Системата за хранене в детските градини и училища не страда от липса на правила и проверки. Проблемът е друг.
Покрай обсъждането на промените в условията за прием в детските градини стана ясно, че Столична община обмисля и нов модел за храненето в тях - въвеждане на централизирано готвене чрез т.нар. кухни-майки.
По информация на общината първата такава кухня трябва да започне работа до края на годината в район "Слатина".
Храната ще се приготвя на едно място и ще се разпределя към няколко детски градини, а самите заведения ще плащат от бюджетите си за персонал и продукти. Идеята е по този начин да се подобри контролът върху качеството на храната.
Новината обаче предизвика и притеснения.
В анкета на Столична община, споделена от медии, в която родителите са поканени да споделят очакванията си към детските градини и ясли, сред най-често поставяните въпроси е именно качеството на храната и условията, при които тя се приготвя.
Част от родителите предупреждават, че подобна централизация може да доведе до точно обратния ефект - по-голяма зависимост от малък брой доставчици и съответно по-голям риск от непрозрачни практики.
Темата не се появява случайно
От общината признават, че са постъпили множество сигнали от родители за проблеми с храненето в детските заведения.
В последните дни излезе и новината, че БАБХ е направила над 400 проверки в цялата страна и вече има издадени предписания от здравните инспекции за неспазване на нормативните изисквания.
Открити са сериозни пропуски в менюто - липса на достатъчно плодове или зеленчуци, наличие на плесени в сандвичите, имитиращи млечни продукти, както и други отклонения от препоръчителните хранителни норми.
Родителите говорят и за нещо съвсем просто - че храната трябва да е топла и прясно приготвена, а не доставена часове по-рано. Когато се готви на място, детската градина има по-голям контрол върху продуктите и може да реагира, ако нещо трябва да се промени в движение.
Притесненията за това какво се случва с изхранването на децата не са случайни.
Социалните мрежи често се превръщат в своеобразен архив на родителското недоволство - снимки на воднисти супи, еднообразни менюта или порции, които трудно могат да се нарекат балансирани.
Но проблемът с храненето на децата не започва и не свършва с една кухня или с приемането на нова наредба, нито с негово величество Рецептурника. Защото това, което управлява менюто е бюджетът.
На хартия системата изглежда подредена и заявява намерение за подобряване на храненето. То се регулира от редица нормативни актове, които определят какви продукти могат да се използват и какви хранителни стойности трябва да има менюто.
От октомври, 2025 г. има действаща Наредба за здравословното хранене на децата от 3 до 7 години, която определя какви групи храни трябва да присъстват в менюто - млечни продукти, месо, яйца, риба, плодове и зеленчуци.
Регулациите забраняват и редица продукти, които традиционно се смятат за нездравословни - например храни с трансмазнини, екструдирани закуски или продукти с прекалено много добавени захари.
Съществуват и изисквания за безопасността и произхода на храните, включително контрол върху начина им на съхранение, етикетиране и доставка.
На теория системата е добре регулирана. На практика - всичко опира до бюджета и до нагласите на директорите.
В много общини средствата за изхранване на едно дете са между 0.5 и 2 евро на ден. В тази сума трябва да се поберат закуска, обяд и следобедна закуска.
Когато се опитваш да изхраниш дете с толкова ограничен бюджет, менюто неизбежно започва да се подчинява на цената, а не на качеството.
Най-лесното решение е да се разчита на рецептите от одобрения рецептурник с евтини и засищащи продукти - хляб, тестени изделия, картофи или ориз. Те осигуряват калории, но рядко гарантират разнообразие и балансирана диета.
В много случаи изхранването на децата не се организира от кухните на самите детски градини. Често то е предмет на обществени поръчки - доставки на продукти или на готова храна от външни фирми.
Има и друга, по-малко видима битка
Обществените поръчки за детско хранене са големи и дългосрочни договори, които могат да струват милиони левове.
В някои случаи една процедура обхваща доставките за десетки детски градини.
Това означава стабилен пазар и сигурен приход за компаниите, които спечелят търга. Затова и конкуренцията е ожесточена.
През годините неведнъж са възниквали скандали около подобни поръчки - от съмнения за картели до спорове между фирми и общини за условията на договорите.
В някои случаи проверките на институциите са установявали и реални проблеми.
При национална акция на Българската агенция по безопасност на храните през 2020 година, например, са извършени хиляди проверки на кухни и кетъринг компании, които доставят храна за детски градини и училища. В резултат са издадени десетки предписания и са установени нарушения - от неправилно съхранение на продукти до пропуски в оборудването и документацията.
Проблемът е, че когато доставките се концентрират в малък брой големи фирми и централизирани кухни, рискът от зависимост и липса на конкуренция нараства.
Между правилата и реалността
Системата за хранене на децата у нас всъщност не страда от липса на правила. Наредби има. Рецептурници също. Проверки се правят.
Проблемът е в разминаването между написаното на хартия и реалността в кухнята.
Когато бюджетите са ограничени, кухните са остарели, а обществените поръчки се печелят на принципа на най-ниската цена, качеството на храната лесно се превръща в последната грижа.
Когато става дума за храненето на децата ни, въпросът спира да бъде просто административен.
Затова и дебатът за здравословната храна, кухните-майки и реалното приложение на намеренията е много голям и с много последващи въпроси:
- Какво означава качествена храна за децата?
- Кой носи отговорност за нея?
- Колко всъщност сме готови да платим, за да я получат?
- Как може да се стимулира ефективен диалог и да се търси отговорност от директорите, които взимат решение за това каква храна предоставят?
Докато тези въпроси нямат ясен отговор, новите кухни, новите наредби и новите правила рискуват да останат само на хартия.
Дотогава децата ще продължат да получават не толкова храната, която заслужават - а тази, която системата може да си позволи.
