Тези дни попаднах на кратко видео, част от интервю с актрисата Никол Кидман, в което тя обяснява, че изобщо не умее да готви. До степен, че споделя, че веднъж сложила да вари яйце в микровълновата и децата й се ужасили. У тях готвела дъщеря й, която го умеела.
Вероятно първото, което ще си помислите, че ще коментирам, е факта, че, разбира се, на Никол Кидман, не й е нужно да умее да готви. Та тя е толкова богата и известна, че МОЖЕ ДА СИ ПОЗВОЛИ ДА НЕ ГОТВИ. Със сигурност има възможност да си осигури каквото пожелае за вечеря и без да се напъва всяка вечер над печката.
Но… Tова не беше първото, което си помислих.
Вместо това се запитах защо, по дяволите, на която и да е медия, на който и да е подкастър или инфлуенсър изобщо му хрумва да зададе въпроса на актриса-милионер дали може да готви. Щеше ли да попита същото, ако в студиото седеше известен актьор-мъж на средна възраст? Чували ли сте да задават подобен въпрос на Брад Пит или на Том Круз?
И в един момент се стига до този нелеп откъслек от видео, което забавлява социалните медии: ето я Никол Кидман – претендира, че може всичко, нали, дори да играе на 50 плюс години, да снима еротични филми с по-млади мъже, да взема награди ДОРИ на тази срамна възраст, но цената е, че НЕ СЕ Е НАУЧИЛА ДА ГОТВИ… То не може хем да си актриса, хем да си добра домакиня. И нататък вътрешният монолог на традиционните мозъци е ясен (може дори да се случва подсъзнателно): „Горкият й мъж. Вероятно все пак той готви, завалията, в това разстроено семейство… А-аа, дъщерята готви. До-обре. Все някой спасява семейството“.
Вижте още:
Защото от Балканите, до САЩ, от Япония до Африка и от Австралия до Южна Америка готвенето, точно както и чистенето у дома, все още е подразбиращ се женски товар.
Освен другите традиционни очаквания, които носи върху плещите си съвременното женско същество, то е длъжно и да може да спаси от гладна смърт, ако ще в последния момент, приритващите за домашна храна деца и съсипания от тежкия работен ден мъж. Женското същество просто трябва ДА УМЕЕ да измисли нещо за обед или за вечеря. Ако ще да е топъл сандвич с настърган кашкавал, който отнема САМО 10 минути от иначе безкрайно изтощителния работен и домакински ден.
Между ходенето на работа, гледането на детето (респективно децата) и поддържането на реда в дома (това отново предоминиращо женско занимание), готвенето е задължение, категорично метнато върху крехките дамски плещи.
Е, да, готвят, ама мъжете обикновено готвят ВКУСНО, защото ОБИЧАТ да го правят, а не защото от тях се очаква. И в повечето случаи не го правят ВСЕКИ ДЕН, както жените. Или готвят, защото им се отдава по-добре, отколкото на жена им. Или защото те самите са гладни. Или защото разбират, че някой трябва да го прави, когато съпругите им са толкова чудовищно заети… Във всички случаи мъжете готвят обикновено с усещането, че го правят по заместване или за да докажат на себе си, че могат. Или за да допринасят за грижите в дома. „Допринасят“ е ключовата дума тук.
И дори да отнема донякъде тежестта на ежедневното готвене от плещите на жената, заместването й от мъжа в масовия случай не прави по-малко вайръл видеото на успяла жена, която изобщо не може да свари яйце – ах, какъв куриоз!
Жената ТРЯБВА да умее да готви, защото е майка. ТРЯБВА да умее да готви, защото е съпруга. И най-вече: ТРЯБВА да умее готви, защото се очаква от нея и винаги се е очаквало. Баба й го е очаквала, макар че съм чувала от моята: „Ти да не мислиш, че можех да готвя?! Научих се след като се омъжих!“. Майка й го е очаквала. Макар че моята ми е казвала: „Никак не обичам да готвя. Имам книга с познати рецепти и постоянно ги повтарям.“ Мъжете в живота й са го очаквали. Макар, че много жени са чували и чуват от съпрузите си: „Аз ще сготвя, не се притеснявай“. След което им се налагала да измият цялата кухня в замяна на „отмяната“… Защото покрай готвенето има още куп работа: вадене и прибиране на посуда, измиването й (или реденето й в съдомиялната), измиване на плотове, котлони, печка. А после – сервирането и отсервирането.
И така, милиарди жени в историята на човечеството са готвили, готвят и ще готвят, плюс цялата съпътстваща това упражнение дейност, не защото обичат, не защото им е хоби или страст (ако е така – ето бонус точки), а защото те са онези, търпеливите и постоянните, които трябва да създават, управляват и менажират домакинството по подразбиране. Изобщо за да има семейство. Готвенето е върховният елемент на домакинстването и е най-тежката, неплатена и непризната работа, която жените следва да извършват на ежедневна база, изобщо за да поддържат дом и да гледат деца – с половинка или без такава.
Но, ах, това проклето готвене!
Колко е досадно, ако се налага да измисляш всеки ден какво да се яде! Може и да имаш хлебопекарна, мултикукър, съдомиялна и какво ли още не, но трябва да го ИЗМИСЛИШ! После да нарежеш, сложиш. След което да сервираш. Иначе около теб ще вият от семейството подобно на гладни вълци, стресът ще се увеличи… Вечерта, а и животът у дома, ще се скапе тотално.
„Не може ли поне веднъж да спрат да ядат!?“, въздъхва моя колежка, която бърза да се прибере след работа, ЗА ДА НАГОТВИ, защото освен съпруг, има двама сина, а мъжете ядат много, разбира се.
„Всеки ден ядат! Не може ли поне веднъж да спрат да ядат?!“, виртуално в женския хор, който описвам, се включва гласът на сестра ми, която ОТНОВО трябва да измисли какво да се яде у дома. Но за да го ИЗМИСЛИ, продуктите трябва да бъдат НАПАЗАРУВАНИ. За да се напазарува, трябват пари… А за да има пари, трябва да се работи.
Ех, Никол! Ти си щастливка, че можеш да бъдеш „лоша домакиня“. Не е нужно да можеш да вариш яйца, ако ходиш по фестивали и снимаш запомнящи се роли в продължение на 30 плюс години. Само че трудно ще го обясниш на масовите зяпачи в социалките.
Натискът продължава. Еманципацията се е случила само частично. Женските същества продължават да са обречени на допълнителна и неплатена работа до последния си дъх.
Вижте още:
