Светльо, на дядо си Ламби

| от Лора Иванова |

Наум Шопов кръсти дъщеря си Амая, а преди него рапърът Венци Венц даде на света Агуая. Това иде да подскаже, че странните имена вече не са случайност, а се превръщат в норма. И ако за младите родители, особено в по-артистичните слоеве на вселената, нестандартните имена изглеждат като логичен избор, за всички останали, простосмъртните, остава да лавират между едната и другата баба, между единия и другия дядо, в опит да не обидят никого.

Ако не знаете, когато една жена забременее, отношението на бабите от двете семейства към нея минава през няколко фази.

Първата фаза се нарича: „Как си?“ Простичко.

Тя е най-подмолна, защото оставя бъдещата майка с усещането, че няма да й се случи същото, което преживяват всички други майки, а именно – да остане на заден план, когато внучето се роди.

В тази фаза и двете бъдещи баби не си и помислят да попитат за плода, който зрее в корема на дъщерята/снахата. Всичко е в името на благополучието и доброто настроение на изстрадалата бъдеща майка. Спестяват й се каквито и да е тревоги.

Когато обаче сутрешното гадене премине и малкото създание в корема започне да се движи, нещата рязко се променят и стигаме до втората фаза: „Шава ли?“

В тази фаза майката постепенно остава на заден план и въпросът „Как си?“ е само протоколен. Истински важният въпрос е дали на баба момчето/момичето мърда, рита ли, шава ли, какво прави днес, усещаш ли го, може ли да пипна, ох, на баба!

Това е фазата, в която реалността се пробужда, за да напомни на всяка бъдеща майка горчивата истина, която поколения преди нея са откривали и забравяли: роди ли се малкото, тя спира да има значение и винаги ще бъде на заден план. По този повод това е и периодът, в който с чиста съвест може да започне да пренебрегва начина си на обличане и личната хигиена, защото така или иначе повечето хора вече виждат в нея единствено корем.

И ако тази фаза все пак има своите предимства, тя скоро отстъпва мястото си на третата фаза: „Мислите ли за име?“

Истинският въпрос е: на мен ли ще го кръстите?

До към осмия месец този въпрос се задава доста по-дипломатично. Започва се с леки намеци: „А пък на леля ти Янка от седмия етаж, синът й Жорко и онази русата ще имат бебе през януари. Момченце! Щели да го кръстят Янчо и тя е много щастлива!“

Или: „Тук попаднах на един списък с позабравени български имена, които се връщат на мода. Знаеш ли, че името и на баща ти е там?“

После се стига до: „Ех, другите внуци са кръстени на себе си, не може ли поне това да е кръстено на мен!“

Ако бъдещите родители решат да се доверят на бъдещите баба и дядо и да изпуснат идеята за име преди раждането на детето, това крие редица зловещи рискове.

„Нали казахте, че няма да е кръстено на никого! Е, има буквата на свекървата, а моята не!“. Или: „Как може да го кръстиш на баба си, а не на майка си!“

Ето как се появяват недомислици като Кремена – Александра (на баба Кремена и баба Сашка), Иванеса (за да е на дядо си Иван, но пък майка й харесва името Ванеса) и т.н.

Е, в този смисъл Амая и Агуая не звучат като толкова лоша идея.