Цялата поредица "Кало Змея" вече блести в нови издания с корици от анимационното студио Chase A Cloud
И трите книги от фентъзи поредицата за българския супергерой Кало - "Кало Змея", "Кало Змея 2: Чудовища като мен" и "Кало Змея 3: Герои от кал" - ще зарадват читателите в невероятни нови издания с илюстрации и дизайн на Микол Ганзерли и Сава Комитски.
Новата визия на фентъзи романите е част от амбициозния план на автора Милен Хальов и анимационното студио Chase a Cloud, което от години работи по международни проекти за LEGO, Disney и Marvel, да разраснат света на "Кало Змея".
В плановете за бъдещето на вселената на Кало влизат нови книги и комикси, мобилна игра, театрална постановка, както и най-голямата амбиция - пълнометражен анимационен филм.
Любимият супергерой Кало Змея вдъхнови хиляди деца у нас да заобичат четенето и да преоткрият родния фолклор, коментират от издателство Ciela.
"Фентъзи трилогията "Кало Змея" от Милен Хальов доказа, че българският фолклор може да вдъхнови герои, достойни да се наредят до световни феномени като "Пърси Джаксън" и "Хари Потър" и продължава да привлича малки и големи читатели със своята модерна супергеройска история и уникален фентъзи свят, изграден с магиятана българските митове и легенди", добавят те.
Супергероят Кало вече вдъхнови бордовата игра "Змейски футбол", в която стадионът в град Румица се превърна в терен на битка с легендарни мащаби, както и комикса "Протоколът Дънгори".
В "Кало Змея 2: Чудовища като мен" и "Кало Змея 3: Герои от кал" отново се впускаме след шеметния Кало - наглед обикновено момче, което крие вълшебна тайна.
Във втората и третата част от поредицата синът на змея ще се изправи срещу още по-опасни врагове и създания от българските митове и легенди.
По-надолу представяме откъс от книгата.
За автора:
Подтикнал хиляди деца да заобичат четенето, българската литература и уникалния ни фолклор с романите си (сред които и новите поредици "Общежитие за чудовища" и "Комикс клас"), Милен Хальов се нарежда сред най-популярните млади писатели у нас и тепърва предстои да ни отведе на още по-вълнуващи книжни приключения.
Откъс от книгата "Кало Змея 3 - Герои от кал" на Милен Хальов:
Глава 1
МОМЧЕТО ОТ КАЛ
Момчето от кал крачеше бавно в подножието на водопада, носеше труп на ръце и не след дълго бе забелязано от змейовете.
Обитателите на Тилилей - мистичния град в облаците - бяха змейове с орлови криле, дълги змийски опашки, броня от златни люспи и вълчи глави с кръвожадна паст, в която блестяха острите като нож зъби.
Два змея, които стояха на пост пред градината с водопада, полетяха към необичайното момче и препречиха пътя му. По-едрият, този с тъмната козина на главата и черните криле, изръмжа в лицето на младока, а другият отвори уста, изрева чудовищно и опръска наоколо с кипнала слюнка.
Момчето спря с треперещи от изнемога крака. Брадичката му бе сведена пораженчески, клепачите затворени, а тялото - покрито с кал от лазенето към брега, защото то се бе появило от водата.
Идваше отдалеч, от много далеч: бе прекосило необятно пространство, минавайки през вълшебен портал - окото на една от гигантските вечни змии, които живеят в огнените дълбини на Долната земя.
Момчето не обели и дума, само повдигна ръце, в които лежеше тялото на Михаела. Тя бе запазена почти неопетнена от калта и изглежда, развълнува двата змея, защото, като я видяха, се спогледаха изумени и взеха да ръмжат и джафкат нервно. Зелените очи на чернокрилия змей обходиха безформената златна маса, обгръщаща гърдите на Михаела.
Май осъзна, че бронята ѝ се бе стопила, а после втвърдила наново. Другият змей прибра бежовите си криле зад гърба, а ушите му клепнаха като на уплашено куче. В следващия миг вълчата му глава се преобрази в човешка: с кораво лице, кестеняви къдрици, дебели вежди и зелени очи, същo като на другаря му.
- Носиш змеица - каза строго змеят, вече изцяло в човешки облик. - Мъртва ни я връчваш, защо?
Краката на момчето се разтрепериха още по-силно. Но това не беше страх. На левия му прасец бе зейнала рана от ухапване, а петата на обувката му бе прогизнала от кръв. Дясното му рамо също бе ранено, и то така, че дори дебелият слой кал не можеше да скрие разкъсаната плът.
- Отговаряй! - изрева чернокрилият змей, също преобразен изцяло като човек с черна лъскава коса и сива муцуна.
- Отведете ме при Пламен - продума ниско момчето. - На него ще отговоря.
- Кой Пламен? - грубо попита чернокосият мъж.
Тежкото дишане на момчето забави отговора му:
- От рода на златните змейове.
- Златният змей?! - Мъжът с кестенявите къдрици изглеждаше потресен. - Защо да носим тази клета змеица при него?
Момчето, покрито с кал, изхриптя и се задави. Сведената му глава се люшна на жилестия врат и то едва събра сили да отвърне:
- Защото това е майка му.
Очите на двата змея се отвориха широко.
- Глупости! - разгневи се още повече чернокосият. - Родителите на Златния змей са изчезнали преди векове!
- Изчезнали са тук, под водопада - обясни кротко момчето със затворени очи, - откъдето идвам аз.
- Измисля си - каза убедено чернокосият на другаря си.
- Момче, не можем ей така да те заведем при Златния змей!
Момчето повдигна глава и отвори клепачи. Сред окаляното лице грейнаха очи от злато:
- Моля ви, отведете ме при брат ми!
