Как да организираш самостоятелна екскурзия до мегаполиса на Европа
Няма нищо по-лесно от това да резервираш екскурзия до Истанбул - най-големия и най-многолюдния град в Европа и 16-ти по население в света.
Евтини, достъпни и удобни, автобусите на туроператорите стоварват стотици български туристи всеки ден до мегаполиса и предлагат по няколко нощувки, закуска и разглеждане на забележителности на изключително примамливи цени.
Доста по-трудно (а и пълно с капани) се оказва обаче да организираш самостоятелно пътуване до бумтящото и никога неспящо сърце на Турция.
Синята джамия
Ако организираш пътуването си сам, може и да не стигнеш до нито една забележителност!
Но за сметка на това можеш да видиш неща, които никоя екскурзия няма да ти покаже:
-
невероятните галерии и музеи за съвременно изкуство и българската Collect Gallery в артистичния квартал Бейоглу, където до 28 март може да се види изложбата на съвременния артист Стела Василева;
-
"децата на улицата", които просят или продават цветя дори след 12 часа през нощта;
-
шумни парти компании в автомобили, които правят задръствания по цели нощи;
-
драг-кралици, които пускат музика в сумрачен бар;
-
тъмните мръсни и опасни задни улички зад пазарите;
-
алтернативните магазинчета на колекционери на играчки, на плочи, на керамика, на антики...
И много други неща, които се виждат единствено на собствен риск, а такъв има: Истанбул определено не е най-безопасния град на света.
Изложба инсталация и картини на Стела Василева в Collect Gallery
Как да стигнем?
Ако ви се шофира и имате идея къде да оставите колата на паркинг - единственият номер е "да карате бързо и за нищо на света да не спирате", според хора, които го правят редовно. Многолентовите булеварди позволяват развиването на постоянна висока скорост, но трябва да бъдеш нащрек за изпреварващи и престрояващи се.
Добър вариант е пътуването с автобус: от София всеки ден заминават по десетина компании, цените са между 30 и 50 евро, а билети има постоянно.
Резервирането е лесно онлайн, но пътуването през границата е донякъде мъчително, особено през нощта, заради проверките на Капитан Андреево, които никога не са кратки. И заради невъзможността да се спи нормално на седалка, разбира се.
Изглед в квартал Каракьой (Галата)
Преминаването става и с лични карти, и със задграничен паспорт, но поради неспирната контрабанда и Шенген, очаквайте преглед и скенер на багаж, включително и на личния, а може би и отбиване на автобуса за пълна проверка.
Ако пътувате със самолет, ще спестите доста време от тези около осем часа път, като самолетите на нискотарифните турски компании са на стандартни като за цяла Европа цени.
С влак до Истанбул винаги е романтично - още от времената на Агата Кристи и "Ориент Експерс", но едни 12-13 часа не ви мърдат, а и е особено неприятно да те вдигнат нощем от спалния вагон за проверка на багаж.
Изглед от покрива на Музея за модерно изкуство
Капаните
Първият капан на туриста, който сам си е организирал пътуването до Турция, е в очакването, че цените са по-ниски, отколкото в София.
Сбогувайте се с тази идея, преди да се окажете със зяпнала уста пред опразнената банкова карта.
В Турция хората сякаш се раждат с вродени търговски умения и за несвикналия да се пазари българин, който си представя, че турските лири са евтини хартийки, остава само изненадата, че в Истанбул кафето всъщност струва 3 евро, бирата - 5, а най-евтиното хапване - например дюрум със скумрия (ммм!)- е между 160 и 270 лири (съответно 3 и 6 евро - курсът е около 50 лири за 1 евро).
Царството на локумите е навсякъде
Вторият капан е за лапни-шарани (като мен): ако не проверите внимателно как да се придвижвате с градския транспорт, със сигурност ще ви минат - я ще ви хване някое такси-"копърка", я някой чевръст юнак, представящ се за служител по транспорта, ще ви "помогне" да си купите билет, като междувременно ви източи парите от разплащателната карта.
Иначе градският транспорт е изключително удобен и достъпен, а с него може да се обиколи целия град, включително да се разходите из азиатската част с ферибота.
На входа на покрития пазар Капалъчаршъ
Отделни "капани" със собствена програма представляват повечето шарени и привлекателни магазинчета за локум, халва, ядки.
Още преди да хлътнете където и да е, търговецът вече ви е преценил, че сте чужденец, и ви е напъхал в ръката я чай, я кафе, дал ви е да опитате нещо много вкусно и докато обърнете лирите в евро, той вече вакуумира кутия локуми за подарък за скромните 30-40 евро.
Освен ако не сте американски или руски турист, който не си знае парите (а такива вече почти няма в Истанбул) - нямате работа в магазинчетата за туристи.
Обслужването
Разбира се, не всички лъжат и мамят - напротив, повечето търговци са по източно щедри и ако седнеш в заведение, обслужването е страхотно. Усещането след хапване в ресторант е, че си взел повече, отколкото си дал. А в замяна искат само един "лайк" в Инстаграм! При огромната конкуренция в града, всеки иска да изпъкне като "най-добрия".
Дефиле на безкрайно човешко множество
Истанбул не е град за интроверти. Ако сте си въобразявали като мен, че ще вземете скицника и ще седнете да рисувате необезпокоявани пред някоя джамия - или че ще прочетете от дебелата книга, която се излъгахте да си носите - по-скоро няма да стане.
Тълпите са постоянни, неспирни и навсякъде. Никой не се интересува от никого конкретно, но всички се зяпат по онзи начин, който няма как да ни изненада като българи, нито да ни смути.
Разсейването обаче е огромно: светлини, хора, шумове, пеене от джамиите. Но цари и един кротък дух на примирение и на спокойствие и едно сравнително бавно темпо за подобен мегаполис, което прави града наистина приятен за обиколки.
И не на последно място - прекрасното време!
Когато в София е 2 градуса и тялото ни прерязва внезапен силен вятър - в Истанбул е 15.
Стига да не вали кротък мек дъждец (който също не пречи на разходките) - топло слънчице облива минаретата, интересните фасади и многоетажните модерни сгради, а от Босфора повява приятен ветрец.
Не ви трябват дебели якета, нито обувки с грайфери - Истанбул се намира на географско място с благословен климат, който прави живота лесен, дори през зимата.
Неслучайно този град е бил желан от всички империи и завоеватели и е бил столица на 4 империи в продължение на 1600 години: Римската, Латинската, Византийската и Османската.
Мечтан е от арабите, от българските средоновековни царе, за него са ламтяли кръстоносците, темплиерите, венецианците, но само османците го получават наистина, за да го превърнат в това, което е днес.
Сега Истанбул връща желанието към себе си, като го раздава на гости и туристи от себе си с пълни шепи, предизвиквайки къде сконфузеност, къде изненада, къде много усмивки.
Но най-вече: куп спомени и категоричната увереност, че ще се върнеш отново.
