Още си спомням, че на едно от първите ми интервюта за работа ме накараха да им продам химикалка.
Аз не знаех стария познат трик, че се очаква да поискам от интервюиращия да ми напише нещо, за да усети нуждата от химикалка. Издъних се, а тримата мъже ме гледаха с насмешка. Така и не станах брокер, и по-добре.
С времето се научих да излизам печеливша от всичките си интервюта. Донякъде от опит – обичам да сменям работа често и да се захващам с нови допълнителни проекти, поради което съм била на особено много интервютa.
Вижте още:
Донякъде и по друга причина – преди години гостувах с преспиване на приятелка и не успявах да заспя. Наоколо имаше на раположение две книги за четене. Избрах тази за поведението по време на интервю за работа, най-вече защото другата беше „50 нюанса сиво“. За мое голямо учудване, открих наистина полезни съвети. Следвам ги и досега и ми помагат.
И така, започваме.
Влезте не повече от две минути по-рано обаче – чудесно е да покажете, че проявявате точност и уважение към времето на интервюиращите, но няма нужда да се знае, че сте планирали и премисляли появата си и сте бързали да подраните.
Дори безобидни питанки като „Как ни намерихте?“, „Лесно ли стигнахте дотук?“. Всеки потенциален отговор – такси, пеш, градски транспорт, кратко изгубване по пътя – говори за подхода ви към справяне с предизвикателства и нови ситуации.
Обмислете какво точно казвате за себе си с всяко изречение, което на пръв поглед не е релевантно към желаната длъжност. По-сложни въпроси като възнаграждение и условия се подгответе предварително.
Как протича обичайният работен ден в екипа, за който кандидатствате? Защо е свободна позицията и какво се е случило с предишния човек, който я е заемал? По какъв начин се развиват на практика ценностите на компанията? Какви са спецификите на програмата ѝ за социална отговорност? Има ли възможности за хоризантелно развитие?
Разбира се, това са само примерни въпроси, но е добре да знаете за себе си отговорите им, дори не само за да направите добро впечатление.
Прочетете малко повече за работодателя предварително и задайте въпроси на базата на прочетеното. Може би на-важно за вас би било да чуете какво е довело интервюиращия в компанията и какво продължава да го държи там. Не се свенете да го попитате. Имате шанса да получите едновременно бонус точки и искрен отговор.
Не повече от 2-3 секунди съсредоточаване преди отговор демонстрират обмислена увереност. В противен случай думите ви може да изглеждат прибързани, лекомислени или предварително наизустени. Все пак не мълчете и твърде дълго.
Ако разполагате с тези имена преди срещата, може да направите кратка справка за личностите и професионалния опит на интервюиращите, за да добиете представа какво ви очаква. Ако не, то се постарайте да научите имената на срещата и да ги използвате в рамките на разговора поне веднъж.
За предпочитане се обърнете по име към човека, на когото говорите, при особено ключова за вас история, която ще разказвате. Така ще изградите повече доверие и персонална свързаност.
Знам, че е много изкушаващо, но ще покажете повече сила и осъзнатост, ако си позволите да признаете какво не умеете или в каква област работите над себе си. Ако говорите за недостиг или недостатък, комбинирайте го с това какво правите по въпроса в момента и как го виждате за в бъдеще.
Така показвате едновременно уважение към интервюиращия, но и здравословна увереност. Например: ако ви трябва малко повече време за справянето със задача, която са ви дали тестово в течение на интервюто, или просто с отговор на въпрос, кажете „Благодаря Ви за търпението“ вместо „Извинявам се, че се забавих“.
Ако в автобиографията ви има съмнителни моменти, подчертайте ги още преди да са ви попитали за тях. Например: имате период от година-две, в който не сте работили изобщо. Или сте били изцяло на свободна практика до момента, а сега търсите заетост на трудов договор. Или е налице период, в който сте работили в съвсем друга сфера.
Отворете темата сами, без да чакате да ви попитат, и разкажете убедителна и интересна история по въпроса. Нека накрая тя се свързва логически с търсенията ви в момента.
Носете с отговорност и с достойнство всяка от промените в живота и професията си и споделете на какво са ви научили, което да е релевантно за желаната сега позиция. И то по уникален начин, с какъвто конкурентите ви за нея не могат да се похвалят.
Почти сигурно е, че в разговора ще ви предизвикат да разкажете за свой голям досегашен успех. Споменете в повествованието имената и позициите на колегите или партньорите си, без които този успех би бил невъзможен. Ще се покажете като екипен играч и със сигурност не като празен дърдорко и самохвалко.
Слушайте внимателно и правете препратки към теми и реплики, засегнати по-рано в разговора. Така ще ви видят като ангажиран и дълбок слушател, който умее да се интересува от другите, да присъства в настоящето и да се концентрира, а не просто е дошъл да си „изпее“ своето. Използвайте думите на събеседника като отправна точка за своето следващо изречение.
Може би подредени един след друг всички тези съвети звучат сложно, твърде много като алгоритъм или сценарий. Не е нужно обаче да ги следвате дословно и през цялото време да сте на тръни дали ги спазвате.
Просто помислете над тях предварително, отиграйте си реакции на някакви потенциални трудни моменти в интервюто и ще отидете на него с повече увереност. В разговора не би трябвало да имате проблем да сте себе си и да говорите непринудено, ако предварително сте обмислили добре ситуацията от всички възможни ъгли.
Успех и не забравяйте, че нищо не е на всяка цена, ако пък на вас работата и условията не ви харесат.
Вижте още:
