Вашето дете "добро" ли е? Ако да, има защо да се притеснявате
Бяхте ли "добро дете" като малки? А вашето дете от "добричките" ли е? Ако да - има защо да се притеснявате.
И не толкова, защото e вярно клишето, че "животът не прощава" - животът не е изпълнен само с трудности и не, определено не награждава единствено "лошите"!
Причината да се боите от добрите навици на детето си, е че обикновено емоционалните рани в зряла възраст започват с най-добри намерения в детството.
Например с естественото търсене на любов, одобрение и сигурност (физическа и емоционална).
Или както обяснява д-р Гейл Макбрайд, практикуващ психолог, в статия за изданието Parade:
"Добрите намерения в детството не се превръщат в емоционални рани, защото са носили вреда - те се превръщат в рани, защото някога са имали адаптивна функция. Като деца бързо научаваме какво печели одобрение, намалява конфликтите или поддържа емоционалната достъпност на значимите за нас възрастни."
Д-р Макбрайд обяснява, че това адаптационно поведение - например да бъдеш "лесно дете", да постигаш успехи, да си тихичък или да се грижиш за другите - често работи в твоя полза като дете. Но като възрастен? Не толкова.
С течение на времето подобни заучени вярвания и поведения могат да ни ограничат в отношенията ни с другите. Или да подкопаят способността ни да почиваме. Или възможността да възстановяваме силите си. Една крачка дели подобна стратегия за справяне с трудностите от възприемането й за част от идентичността ни като възрастни...
Подобни заучени поведения, според д-р Макбрайд, започват да се възприемат от нашата нервна система не толкова като избор, колкото като задължение.
Но в действителност те не са задължение - поне вече не.
Психолозите знаят, че е възможно да се излекуват такива детски поведения, превърнали се в последствие в емоционални рани, но това отнема усилия.
Осъзнаването, както винаги, е първата стъпка.
Ето кои са тези 11 поведения на "доброто дете", научени в детството, които всъщност могат да донесат емоционални рани и да доведат до щети в живота на възрастния:
1. Доброто дете
Естествено е да искаш да си в "списъка с добрите деца" - и не само в този на Дядо Коледа.
Много деца научават от рано, че да си добър означава да спазваш правилата, да не се оплакваш. Но и да не изразяваш много големи нужди, обяснява д-р Макбрайд.
Децата смятат, че тяхното "добро" поведение прави възрастните щастливи и им носи похвали.
Да бъдеш "добро дете" дава чувство за сигурност, което изглежда като път към любовта, или може да намали напрежението в домакинство с много конфликти.
"Добрите деца" често се наричат "лесни деца".
Въпреки това, животът може да се превърне в предизвикателство за тях в зряла възраст.
Да бъдеш лесен за отглеждане или лесен за общуване също е адаптация, която създава възрастен, който се затруднява да помоли за помощ, омаловажава собствената си болка и се чувства, че не заслужава грижа.
2. Благодарното дете
Повечето техники за самопомощ включват навика да отправяме и чувстваме благодарност и това не е поведение, което трябва да се подценява, когато търсим смисъла и доброто в света.
Когато става дума за деца обаче, нещата са малко по-различни. Какво изразява детето всъщност, когато казва "благодаря"? Колко пъти има избор и колко пъти моли за помощ, за да "благодари"?
Добре е, разбира се, да учим на възпитание - когато ни дадат нещо или ни помогнат, учтиво казваме "благодаря". Но дори без да се замислим, често изискваме от децата изискваме благодарност за неща, които не зависят от тях или които те не чувстват като нещо, за което да благодарят.
"Някои ситуации са болезнени или несправедливи, а от децата се иска да потискат чувствата си в полза на благодарността", казва д-р Макбрайд.
Това може да доведе до модел в зряла възраст, при който те може да представят трудностите като нещо незначително или да се чувстват виновни, че искат повече.
Тези уж добри намерения може да накарат човек, вече възрастен, да си представя, че да признаеш болка или трудност, си е форма на неблагодарност.
Малкото дете може да се е научило вече да предвижда нуждите на другите, така че да установява и поддържа отношения с възрастните. Това е особено често срещано в домове, където любовта се усеща като условна, непостоянна или непредсказуема.
В резултат на това някои деца се включват в дейности, които родителите харесват или ценят, постоянно и бързо се научават да "преценяват" обстановката и да казват, че са съгласни с неща, които им се струват странни.
В зряла възраст това води до крехко чувство за самия себе си.
Решенията се филтрират през призмата на "Какво ще направи възрастните щастливи?", а не "Какво искам аз?".
С течение на времето се стига до изчерпване, хронично чувство за вина и взаимоотношения, които се усещат като едностранни или емоционално изтощителни.
4. Преждевременно зрялото дете
Може би родителите са оценявали високо вашата "зрялост" и това, че поемате ролята на възрастния, преди още да сте готов...
Това е типично за деца, растящи с емоционално недостъпни, претоварени или затруднени родители.
Детето се настройва към нуждите на другите, като пренебрегва собствените си желания за развитие. В резултат на това като възрастен човек може да имате затруднения да приемате помощ или да израснете като прекалено отговорни.
Още тук:
5. Борбеното и доказващото се дете
Отличният ученик, водещият голмайстор в отбора по футбол, най-добрата балерина в балетния спектакъл, номер едно по езици, най-добрата пианистка - като дете то е разбрало, че ако е най-доброто, ще заслужи признанието на родителите си.
В някои семейства вниманието и одобрението се получават най-лесно, когато детето се представя добре, и с течение на времето постиженията се превръщат в заместител на отношенията.
Проблемът е, че като възрастен това може да доведе до изчерпване, перфекционизъм и усещане, че почивката или радостта трябва да се заслужат; може би и до чувство на вина, когато ги правите.
6. Независимото дете
Независимостта е ценно качество в днешния свят, но в детството издава наличието на проблеми. А в зряла възраст пречи на установяването на здравословни отношения, заради неспособността да се показва уязвимост дори пред много близки хора.
Като деца независимите хора са се научили, че разчитането на другите води до разочарование, отхвърляне или страх да не се превърнеш в тежест.
С цел самозащита, те развиват вярата, че трябва сами да се грижат за себе си, така че да бъдат наранени.
"Разчитам само на себе си" също е адаптационно поведение, което може да се превърне в емоционална рана по отношение на интимността и подкрепата.
Приемането на помощ може да се усети като несигурно или дори неудобно. В последствие се развива чувство за самота, дори когато си обграден от хора.
Още тук:
7. Емоционално силното дете
Има деца, които сякаш преодоляват много бързо лошите си настроения, травми или проблеми. Бързо се изправят след болка или обида и сякаш с лекота им минават разочарованията от околните.
Но ако детето е усвоило това умение, вероятно е получавало като малко посланието, че емоциите са неудобни или нежелани за демонстриране.
В бъдеще такива деца е твърде вероятно да се научат да потискат уязвимостта си, да са неспособни да изразяват тъга и негативни чувства. И със сигурност ще изпитват затруднения да разчитат на другите за каквото и да е.
8. Детето - миротворец
Децата, израснали в семейства с много конфликти или с емоционално непредсказуеми родители може да усвоят "миротворството" като защитна стратегия.
Те стават факири в избягването на разногласия и това се превръща в суперсилата им. Така тези деца се стараят да избегнат конфликтни ситуации и да намерят сигурност.
За съжаление, конфликтите са неизбежни и дори могат да доведат до продуктивни разговори и промени в приятелствата, интимните отношения и на работното място.
Въпреки това хората с тази рана ще направят всичко възможно, за да избягват конфликти, дори и за сметка на себе си. Те няма да умеят да поставят навреме личните си граници, а нуждите им ще остават незадоволени.
9. Детето, което игнорира конфликтите и се прави, че всичко е наред
Докато някои хора правят всичко възможно, за да избегнат конфликтите, други вместо това се преструват, че те не съществуват. Такива поведения могат да започнат още в детството.
Някои деца са предпазвани от стрес в семейството, като им се казва да не се притесняват, да не задават въпроси или че "всичко е наред", дори когато очевидно не е така, коментира д-р Макбрайд за Parade. "Често целта е да се предпазят децата от проблемите на възрастните, но въпреки това те усещат напрежението."
Ако като дете хората около вас постоянно са омаловажавали конфликтите, вероятно в момента ви е трудно да понасяте несигурността и не се чувствате подготвени да се справяте с трудни ситуации.
"Като възрастни това може да се прояви като избягване, протакане или склонност да се затваряме, когато проблемите ни се струват прекалено големи. Това не трябва да се тълкува като безотговорност. По-скоро липса на умения да се справяш с трудностите.
10, Детето - хамелеон
Подобно на животинките, които се сливат с обстановката, за да се предпазят, има деца, които правят същото.
Изключително възприемчиви, те много бързо се научават какво е разрешено в семейството, културата или социалния контекст и се адаптират към очакванията. Това им позволява да развият толкова необходимото им чувство за принадлежност към някаква общност.
Но като възрастен това може да доведе до фрагментирано чувство за идентичност, до неспособност да се свързваш със собствените си желания, ценности или предпочитания. И може да доведе до задаване на въпроса: "А всъщност аз кой съм?"
11. Детето, което защитава себе си и всичко свое на всяка цена
Точно обратното на детето-хамелеон, децата, които са усещали заплаха за себе си или за своите вещи, например от по-голям брат или сестра или от възрастни, които не зачитат пространството им, са склонни да защитават своята идентичност на всяка цена.
Някои деца се научават да защитават личното си пространство или да пазят вещите си, както и идеите си, като начин да защитят самоличността си. По-късно в живота, вече възрастни, те вероятно ще изпитват проблеми в ситуации, които изискват сътрудничество с другите или ще развият свръхчувствителност към това да бъдат пренебрегнати или неразбрани.
