Винаги когато говоря за приятеля си Сашо, трябва да се обяснявам и уточнявам доста. Дали е Сашо, който ми е и колега. Или Сашо, който се занимава с политическа дейност. Сашо от родния ми град. Сашо, който ми се води приятел, само защото е в компанията. Сашо, който чака бебе. Сашо, за когото важи вицът „Крали Марко, ‘къв си хубав, кат’ си трезвен“. Или Сашо, с когото вече не сме приятели, но все още го реферирам така. Мисля, че ако извикаш „Сашоооооо“ в градинката пред блока, петима души ще се обърнат. Иначе, само по себе си, името е страхотно.
През 90-те просто беше модерно да те кръстят Александър. В клас тези имена за дете често заемаха от първи, та чак до пети номер. Всъщност все още е все толкова модерно. В детството ни беше модерно и друго – момичетата Даяна, очевидно кръстени на едноименната принцеса. Не знам за съществуването на Даяни, родени преди или след 90-те. Не знам и за Сталинки, родени от промените насетне. И все си мисля, че в друго време, в друг свят някоя Сталинка е можела да бъде Даяна, а някоя Даяна – Сталинка.
Едната е за завръщане към разни изконно български имена като Кубрат, Алцек, Крум, Борил и подобните и производните им. Може би тя е породена от желанието да демонстрираме българщината си, защото очевидно да облечем бебето в носия и да тропаме хоро на площада в града, не е достатъчно недвусмислен израз на „трябва да има повече такива българия“.
Другата е за за максимално кратки имена, тя се вижда повече при момиченцата. Народи се ситна челяд със ситни названия като Ая, Вая, Ия, Бия, Пия, Миа и дори по-стари и малко по-нормални имена като Рая, Ния или Мая.
Третата – за подчертано чуждестранни имена за дете. Като Роберто на вуйчо Росен или Бианка на баба Биляна.
Когато родителите не могат да се разберат в стил „аз кръщавам първото, а ти второто“, „избирам име за момиче, а пък ти за момче“, или „едното ще е на майка ми, пък ти с другото се оправяй, както щеш“, тогава идва времето на абсурдните тирета.
Имам чувството, че при кръщаване, мнозина съвременни родители се опитват да постигнат творчески наратив на Явката ДЛГ, да бъдем „‘ем модерни, ‘ем аграрни“. Само че никой не пита бедните дечица как ще се чувстват в училище, а и по-натам в живота с име в стил латино сапунка, последният да затвори вратата, или пък с кратък повик, достоен за кученце в парка.
Сякаш по-важни са другите неща – цялата рода до девето коляно да е доволна, да сме изконни, пращящи от родолюбие българи, но същевременно и граждани на света, да назовем детето по начин, по който никой друг на тоя свят не се казва (и неслучайно не се!), и ако може, това да стане в две до три букви. Четири е вече за аматьори.
В разговор с приятелка вчера се замислих как би звучало идеалното съвременно име за бебе и ми хрумна нещо от порядъка на…
Има алюзия за потомствен аристократизъм откъм британската корона и времената на Джейн Остин. Има и традиционна българщина с кръщаването на дядо Йордан и баба Дечка. Има и двубуквено безсъгласнено възображение. Бащиното име не е членувано, защото никой не е собственост на никого, нали, но и си личи от него, че бащата също е потомък на род с традиции в оригиналното кръщаване. Фамилията е модернизирана и леко латинизирана. Съвършенство.
Понякога ми липсват времената, когато можеше просто да се казваш Таня или Борис и това да е достатъчно.
Едно наблюдение на приятелката ми в разговора ме впечатли особено много. Да държиш да кръстиш детето си по изчанчен начин, е като да си купиш тениска с огромен брандинг на производителя. Вик за внимание – вижте ме, аз съм толкова Gucci. Само че в случая тениската е на чужд гръб, обречен да я носи за цял живот.
Вземете си едно соево макиато с пистакио, седнете с два различни чорапа на Кристал и запушете електронна цигара. Ние и така ще разберем, че сте хипстъри. Не е нужно децата ви да страдат.
Вижте още:
