Тя не умее да казва "не", разполага с минимално свободно време и не знае как се почива
Да си "добра" в социалния смисъл често означава да бъдеш удобна и предвидима.
Да бъдеш буферът, който поема ударите на чуждите настроения, без да вибрира.
Но цената на тази "доброта" е системното демонтиране на собствената идентичност.
Данните от Световната здравна организация показват, че жените страдат от депресия и тревожни разстройства два пъти по-често от мъжете.
Дори в съвременните общества жените разполагат със средно 5 часа по-малко свободно време на седмица от мъжете.
"Добрата жена" статистически използва своето свободно време за "възстановяване на средата", докато мъжете по-често го използват за "възстановяване на себе си".
Статистиката на Deloitte за 2023-2024 г. показва, че близо 50% от жените на работното място се чувстват "прегорели".
Основната причина, която те посочват, не е само обемът работа, а невъзможността да кажат "не" на допълнителни задачи поради страх да не изглеждат "некооперативни" или "лоши служители".
Терминът "Синдром на добрата жена" се ражда на границата между психологията, социологията и феминистичната критика.
Основите на концепцията са положени пре 80-те години на миналия век от клиничният психолог д-р Хариет Брейкър. Тя описва жените, които са "пристрастени" към одобрението на другите и идентифицира това поведение като токсичен цикъл, който разрушава здравето.
В по-ново време терминът се използва често от д-р Габор Мате, който го превърна в световно разпознаваем концепт, описвайки "чертите на добрата жена" като рисков фактор за рак и автоимунни заболявания.
Неговите изследвания разкриват поразителна зависимост:
70-80% от пациентите с автоимунни заболявания (като ревматоиден артрит, лупус и множествена склероза) са жени.
Психологическите профили на тези пациентки често показват екстремно високи нива на "самопожертвувателност", трудности при изразяването на гняв и свръхотговорност към нуждите на другите.
Освен това ученият цитира изследвания, според които жените, чието поведение е описвано от околните като "добро", които са разбиращи и състрадателни, са статистически по-застрашени от ранна смъртност поради стрес-индуцирани заболявания.
Според него тялото не функционира отделно от ума и когато психиката е принудена да потиска своята истина, за да оцелее в социална роля, имунната система плаща цената.
Той твърди още, че гневът и имунната система имат една и съща функция: защита на границите.
Разликата е там, че едното защитава физиологичните граници, а другото - психологическите.
Когато една жена системно потиска гнева си, за да бъде "добра", тя изпраща сигнал на организма си, че защитата на границите не е приоритет, обяснява Мате.
Така имунната система се обърква и или спира да атакува реални заплахи (което води до заболяване от рак), или започва да атакува собствените тъкани (автоимунни заболявания).
Умората, главоболието или внезапната раздразнителност - това е само част от "сметката", която тялото плаща за едно спестено "Не", а вината е механизмът, чрез който "Синдромът на добрата жена" ни държи в подчинение.
Мате обяснява, че този синдром не е вроден, а е адаптивен механизъм от детството.
Ако едно момиче е получило любов и одобрение само когато е било "послушно", "помагащо" или "тихо", неговият развиващ се мозък кодира тези поведения като необходими за оцеляването.
В зряла възраст тя не е "добра" по избор - тя е "добра", защото детето в нея все още се страхува, че ако постави граница, ще бъде отхвърлено.
Трагедията на "добрата жена" е, че тя жертва автентичността си, за да запази привързаността към другите.
"Ако трябва да избираш между това да виниш себе си или да разочароваш другия, разочаровай другия. Твоето тяло ще ти благодари", казва ученият.
И припомня, че понякога най-голямото изцеление започва от простото признание: "Имам право да не бъда удобна".
