Нервната ни система е почти като правната - рядко смогва на скоростта на промените...
Това значи, че сравнително прости стресори (например получаването на работен мейл в 10 вечерта) се приемат от нервната ни система като сериозна заплаха за живота (атака от лъв) и тялото има съответната реакция.
Така се озоваваме в едно състояние на постоянно (изкуствено) завишени нива на стрес.
Затова ви предлагам 3 начина за справяне с него:
1. Назови го
Има наистина голяма сила в това да дадем име на случващото се. Освен това ни връща в реалността.
Вариант 1:
Да назовем 5 неща, които виждаме или усещаме около себе си - стол, небе, птица, слънце, цветя.
Това ни помага да се върнем тук и сега и да се свържем със заобикалящата ни действителност.
Тъй като често при стрес съзнанието ни замръзва, или търси бягство (когато това не е възможно физически, то се случва ментално) като се свържем със заобикалящата ни действителност, това ни успокоява.
Вариант 2:
Да разпознаем модела или чувството.
"Това е болка", "Сега изпитвам страх", "Това е просто мейл" (когато получим мейл в 10 вечерта)... Назоваването ни дава важна информация.
Например "Аз съм уморена" и "Чувствам умора" /"Изпитвам умора" са две различни неща.
Докато първото е състояние, което приемаме като трайно, другите две очевидно ни дистанцират от умората и я разпознават като отделно състояние.
По-важното е, че ни дават възможност и да опознаем процеса по-добре: "Къде усещам умора?", "Защо усещам умора?", "Как мога да пусна умората?".
Интересното при този подход е, че отговорите могат да ни изненадат.
Не винаги отговорът на въпроса "Защо изпитвам умора" е "Защото снощи не спах" или "Защото днес работих 10 часа".
Възможно е отговорът да е:
-
защото правих едно и също нещо прекалено дълго;
-
защото имам нужда да изляза сред природа, на зеленина;
-
или дори защото съм гладна.
Само когато развием любопитство към случващото се, можем да предприемем и адекватни действия.
2. Заземи се
Сравнително просто нещо, което често забравяме.
Свали си обувките, стъпи здраво на земята, поеми си дъх три пъти.
Пий вода, хапни нещо.
Това са малки и кратки действия, които имат силата да ни върнат от главата в тялото.
Разбира се, колкото по-често ги правим, толкова по-добре. Неслучайно много хора ходят боси сутрин по тревата, а други си взимат леден душ или вана.
Добър начин на поддържане на добро състояние е редовното наблюдаване на изгрева и залеза.
Сутрин преди телефона, закуската, кафето, децата, банята, изкуствената светлина, дори само 30 секунди наблюдаване на небето през отворен прозорец, могат да ни помогнат да се заземим и да започнем деня си по-стабилни и уверени.
3. Методът Ho"oponopono
Името е хавайско и малко далечно от нашите ширини, за сметка на това същността и смисълът му са общо човешки. Пък и не нужно да го помните, за да го прилагате...
Методът борави в четири фрази:
- "Извинявай"
- "Моля те, прости ми"
- "Благодаря!"
- "Обичам те"
Тези четири фрази можем да използваме за всичко. Можем да ги казваме просто на себе си, а можем да ги казваме на конкретното чувство или болка, които сме открили и назовали в първия метод.
Можем дори да ги ползваме що се отнася до друг човек, независимо дали решим да му ги кажем лично и на глас или на си ги повтаряме на ум, когато си мислим за него и ситуацията, която ни е създала стрес.
Звучи толкова лесно, че с лекота бихте го пропуснали, нали?
Популярността на този метод обаче не е случайна, тя тръгва от една история, която се носи почти като легенда, за това как един нетрадиционен терапевт (д-р Хю Лен), направил така, че за 4 години всички пациенти на ментална клиника за криминално проявени и психично болни хора в Хавай да се излекуват и клиниката да затвори.
Това може би е достатъчна причина поне да опитаме метода следващия път, когато се чувстваме в нестабилно състояние.
Достатъчно е да извикаме в съзнанието си поне първата фраза, за да си спомни мозъкът и задвижи процеса.
Кой метод ще използвате следващия път?
