Полът, името, хигиената и още 4 неща, за които няма да се меся на децата си

| от Слави Искренов |

Много съм вдъхновен от набиращата скорост обществена политика на ненамеса в чуждите избори, възгледи и поведения. От решението за кого да гласуваш, през самоопределянето на пол и раса, та до движението „Всеки сам си преценя“.

Вижте още: Антиваксъри срещу ваксъри: Словесен двубой без победител

И ако някои от нас, гражданите и селяните на планетата Земя, смятат, че децата им са тяхна собственост, само защото са ги създали, отгледали и харчили хиляди да ги правят достойни човеци, аз няма да съм такъв. Един ден, като имам деца, смятам да гледам на тях като на отделни от мен същества, не на мои проекти. А на създания, които сами да си взимат важните за тях решения. Защото само там се крият разковничето на щастието, ключа от палатката и заровеното куче.

Освен с коя играчка да си играят, каква музика да слушат, за кого да се оженят и с кого да му изневеряват, има доста други, че и по-важни, неща, за които пред себе си ще си обещая да не им се бъркам на моите бъдещи деца. И ще съм изключително категоричен, че те сами трябва да си решат – когато са в състояние да го направят, разбира се. Дотогава няма да им се меся съвсем никак. Ето за кое говоря:

Пол

Разбира се, това е много актуално и смятам да му се поддам. Първо, за да не го объркам, няма да го уча да ми вика „тате“, а на съществото, което го е родило – „мамо“. Не смятам да възприемам и модела с „Родител 1“ и „Родител 2“, понеже откъде-накъде единият от родителите ще е с по-преден номер. Обмислях вариант с „Родилият те родител“ и „Хвърлилият семето родител“, но не искам детето ми да си мисли, че аз съм по-важен, защото ако не бях хвърлил семето, нямаше да го има. Отхвърлих и вариант на обръщение с „бе“ и „ма“, защото пак прозира половото разграничаване. И засега съм се спрял на използването просто на имената ни – „Слави“ и, надявам се, „Марго“.

Вижте още: Актьори, актриси, медицински братя и проститутки – сексизъм ли е професиите да имат род?

Второ, или ще му купувам и колички, и куклички, и изобщо от всички видове играчки (особено ако освен момчешки и момичешки, дотогава се появят и други видове играчки); или, по-вероятно, няма да му купувам никакви (това ми се струва по-икономично, ама ще казвам, че е защото е по-еко) и то да си играе с каквото намери (и без това съм чувал, че много деца си играят с тенджери, лъжици и контакти, както моята котка предпочита кашони вместо играчките си). А като порасне – да си се самоопределя като пол.

Името

Сега, за името е малко по-сложно, защото тъпата държава май все още изисква да го впише в акта за раждане. Аз обаче ще се преборя там да е записано ей така: ______________ . Долни черти, ама слети, за да не изглежда, че аз му определям колко символа да му е името, ако са с шпации между чертите. За обръщение към него съм решил да използвам едно определено подсвиркване, което сега изобретявам – гледам да не прилича на никакво друго подсвирване с уста, особено на някое, с което стопанин вика кучето си на поляната. За да не се налага да обучавам и лелките в детската градина на него, мисля да не го пускам в образователната система преди да стане на две и половина – три годинки, когато смятам, че детето ми вече ще е достатъчно кадърно самичко да си избере името.

Вижте още: Светльо, на дядо си Ламби

Религията

Няма да го кръщавам в черква, защото може, като стане на 18, да ми се разсърди и да трябва да си сменя религията (а не знам дали това не е някаква сложна процедура). А и е тъпо, ако после реши да е атеист, ама вече е кръстен. Кръщенето май означава, че от малко детето ще е под закрилата на Бог, но за какво му е тя – ще му вържа червен конец на китката. Офф, или син. Или лилав… Бележка към себе си: да помисля допълнително за цвета на конеца.

Вижте още: Аз няма да кръщавам децата си в църква!

Хигиената

Повечето от нас знаят, че е добре да сме чисти, да ухаем хубаво, да нямаме нищо между зъбите. Обаче личният избор и свободата са по-едри ценности. Не може заради очакванията на обществото за хигиена да занемаряваме духа си. Или да занемаряваме духа на другите, били те и нашите деца. Чувал съм, че в много от по-богатите държави, някои хора сами си избират да живеят на улицата, да не се бръснат, да носят дрипи и да се хранят от кофите (макар социалните помощи да им стигат за McDonald’s). Защо да отнемам този избор на моите деца, ако отрано взема, че ги приуча на редовно къпане. Бележка към себе си: да помисля дали е редно да ме вижда как аз да се къпя и бръсна редовно, да си мия зъбите и да се реша – това лош пример ли ще е?

Вижте още: Какво мисли Вивиан Уестуд за хигиената?

Храната

Кой съм аз, че да решавам от какви нутриенти има нужда организмът на детето ми! Ще ходим в магазина и то самичко ще си ги избира хранителните продукти по картинка или след семплинг (макар че покрай коронавируса май вече няма от онези симпатични девойки с къси полички и подноси със сирена и колбаси в големите магазини). А при разходки в природата – ще избира по интуиция. Ако нещо му стане – има и Бърза помощ. Бележка към себе си: да помисля дали спешната медицинска помощ, приложена без изрично писмено съгласие от детето, не е също вид отнемане на избор!

Вижте още: Страх и омраза в кухнята: всички хранителни разстройства, как да ги познаем и защо си ги причиняваме

Образование

Всички сме виждали около нас хора, на които образованието не им е било присъщо, но им е било налагано от амбициозни родители. Без особен успех. Човекът може да е с няколко дипломи повече, но си е останал прост. Както се казва – едно магаре и сред книги си е пак магаре, или нещо подобно беше. Така че – нека детето ми стане поне на десет или дори пълнолетно, ще си проличи дали го влече към книги и учене. Нека да знам, че то ще си е избрало така, а ако не – да се сърди после на себе си, че не си е дало шанс и мете улиците (или нещо друго, щото роботите май ще могат да го правят това след няколко години).

Вижте още: „Какъв ще станеш, като пораснеш“ има само един верен отговор

Външен вид

Как се облича – ще си решава самичко. Чел съм, че малките деца усещат, че им е студено, така че ще може да си избере някое по-дебело одеяло – да, докато се научи да се облича самичко, вместо дрехи ще пръсна из къщата одеяла според сезона. И никакво подстригване. Тъпо е на 15 да реши, че иска с дълга коса, а със съпругата ми да сме решили, че му отива късо и да трябва да чака месеци да му порасне. А ако още носи бебешката си, от утробата, косица, ще има далеч по-голям избор. Ако докато е тодлър, перчемът му влиза в очите, има ръчички все пак, ще си го маха настрани.

Вижте още: Мъж с грим – иу или уау?

И така, един ден, като порасне, детето ми ще е благодарно, че не съм взимал решенията вместо него. Пък и за мен ще е добре дотогава – доста отговорности ще ми отпаднат, нали така?

Вижте още: 

Детето ми става неприятен човек. Какво да го правя?