След двайсет години натиск от различни правителства за магистрален път през Кресненското дефиле, въпреки възраженията на местните, на еколози и на множесво правни и неправителствени организации, на 15 май станахме свидетели на първа копка за осъществяване на кръгово, по същество начало на безумния проект. Казусът с планирания път дава ясно да се разбере колко са важни интересите на Главболгарстрой и подопечните ѝ компании, а служебният министър на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Иван Шишков, в тандем с Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) и Министерството на околната среда и водите (МОСВ), всячески се мъчат да поддържат илюзията за легалност на проекта, дори отричайки многократно съществуването му.
Строежът в Кресненското дефиле няма да бъде легален по никакъв начин.
Сега започва на основата на изтекла оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) от 2017г., която вече е съдържала фундаментални нарушения. Сред тях са изборът на алтернативи за пътя, както и изкривената информация за съответствието с НАТУРА 2000 и предложените, унищожителни решения за един от районите с най-голямо биоразнообразие в цялата страна – резерватът „Тисата“.
Там е най-голямото находище на дървовидна хвойна в България, местообитание на много застрашени птици, и е с ограничен достъп.
Самото дефиле служи за миграцията на едри бозайници (мечки, вълци и други) и през него преминава една от главните въздушни магистрали за прелетни птици (Виа Аристотелис). Разполагането на магистрала в тази местност, освен че ще увеличи замърсяването на въздуха и почвите, ще унищожи хабитати на животни и ще затрудни миграцията им, както при строежа, така и при експлоатацията.
Освен че построяването на магистралата ще намали преминаващите хора през Кресна, които са важни за препитанието на местните, измененията и унищожаването на екосистемата също ще се отрази пагубно на живота. От друга страна, в дефилето има много свлачища, което ще направи самия строеж опасен за работниците, а в последвалата експлоатация – и за преминаващите хора (въпреки че е известно как да се построи безопасен път за намаляването на рисковете от свлачища и съществуват необходимите технически средства, опитът в България показва, че това не се случва).
Друга последица от строежа на магистрала в дефилето е, че България неминуемо ще бъде осъдена да връща европейски пари (получени за другите лотове), и няма да може да усвои налични такива за планираната отсечка от магистралата. Скъпите и сложни, никому ненужни съоръжения за пътя в Кресненското дефиле, ще платим само ние. Знаем, че заради подобни неща, укриването на данъци у нас е национален спорт или въпрос на оцеляване, но подобни тихи, индивидуализирани протести не правят нищо, за да спрат грабежа.
Освен вече съществуващия път (магистралата на юг и на север от дефилето, както и двайсетината километра от Е79 през пролома), я има и железопътната линия.
Ясно е, че тези двайсетина километра, които да бъдат изминавани десетина минути по-бързо, не си струват цената, освен, разбира се, за строителната фирма, която печели от това. Развитието на железопътния транспорт, който е в пъти по-екологичен от автомобилния, би било по-ефективно: по-икономичен откъм време, пространство и материали, както и възможност за по-бърз пренос на хора и стоки.
Правителството рекламира новия път като „истинска, европейска магистрала“, която ще подобри икономиката и живота на хората. Същевременно, от края на месец април се провеждат протести (след години петиции, съдебни дела и становища), както в град Кресна, така и в София, срещу публичния цирк на институциите. Този проект не би следвало да е възможен без нов ОВОС (подробно за техническите параметри и бариери пред абсурдния план тук). Единственият начин да съответства на стандартите за безопасност и опазване на околната среда, в унисон с нуждите на местните, дори що се касае достъпа до околните села и земеделските земи, е да се построи извън в дефилето.
Засега, стратегията на правителството работи – да игнорира протестите и становищата срещу нелегалния и унищожителен проект.
Благодарение на неспирните усилия на местни, еколози и други специалисти, които следят случая от самото начало, борбата все още продължава. Новото настъпление на триумвирата МРРБ, МОСВ и АПИ по проектът за магистрала през Кресненското дефиле обаче е много по-сериозно от опитите на предишни правителства, с извършената първа копка. Те са вече на терен и трябва да бъдат спрени.
Това далеч не е първия случай на природно богатство и местно благоденствие, застрашени от интересите на едрия капитал и лакеите му в изпълнителната власт. Мнозина от нас може би си спомнят огромните протести, които се разпростряха в над десет града през 2018г. срещу одобряването на възможност за строителство в 48% от Национален парк Пирин.
Може би нещо от подобен мащаб ще е нужно и сега.
Протестите далеч от „местопрестъплението“ може да се окажат недостатъчни или закъснели. Дали не е време да помислим и за методи, които се прилагат на други места в света срещу подобен тип проекти – а именно, блокади на място и саботаж на работата? По какъвто и да е начин, нека да не допуснем още едно ОБЩО БЛАГО да се превърне в нечия бизнес сделка, чийто последствия неминуемо ще плащаме всички.
Следете каузата и на Facebook страницата, Да спасим Кресненското дефиле.
Вижте още:
