Ако храна, паднала на пода, бъде вдигната в рамките на 5 секунди, бактериите нямат време да я заразят. Мнозина от нас свято вярват в 5-секундното правило, подучени от желязната логика на някоя баба или леля. Вярно ли е това обаче?
5-секундното правило почива върху не-подкрепеното с факти убеждение, че бактериите не разполагат с достатъчно време да налазят ханата, тъй че няма да се разболеете, ако чевръсто вдигнете падналия сандвич/бисквита/ядка/солета/залъче или каквото друго сте изпуснали.
В науката всичко трябва да се подлага на съмнение, а по отношение на падналата храна, това първа прави Джилиан Кларк, американска гимназистка, която чиракува в микробиологичната лаборатория към Университета в Илинойс. Кларк и колегите й изследват различни видове повърхности, а също контролирано изпускат желирани мечета за 5-секундни интервали. Кларк установява, че еширихия коли полепва по бонбоните за по-малко от 5 секунди и много по-бързо от гладки, отколкото от груби или мъхести повърхности.
Кларк установила също, че университетските подове са относително доста чисти и че хората са много по-склонни да вдигнат паднала бисквитка, отколкото карфиол.
Професорът по food science Пол Доусън, е нещо като експерт по 5-секундното правило. Той установил, че замърсеността на пода е много по-важна от това колко време е престояла храната на него. Проучванията му поемат в различна посока от тези на Кларк, той мери количеството зараза. Негово изследване, публикувано в Journal of Applied Microbiology ясно показва, че мръсотията на пода е от решаващо значение.
Използвайки хляб или спагети, той показва, че е по-добре храната да падне върху килим, заразен със салмонела, където под 1% от бактериите се предават, вместо от фаянсов или паркетен под, от които над 70% от бактериите се прихващат от храната.
„Кухненският под е нещо като развъдник за бактерии – три колонии от бактерия колиоформа на всеки два квадратни сантиметра площ – пише Арън Каръл в материал със заглавие „Аз съм лекар и вдигам храната“. – Там е работата обаче, че по дръжката на хладилника има над 5 колонии от същата бактерия на същата площ – 2 кв. см., а по плота те са 5,75.
Прекарваме време, чудейки се дали да вземем храната от пода, в същото време не се притесняваме да пипаме хладилника или да слагаме храна по плота, който всъщност е най-мръсен.
Хората реагират по два начина на подобни новини – обяснява Каръл. – Или стават параноични и започват компулисвно да трият и мият, и търкат с мокри кърпички. Или заключават, че имунната система при повечето хора е добре измислена и явно работи, защото се оказва, че всекидневно докосваме купища ужасно мръсни неща, например мобилните си телефони, и все пак не свършваме деня в инфекциозното отделение.“
Тъй че, когато ви падне другия път картофчето от чипса, просто се наведете чевръсто и го вземете, точно както ви е учила баба ви.
И гледайте да уцелите килима, а не паркета.
