Липсата на политика за противогрипна ваксинация на децата води до огромни здравни, социални и икономически щети
България изостава от политиките на ЕС по отношение на противогрипната ваксинация, показва нов доклад, който анализира епидемиологичните данни, разходите за лечение и ефекта от ваксинопрофилактиката.
Анализът е реализиран от екип на ИПИ (Институт за пазарна икономика) по поръчка на сдружение "Жажда за живот".
Независимо, че именно децата са в центъра на всяка грипна вълна не само като най-засегнати и най-разпространяващи вирусите, ами и като най-честите случаи на хоспитализация в следствие на пневномия, в България няма програма за безплатна противогрипна ваксинация за деца.
Единствената целева група, обхваната от национална политика, са хората над 65 години.
Само за периода октомври 2025 - февруари 2026 г. са регистрирани 783 хил. случая на грип при деца. От тях 2154 са довели до хоспитализация. А случаите на пневмония, която е най-честото усложнение в следствие на грипа, са приблизително десет пъти повече.
През 2025 г. общопрактикуващите лекари са извършили над 3,8 млн. прегледа за респираторни инфекции, като значителна част от тях са при деца.
Проблемът не е само медицински, а и икономически, коментират от ИПИ.
Оценката показва, че всяка грипна вълна при деца генерира разходи в размер на около 145,4 млн. евро, като над 84% от тях са свързани с обезщетения за родители, които остават вкъщи да се грижат за болните.
В същото време въвеждането на национална програма за ваксинация при децата би излязло на икономиката поне десет пъти по-малко - между 1,4 и 14,3 млн. евро годишно.
Разликата между двете стойности очертава икономическата логика, че разходите за лечение и социални последици многократно надвишават инвестицията в превенция.
Научните данни подкрепят този извод.
Анализи на ефективността на ваксините показват, че те намаляват хоспитализациите при деца с около 50-57%, а риска от тежко протичане - с над 60%.
Освен директния ефект, ваксинирането на децата има и ключова роля за ограничаване на разпространението на вируса в семействата и общността.
В европейски контекст България е изключение.
В почти всички държави от ЕС ваксинацията срещу грип при деца е препоръчителна, а в много случаи и публично финансирана.
Част от страните прилагат универсални програми за деца в ранна възраст, други - насочени към рискови групи, но тенденцията е към разширяване на обхвата.
В България ваксинационният обхват остава нисък - около 4,8% от населението, като при децата той е практически пренебрежим.
"Данните показват ясен дисбаланс - децата са най-засегнатата група, но остават извън обхвата на публичната профилактика. Това е не само здравен, но и икономически проблем, който може да бъде решен с относително малък ресурс", коментира д-р Стефан Стефанов от сдружение "Жажда за живот".
Анализът обобщава, че въвеждането на програма за ваксинация на деца до 7 години е разходоефективна мярка, която би довела до значително намаляване на заболеваемостта, хоспитализациите и социалните разходи.
На този фон въпросът вече не е дали подобна политика е необходима, а защо тя продължава да отсъства, заключват от сдружение "Жажда за живот".
Целият доклад може да прочетете ТУК.
