Тези въпроси често се завъртат като започнем да мислим за смисъла на живота: дали усилията ни са напразни и всичко е предопределено или имаме свободна воля?
Последните години нашумя така нареченото “quantum jumping” или прескачане на времеви линии. Какво значи това?
Според някои учения като Кабала има различни времеви линии и ние можем да преминем от една на друга. Какво се променя?
Представете си, че отивате на кино и там дават филма на вашия живот. Сценарият отдавна е написан, героите са избрани, филмът е заснет, вие само седите и го гледате. Обаче не ви харесва – този филм ама изобщо не ви харесва. Няма как да промените сценария или филма. Можете обаче да излезете от кино салона и да влезете в съседната зала. Какво дават там ли? Пак филмът на животът ви, вие участвате, някои от другите актьори са същите, сценарият обаче е тотално различен. Този ви харесва повече и решавате да останете. След половин час започва да върви в неприятна посока, вие вече си знаете урока, затова излизате от тази зала и влизате в следващата.
Именно по този начин всяко едно решение, което вземаме, ни поставя на различно място. Разбира се някои решения са по-големи и важни от други: те водят до промяна на залата, други са леки вариации на същия филм – примерно, решаваме да го гледаме с розови очила или да заемем по-удобно място в залата.
Може би е малко отнесено в настоящите динамични времена да си говорим за такива отвлечени и абстрактни концепции, все пак събитията в световен мащаб засягат всички ни. Последните седмици изглежда, че съдбата ни е все по-неясна и несигурна и след срещата между президентите Тръмп и Зеленски все по-усилено се говори за Трета световна война поради някои очевидни исторически паралели.
Всъщност, авторът ги позиционира в предверието на Ада, където са постоянно брулени от жестоки ветрове, непрестанно гонещи вятъра, на тях им е отказано дори място в Ада. Така че в моменти на изпитание именно това е нашата роля – да изберем път и да го следваме. Независимо дали правилен или грешен, това са морални оценки, които можем да дадем на действията си едва в ретроспекция.
Още от автора:
В нашия филм ние винаги сме главните герой и изборът накъде да поемем е наш. Пътят не винаги е ясен. Път честно няма и трябва сами да го създадем – с мечтите си, с ръцете си, със сърцата си, и едва когато стъпим на него, той започва да се разкрива пред нас (може би по предварителен сценарий на Създателя).
В целия този процес на лутане, търсене, избори и заемане на морални позиции, важно е да не забравяме, че сме част от цялото и дори да не виждаме взаимовръзките, нашите решения влияят и на съдбите на другите.
Именно това е ефектът на пеперудата – идеята, че леките и невинни пърхания на крилата на една пеперуда могат в крайна сметка да доведат до появата на торнадо на друго място.
Идеята, че има пълна предопределеност в живота, ни лишава от тази лична отговорност, която за добро или лошо е неизменна част от човешкото съществуване. Именно затова в „Сътворението“ Микеланджело е оставил възможност на Адам с едно леко разгъване на показалеца да се докосне до Бог. Изборът обаче е негов.
От друга страна, идеята, че нищо не е предопределено, че няма съдба или карма, би значело, че съществува вселенски хаос и не се движим по определени правила и закони. Това обаче както знаем от науката – не е вярно, всяко нещо във Вселената е с математическа прецизност, в баланс и заема точно определено място. Дори ние да не разбираме все още напълно как или защо.
Затова вярвам, че имаме своя свободен избор, но има и предопределеност. И именно тази комбинация от двете прави играта на живота още по-трудна и вълнуваща.
Още от автора:
