„На кого си кръстена, момиченце?“

| от Лора Младенова |

Генчо и Ричард са двама братя от 90-те. Как се запознах с майка им? Заслушах се в комбинацията от имена, с които тя викаше по-голямото палаво момче в парка и успокояваше ревливия по-малък брат, още в количка. Това се случи преди двадесетина години. Аз самата разхождах в количка своята сестра, тогава бебе. Имената на двете момчета се оказаха плод на относително честа семейна уговорка – единият родител кръщава първото дете, а другият избира име за второто. Генчо, син на Петър, син на Генчо, е потомък на род, сред чиито мъжки чеда през поколение се редуват Генчо и Петър. Ричард внася сантиментален западен полъх, кръстен е на герой от любим на майката сериал. Не посмях да попитам дали не е повлиян от онзи Рич от „Дързост и красота“, с усмивката като от реклама на паста за зъби.

Въпросът с детските имена ме вълнува от преди онзи момент, може би откакто се помня.

Всъщност не познавам човек, който никога да не е разсъждавал как планира да нарече потенциалните си бъдещи деца още преди те да са дори тема на обозримото бъдеще. И почти не познавам някой, който в последствие, във вече реална ситуация, да се е придържал към предварителния си план, или дори да е опитал. Нищо чудно, изборът на бебешко име е уравнение с твърде много неизвестни, твърде много идеи, традиции за спазване, традиции за избягване, послания и нумерологии, сред които най-важното число понякога се оказва броят на потенциално уважените или потенциално обидени роднини.

Прекарах цяло детство да отговарям „на себе си“ на въпроса: „Ами ти на кого си кръстена, момиченце?“. Браво, най-добре, да няма сърдити, одобряваха някои питащи. Повечето обаче изсумтяваха с пренебрежение на тия съвременни нрави. Излишно е да казвам, че в рода имаше засегнати, а след раждането на сестра ми, имаше още по-засегнати, вече не така шумно, а до степен на разочаровано смирение.

Аз, разбира се, не си харесвах името. На мнение бях, че трябва да са ме кръстили Елизабет, или Маргарет, или Скарлет, абе изобщо да е нещо, което свършва с абревиатурата за едноличен търговец и да е някак по-принцесешко, име, на което би отивала рокля с обръч. Все пак в романите на Джейн Остин и на Луиза Мей Олкът хората имаха навика да се зоват така. Години отне да разбера, че ща, не ща, съм си Лора, и по нрав, и по лична карта.

С риск да приличам на човек, когото биха поканили в сутрешно шоу да дискутира паметта на водата и ползите от шуслеровите соли, трябва да си призная, че безсрамно много вярвам в значението на човешките имена.

Никого не задължавам с мнението си, просто 80% от приятелите ми се казват Александър, така и не харесах нито един Калоян, а в разговор, който се отнася за Мария, винаги трябва да уточнявам за коя точно Мария се отнася. Забелязала съм и че хората, които за няколко часа са се казвали другояче, преди родата да се намеси с ултиматум, някак повече си подхождат с излъчването на първото си, непреживяно име. Един-двама Илияновци и Мартиновци, с вече друго собствено име в акта за раждане, могат да потвърдят.

От тази гледна точка не разбирам твърде неконвенционалните имена. Каква любов към орнитологията, или кварталния плод-зеленчук е ръководила родителите на Гълъб, Чайка, Лимон или Ягода, остава загадка за мен.

Прави ми впечатление и друго. В поведението на хората при кръщаването на дете, се наблюдават шаблони. Виждам как Сталина и Ленинка, заедно с Цола, Кева и останалите имена, демонстриращи принадлежност към съединените пролетарии от всички страни, са забравени в поколението на бабите ни.

Забелязах как Драга, Любима и Благородна все повече си остават просто прилагателни.

Помня Даяните на 90-те, както и модата на немалко Мария-Луизи, Анна-Марии, Кристина-Александри и други подобни малки дами, стъпили на моста между аристократичните помисли на майка си и баща си и потребността все пак да се вмъкне поне буквичката на някоя обична баба.

Наблюдавам около 70% повторяемост на двойките, избиращи комбинацията Кристиян и Александър за имена на двама синове.

Днес са актуалните кратките имена за момичета и тежащите на място красиви стари имена за мъже. „Хем модерни, хем аграрни“, би казал един ироничен роден рап изпълнител. Рая, Ния, Мая, Лия, Лили, Ема и компания някой ден ще срещат своите Борис, Йордан и Никола. „Това поне има цели три букви, белким бабите го запомнят“, подсмихваха се веднъж роднините на малката Леа, сестра на Ая, дъщери на моя позната.

Всяко време идва с имената си и все пак всички родителски решения, макар и подчинени на сходни мотиви и традиции, носят своята индивидуалност.

А често и всички предварителни планове се оказват напълно излишни, когато родителите видят бебчето си за пръв път и осъзнаят, че то просто не се казва така, както са предвиждали.

Дотук всички мои приятели подходиха рационално и това доведе до избор на красиви и подходящи имена. Радвам се да го чуя, не разбирам как двойките, които са във война за име, се споразумяват за всички решения по отглеждането и възпитанието оттам нататък.

„Интернационално, свързано с рода, и да го харесваме и двамата“, беше кратката ефективна формула на най-добрата ми приятелка.

„Списък с десет имена, по пет от всеки, и свеждане до това, което и двамата одобрим“, реши другата.

Е, невинаги рационалното помага. В нощта преди раждането, майката на една бъдеща Златина се замислила, че в корена на името се съдържа думата „зло“. И, предпочитайки Добра Тина пред Зла Тина, на следващия ден родила Цветина.

Да не е на някого от рода, да го носят добри и стойностни хора, да съдържа буквата „р“ и гласната „е“, да има ударение на последната сричка, да носи история, да не е твърде разпространено, но и не твърде екстравагантно. Тази пък е моята не особено проста форма. До момента резултатът й се свежда до едно име. За момче.

Подозирам, че някой ден пръстът на съдбата, мнението на другия родител, и вероятно собствената ми променена преценка, ще завъртят цикъла на времето и някой отново ще отговаря на въпроса: „Ами ти на кого си кръстена, момиченце?“...

Още от Лора Младенова:

Като малка мечтаех да стана момче. Сега вече знам защо

Как да научиш баба си да разпознава фалшиви новини

Като си имаш свои деца, ги гледай както си искаш. Или пък не?

Традиционна сватба? Не, благодаря!

Възможно ли е #НиеСъщо да имаме #МеТоо?

„Проблемът“ с кърменето е в противоречивата информация

Сурогатното майчинство у нас: не е забранено, но не е и възможно

Какво трябва да знаем, ако искаме да осиновим дете

„…Умна си като за жена. Че и чувство за хумор имаш“

„Дали не трябваше да потърпя още малко?“

Системата ни убива. Прекрасно, но що е системата?

 
 


Повече информация Виж всички