Тригодишното момиченце на моя позната вече говори на английски, при това доста добре. И то без да е от двуезично семейство.
Проблемът е, че майката, вместо да се гордее с невероятните лингвистични способности на дъщеря си - смята, че нещо не е наред с нея.
"Лелите" в яслата също наливат масло в огъня:
"Ама как така ще говори английски, като не говори български още?!?!".
На думите ми, че детето е извънредно умно и очевидно има дарба за езици, майката отговаря:
"Остави, толкова се притеснявам. Даже ще я водя на логопед. Когато й посоча нещо, например котка, и я попитам какво е това, тя ми вика: cat... Страшна работа!"
Сред най-големите притеснения на майката, е начинът, по който дъщеря й е усвоила английския: чрез гледане на детски филмчета в YouTube.
"Баща й е виновен: оставя й телефона си, за да не го закача, докато си върши разни неща. И тя се е научила да гледа детско след детско, а те са на английски!".
Всъщност това, което майката вижда като проблем, е едно от най-големите предимства на детските филмчета, гледани в най-ранна възраст.
Вярно, времето прекарвано пред екрана от съвсем малките, се свързва с намалено общуване с възрастните. За сметка на това има случаи, при които децата от съвсем ранна възраст научават сложни изрази и започват да обогатяват значително лингвистичните си познания - включително и на чужди езици, макар и не чрез пряко общуване.
Моята дъщеря, например, след гледане на детски, които й харесват, например "Влакчето Томас" и "Паячето Лукас", започна да използва изрази като: "Крайно време е!", "Това беше на косъм", "Не им се давайте!", "Не знам за теб, но аз...". Започна да говори с променен тон, да се вживява в различни роли и да говори за вещици и страшни вълци след гледане на "Приказките на Маша" (част от поредицата за "Маша и Мечока"), а след "Том и Джери" внезапно във въображението й нахлуха крадци и всякакви истории, свързани с тях.
За децата гледането на детски е пристрастяващо занимание.
Проблемът е, че ако прекалят с екранното време, започват да проявяват истински признаци на абстиненция: рев, тръшкане, тичане към отнетото дистанционно, дори агресия в желанието да изгледат "още едно-о"...
Вече сме писали за препоръчителното екранно време за децата:
Под 2 години то е НУЛА - освен за видео връзка с роднини или приятели.
Между 2 и 5 години се препоръчва не повече от един час, прекаран пред екран, заедно с родител или по-голям брат и сестра.
От 5 до 17 години - не повече от два часа на ден, с изключение на времето за писане на домашни.
Предвид факта, че времето, прекарвано пред екраните, навлиза в живота на децата все по-рано и по-рано (включително и чрез непряко гледане, когато например телевизорът работи на заден фон или родителите гледат филми на екрана на лаптопа или монитора), може би трябва да преосмислим вредите и ползите.
Екраните всъщност може и да са полезни: ако се използват умерено, някои видове медии могат да имат образователни и социални ползи за децата и дори да допринесат за развитието на езика.
И все пак има няколко условия:
Подбирайте качествено съдържание
Родителите могат да увеличат стойността на времето, прекарано от децата пред екрана, като избират висококачествени предавания- т.е. съдържание с образователни ползи.
Сред някои от детските, които могат да се намерят в стрийминг платформите (сериозно ги препоръчваме пред телевизионния екран, където детските са неспирни и с по-трудно разпознаваемо качество) има сериали с доказана образователна стойност. Например "Дора Изследователката" и сериите "Пес Патрул" (по SkyShowtime). Или безопасната и симпатична класика "Прасето Пепа" (с епизоди по MAX, като почти всички серии на български могат да се намерят и в YouTube) и огромно разнообразие детски по Netflix, които може да се гледат без аудио на български именно с цел научаване на езика.
Съдържанието трябва да е съобразено с възрастта на децата - т.е. родителите трябва да избират предавания, приложения и игри, които са специално предназначени за малки деца.
Как да проверим за колко години е подходящо съдържанието на филма или епизода?
Много от стрийминг платформите не съобщават за възрастовото ограничение на сериите. Серии за по-големи деца може да се сторят смущаващи или да са твърде агресивни за по-малките. Платформата Common Sense Media позволява на родителите да проверяват препоръчителната възраст за телевизионните предавания, филмите, приложенията.
Търсете образователни предавания
Добре е родителите да търсят предавания, които използват утвърдени образователни техники. Проучванията показват, че децата научават нови думи по-добре, когато предаването съдържа подсказване към децата за повторение или попълване на липсваща дума - може би защото насърчава активното участие, а не пасивното гледане.
Много класически, висококачествени телевизионни предавания за малки деца съдържат подсказки за участие, включително Mickey Mouse Clubhouse,, "Дора Изследователката", "Go Diego Go! и Daniel Tiger"s Neighborhood.
Гледайте с тях
Да гледате заедно с децата си е полезно и за тях, и за вас.
Първо - малките деца са много щастливи, когато родителите споделят интересни за тях неща.
Второ - поради притесненията, че повишената употреба на дигитални медии може да доведе до намаляване на разговорите между родителите и децата, което да забави езиковото развитие - "срещата" пред екрана може да е полезна.
Като родител можете да натискате пауза от време на време и да задавате въпроси на детето за случващото се в детското. Можете да му посочвате букви, цветове, предмети. Можете да го провокирате да мисли на глас какво би могло да се случи по-нататък в серията и т.н.
С една дума: можете да превърнете екранното време в пълноценно време за общуване.
Свързвайте показваното на екрана с реалния живот
Ученето от медиите е предизвикателство за малките деца, тъй като мозъкът им трудно пренася информацията и идеите от екрана в реалния свят.
Проучванията показват, че децата научават повече от медийните материали на екрана, когато съдържанието е свързано с техния опит в реалния живот.
За да увеличат максимално ползите от времето, прекарано пред екрана, родителите могат да помогнат на децата да свързават онова, което гледат, с преживяванията, които са имали.
Например, докато гледат съдържание заедно, родителят може да каже: "Те отиват в зоологическата градина. Спомняш ли си какво видяхме, когато отидохме в зоологическата градина?".
Този подход насърчава развитието на езика и когнитивните умения, включително вниманието и паметта.
Децата учат по-добре при многократно слушане на едни и същи думи, така че подборът на предаване, което е свързано с реалните преживявания на детето, може да помогне за затвърждаване на новата лексика.
Учете децата да се наслаждават на моментите без екран
Опитайте се да изпълвате деня на детето с разнообразни преживявания, включително дълги моменти, в които не присъстват никакви екрани. Запомнете, че има два ключови момента в деня на детето, през които не бива да присъстват екрани:
времето за хранене и времето преди лягане.
Времето за хранене дава възможност за разговори с децата. А времето за лягане трябва да е без екрани, тъй като дори само наличието на телевизор в стаята на детето доказано му нарушава съня.
Вместо гледането на филмчета, посветете времето за лягане на четене на детски книжки.
Така ще постигнете две неща - ще помогнете на децата да се отпуснат по-лесно и ще им създадете богата на думи и изрази рутина.
За малките деца е добре да се провеждат допълнителни игри между родителите и децата, в които не са включени екрани и които продължават минимум 10 минути. Това, забележете, означава и вие, като родител, да не използвате никакви екрани, включително мобилното си устройство.
Родителите могат да увеличат максимално ползите от играта като оставят децата си да решават какво и как да играят.
Ролята на родителя тук е да следва инициативата на детето, да играе заедно с него, да му отделя цялото си внимание. По този начин да осигурява езиково богатство на детето.
Варианти за родителско-детски игри са: подреждане на играчките по форми, цветове, размери, както и разговори с детето.
Времето за игра между родителите и децата също е чудесна възможност за интегриране на героите от екраните във физическите игри. Например чрез включването на играчки с любимите герои от предавания или филми.
