да палим свещи, защото "така им показа госпожата покрай филма".
Другото каза: "Тук ми беше много страшно, защото бяхме за малко сами, а те се убиваха."
Попрегледах филма (на скандалния Максим Генчев) - мустакати османци с ятагани, във въздуха хвърчат живи и мъртви, взривове, чудеса, предателка с разголена гръд се "къпе" в монети, бесило във форма на кръст и т.н. И т.н.
За псувнята накрая всички знаем.
Поне разбрах, че прожекцията не беше стигнала до трупа на бесилото.
Това ли е родолюбието за 5-7 годишни?
Защото това са филмите, които се показват, както се оказа, не само в нашата детска градина, а и в други, даже и на по-малки деца.
Както и в началните класове на училищата.
На мен ми идва в повече. И тук не говоря за това дали почитаме Левски,а за това как го правим и кога.
"Лошите турци"
19 февруари мина и замина, аз продължавам да обяснявам, че "турците не са лоши" и, че историята не е като приказките с добри и лоши герои.
Че хората не се делят по националност и религия на "наши" и "врагове".
Че приятелят ни Емин не е "лош", защото е турчин, че съседът ни евреин също не е, че светът е по-сложен от това.
Че лоши неща са се случвали и можем да живеем така, че да не се случват.
Че винаги е имало лоши и добри и понякога те си разменят ролите.
Не ме разбират добре, защото на 6 г. децата мислят буквално. Когато им покажеш насилие, извършено от конкретна група хора, те не могат да го поставят в исторически контекст, защото нямат такъв, а изграждат образи и страхове.
Така се раждат стереотипите.
Така се учат на омраза, така се създава противопоставяне и се насажда страх от "другия".
Нищо от това не е родолюбие.
Визуалното насилие не е приказно, а патриотизмът не трябва да върви с детска травма
Има огромна разлика между това да разкажеш на детето страшна приказка и да му покажеш визуално сцена на насилие.
Шестгодишното дете няма когнитивния капацитет да "постави в исторически контекст" сцена на заплаха или екзекуция. То не прави разлика между художествена условност и реална опасност. То вижда хора с оръжия. Вижда заплаха и смърт.
Затова се питам дали възпитаваме ценности, или просто отбиваме номера с "нещо по темата"?
Нека да започваме от разбираемото за възрастта - разговорите за честност, смелост, грижа и справедливост, както и от съвременни примери за доблест и отдаденост.
Ценностите не живеят в миналото, а когато ги има ни помагат смислено да свържем децата с личността на Левски.
Точно, защото е национален герой, не бива да го свеждаме до клишета, лоши продукции и послания, които разделят хората.
Малко за възрастовия рейтинг
Възрастовите ограничения на филмите не са измислени, за да пречат на "правилните" послания. Те са създадени, за да предпазват детското развитие.
Филм с рейтинг 12+ не става по-подходящ за 6-годишни, само защото темата е "патриотична".
Ако приемем логиката, че целта оправдава средствата, къде трябва да спрем?
Ще показваме ли войни, защото са "част от историята"? Ще нормализираме ли насилието, защото "така е било"? Ще заменим ли педагогиката с пропаганда? Всичко ли ще оправдаем с лозунга за родолюбието?
Добри намерения
Убедена съм че госпожата, която е пуснала филмите, го е направила с добро намерение.
И че директорката искрено вярва, че възпитава родолюбие.
Нищо, че нещо не ме поздравяват напоследък, нито, че от два дни децата не смеят да ми кажат какво правят през деня, откъде се научиха да се кръстят и т.н., защото съм "щяла пак да се оплаквам".
Всичко можеше да приключи с "Благодаря за информацията, няма да се повтори".
Толкова за ценностите. Затова пиша този текст. Защото "доброто намерение" не отменя последствията:
- деца, които се страхуват от обесване и смърт;
- деца, които питат за насилие, което не могат да разберат;
- деца, които започват да възприемат цели групи хора като "лоши";
- деца, които копират религиозни ритуали, без да разбират смисъла им;
- родители, които дни наред се чудят как "разопаковат" образи, за които никой не ги е предупредил.
Децата ни имат цял живот да научат за жестокостта на света.
Ако искаме да възпитаме мислещи, чувствителни и истински родолюбиви хора, нека започнем с уважение към тяхната възраст, към психиката им и към самия Левски.
Родолюбие не се гради с кръв, ятагани и кръстове-бесилки. Особено когато си на 6.
