Страх и омраза в кухнята: всички хранителни разстройства, как да ги познаем и защо си ги причиняваме

| от Лора Младенова |

Когато страдаш от хранително разстройство, ти изпитваш ненавист към себе си. Не се храниш, защото дълбоко в себе си вярваш, че не заслужаваш да ядеш. Не се храниш, защото се отвращаваш от начина, по който си представяш, че изглеждаш отстрани, докато поглъщаш храна. Не се храниш, защото си наказан от себе си за това, че си ти – искаш да стопиш това тяло, да се свършиш, да изчезнеш, да отстраниш източника на всичките си проблеми, да се трансформираш в нещо друго, в някой друг. Преяждаш, защото усещаш липса и емоционална празнота. Преяждаш, защото си сам. Преяждаш, защото не усещаш в живота ти да има нещо смислено, нещо друго. Преяждаш, защото се наказваш с храната за това, че си толкова слаб, деградивен, невзрачен и безсмислен с това, че си си позволил да преяждаш. На твой гръб и сто понички са малко. Преяждаш, защото си развил зависимост, подобна на тази към алкохола, към наркотиците, към някои от хората в живота ти, и колкото повече го правиш, за толкова по-кратко ти доставя някаква форма на наслада. След това мразиш себе си още повече и затова преяждаш пак.

Хранителните разстройства започват с една невинна диета за бърза раздяла с няколко натрупани екстра килца или с едно вкусно похапване до пръсване за награда след тежък ден. Но след диетатата килограмите се завръщат още по-бързо и лесно, нужна е нова, и нова, и нова, все по-рестриктивна, все по-продължителна, а тежкият ден се повтаря и на следващия, докато в един момент храната се окаже единственият мотиватор на човек изобщо да преживее деня си. Хранителните разстройства не са начин човек да се направи на интересен или да си изпроси внимание – дори когато на подсъзнателно ниво той желае внимание и се чувства безинтересен, ще направи всичко възможно да скрие от околните хранителните си навици и да запази състоянието си за себе си, от една страна, защото се срамува от него, а от друга страна, защото иска да го задържи за себе си, за да не му отнемат възможността да го практикува на спокойствие.

Хранителните разстройства са състояния на ума, а не на стомаха.

Те засягат много повече аспекти от самото ни хранене, а разрешаването на проблема е далеч по-сложно от абсурдни съвети тип „просто седни и се нахрани“, „просто яж по-здравословно“, „просто хапвай по-малко“. В тях няма абсолютно нищо просто и за справянето с такива състояния е нужно да разпознаваш признаците им, да си честен със себе си и, най-често, да се намеси медицински специалист или психолог.

Вижте още: Депресия е, дори и да не прилича на това

Хранителните разстройства са набор от психологически състояния, които причиняват развитието на нездравословни хранителни навици. Те могат да започнат с мания за храна, обсебеност от постигането на някакво определено тегло или телесна форма. Не е изключено, дори е относително широко разпространено, разстройствата, свързани с намаляване на килограмите, и маниите по храна и преяждане да съжителстват в ума на един и същи човек, а самият той периодично да се люшка от едното към другото. В тежки случаи хранителните разстройства могат да причинят сериозни последствия и да доведат до трайно нарушаване на функциите на някои от системите в организма, като например да причинят безплодие,  или да се стигне дори до смърт, ако не се лекуват.

Въпреки че хранителните разстройства могат да засегнат хора от всякакъв пол на всеки етап от живота, те най-често се срещат сред юноши и млади жени.

Около 13% от младите хора може да изпитат поне едно хранително разстройство, преди още да са навършили 20 години. През този период е лесно да се подхлъзнеш натам заради липсата на ясно формирана самооценка, на усещане за собствената стойност, много по-зависим си от общественото мнение, от стереотипите за външен вид и за поведение, които ти се налагат, много по-важно е за теб да се впишеш в средата около себе си, а и все още не си изградил напълно здравословни навици и начини за хармонично справяне с проблемите си, не си надвил естествения си пубертетстки срам от… в общи линии всичко.

Травматичнните епизоди, които човек преживява на този етап от живота си, като например сериозни семейни проблеми у дома, подлагане на някаква форма на физически или психически тормоз в училище, негативни преживявания с първите сексуални опити и първите по-сериозни романтични чувства, разриви в приятелската компания, неуспехи в учене, спортове и други важни извънкласни занимания, служат като катализатор за развиването на хранителни разстройства. Разбира се, това може да се случи и в по-късен период от човешкия живот, на по-зряла възраст, но обикновено дори и тогава се корени в неразрешени стари проблеми, на чиито симптоми едва тогава си се предал окончателно. 

Генетиката, характерът и попкултурата също играят важна роля.

Проучвания на двойки близнаци, разделени при раждането и осиновени в различни семейства, доказват значението на фактора наследственост. Заключението от подобни изследвания е, че ако единият близнак развие хранително разстройство, е налице около 50% вероятност другият също да го развие. Личностните характеристики и качества са друга причина. Невротизъм, перфекционизъм и импулсивност са трите личностни черти, които най-често са свързани с по-висок риск от развитие на хранително разстройство. Социалният натиск, свързан с идеали за определено тегло, с масово налагане на определени форми на тялото като идеал за красота и сексапил, и непрекъснатото излагане на влиянието на медии, които насърчават тези идеали, също представлява решаващ фактор. Някои разпространени хранителни разстройства дори не съществуват в култури, които не са били изложени на западните идеали за съвършена фигура. 

Вижте още: Суперхраната, която хидратира кожата

Не на последно място, относително по-ниските нива на серотонин и допамин в мозъка също може да окажат влияние. При разстройствата, свързани с преяждане и мания към храната, дори се получава затворен цикъл, омагьосан кръг, при който страдащият от съответните дефицити системно преяжда, за да компенсира дефицитите от хормони на щастие с организма си и най-често избира въглехидрати, и по-конкретно захарни и тестени продукти, които за кратки периоди ударно го зареждат с енергия и приток на радостни хормони, след което нивата им рязко спадат още по-ниско, оставят го в „дупка“, подобна на наркотичната абстиненция, и съответно го провокират към нов епизод на преяждане. Колкото по-зле се отразява това на фигурата и общата му форма, толкова по-безнадеждно се чувства той и толкова повече време и средства отделя на хранителната си обсесия, която с времето го демотивира от социални контакти поради това, че не се чувства годен за общуване със здрави, силни и щастливи хора, а и комуникацията и активностите като цяло му пречат да се отдава спокойно на срамния си навик.

Има шест основни вида хранители разстройства, но най-често се сблъскваме с три от тях.

Анорексия нервоза, булимия нервоза, системно преяждане (или binge eating disorder – BED) са най-широко разпространените хранителни разстройства и едновременно с това тези, за които е напълно възможно дълго да не си дадем сметка, че страдаме от тях, или пък да не забележим признаците им у някой близък човек. Особено що се отнася до BED, чиято социална оценка често звучи като „той просто е лаком“, „яде като свиня“, „има слаб характер“, и всъщност нито едно от тези не помага особено много за справянето със ситуацията, дори напротив – задълбочава я.

Вижте още: Когато „Стегни се и се усмихни!“ не е достатъчно

По-слабо разпространените и съответно по-слабо познати разстройства са извращението на апетита („пика“, от латински), при което човек поглъща нехранителни продукти, разстройството на руминацията, при което страдащият от него дълго предъвква и накрая плюе храната си, и ограничителното нарушение на хранителния прием, чиито субекти изпитват отвращение от определени видове храни и поради избягването им не могат да си набавят необходимите за организма им хранителни вещества.

Ще се спра на първите три вида и на симптомите, по които можем да ги разпознаем у себе си или у хората около нас. 

Анорексията се развива най-често в тийнейджърските години или по-ранната младост, като засяга жени значително по-често, отколкото мъже, поради някои от изброените по-горе причини. Анорексията се характеризира с непрекъснато следене на теглото, обсесивно желание за постигане на отрицателен калориен баланс, постепенно развиване на отвращение към идеята за хранене, необективна и неотговаряща на реалността оценка за собственото все по-ниско и по-ниско тегло. Заболяването има обсесивно-компулсивни симптоми и страдащите от него всъщност мислят за храна и за ефекта ѝ върху себе си непрекъснато. Анорексията има две форми – органичителен тип и прочистващ тип, като при първия човек слабее чрез постояенен глад, лишения и физически трениворки, докато при втория редува епизодите на преяждане с прочистване от погълнатата храна чрез повръщане или прием на разхлабителни средства. 

Вторият тип често се греши с булимията. Основната разлика всъщност е тази, че булимиците поддържат относително нормално тегло, а не отиват далеч под нормата. При техните епизоди на преяждане те традиционно се спират на храни, които намират за вредни и принципно ги избягват, и описват, че след като започнат, не могат да спрат да ядат, докато не видят дъното на всички чинии, дори след като вече се чувстват преяли, подути и им прилошава от прекомерното хранене. След това следва прочистването по някой от посочените начини.

При страдащите от BED хранителното поведение е същото, но те не се прочистват след хранене и това ги отличава от булимиците. Храненето нощем е много характерно. И при тези две разстройства най-често засегнатите от тях са жените в тийнейджърска или млада възраст. 

Макар и да имат различна симптоматика, тези три разстройства могат да бъдат разпознати по някои доста сходни признаци в поведението на засегнатите от тях хора.

  • Резките скокове или драстичните промени в теглото ни или в това на човек около нас без наличието на друга здравна причина за случващото се непременно са алармиращи знаци.
  • Страдащият от хранително разстройство избягва да се храни навън, сред хора, откланя покани за вечеря и за социални контакти по време за хранене, може да си тръгва внезапно и безпричинно от излизания. Това може да е колегата ви, който винаги отказва обяд в офиса, детето ви, което се храни пред компютъра в стаята си, приятелят ви, който винаги ще предпочете бар пред ресторант за вечерно излизане, вие самият, когато единствената ви идея за почивка след тежък ден е да се приберете и да се натъпчете до припадък. И при трите разстройства човек се чувства противен, докато се храни, и не иска да бъде наблюдаван в такава ситуация. Освен това храненето пред хора или ще извади наяве навиците му, или ще му попречи да им се отдаде в мащабите, за които копнее, било то микроскопични или гигантски.
  • Вие или човекът, за когото изпитвате съмнения, говорите непрекъснато за храна и хранителни навици, или пък умишлено старателно избягвате такива теми.
  • Настроението ви/му се влияе пряко от наличието и липсата на храна наоколо. Изпитвате видимо влечение към вредни хранителни продукти, или пък категорично отказвате дори и хапка от такива – например не приемате бонбон за рожден ден, когато ви почерпят. 
  • Забелязвате резки скокове в собствените си или неговите емоции и в притоците си на енергия.
  • Налице са дълги антисоциални периоди, които вие или човекът, за когото се тревожите, прекарвате изцяло сами, без да има обективна причина за това, усещате се откъснати от действителността.
  • При стресови периоди хранителните навици рязко се променят – например човек не може изобщо да приеме храна, ако се намира в силно емоционална ситуация, дори ако емоцията е положителна, а в следващ момент регулира усещанията си за стрес или еднообразие чрез храна.
  • Човекът има нездравословно поведение и в други аспекти – склонен е да прекалява с алкохол, цигари, наркотици, сън, безсъние, безразборно сексуално поведение или тотална липса на такова, непрекъсната скука и търсене на нови емоции и преживявания по деструктивен начин.
  • Човекът има нездрави връзки с хората около себе си – влияе се от тяхната оценка прекалено много; изпитва непрекъснати подозрения към тях; има проблеми с доверието; не може да остава сам за дълго, но и не умее да се наслаждава на времето си, което прекарва сред хора; не успява да се справи с конфликти, раздели, смърт на близък; афектира се лесно от отношението на околните, и то не само на близките си; люшка се в повторяеми крайности по цялата скала между „обичам те най-много на света“ и „няма да те погледна никога повече“ по отношение на един и същи човек или хора; нуждае се от непрекъснато одобрение, комплименти или някаква друга форма на валидиране; склонен е да промени вида си, поведението си, ценностите и разбиранията си, с цел да се хареса, дори и на хора, които той самият не харесва (всички изброени в последната точка поведения, между другото, са характерни за граничното личностно разстройство, което също е трудно за разпознаване у хората, и често се омаловажава като симптоматика с думите „ох, ти си много драматичен“ и сходни на тях).

Вижте още: Имате ли „прилепващо“ поведение във връзките си?

Хранителните разстройства се случват много по-често, отколкото предполагаме, с много повече хора, отколкото предполагаме, понякога и с нас самите, без дори да предполагаме. Те се засилват в критични моменти, понякога отшумяват, но са битки за цял живот, в които никога не си победил окончателно и е безотговорно да си го мислиш.

Искам да завърша с някаква клише мисъл, че трябва да сме мили с всички, защото не знаем кой какви битки води в главата си, но няма. Не защото не е вярно, напротив, а защото човекът, от когото трябва да започнем, винаги сме ние. На другите дължим това да не ги нараняваме умишлено, нито по небрежност; да проявяваме активна емпатия, съпричастност и състрадание, ако и когато ние самите имаме силите и здравата основа за това; и, що се отнася до хранителните разстройства, да бъдем така добри да избягваме комплиментите и обидите на визуална основа, съветите и коментарите за чуждия начин на хранене, налагането на мненията ни по такива въпроси като факти, дори и тогава, когато са подковани от факти. На себе си дължим да се обичаме. Ще завърша с началото: Когато страдаш от хранително разстройство, ти изпитваш ненавист към себе си.

Вижте още: 

Изумителните неща, които се случват на тялото, когато спрем пиенето