Пазарувате ли от онлайн супермаркет? Да? Нали? Хубавичко си ви идва така, знам. Както ни мотивираха рекламите на един от тях – поръчвай от дивана и така бесните зомбита (като от The Last of Us, не като от The Walking Dead) в офлайн супера няма да смажат детето ти с препълнените колички с консерви, нито ще те блъскат и плюят в заразната тълпа и т.н. Да, приятно е младите, енергични доставчици да ти донесат до вратата на жилището 12 броя десетлитрови туби минерална вода, 20 килограма картофи, четири дини и 7-18 буркана с туршия наведнъж, а ти само да си ги изтъркаляш в коридора.
С картофите и дините правим постепенен преход към същината на темата – поръчвали ли сте плодове и зеленчуци от онлайн супермаркет? Без да има как да си ги изберете един по един лично, нито да има как да стиснете лекичко авокадото или прасковката, за да прецените дали не са твърде зелени и никак да няма как да огледате отблизо ябълките за ударено и да подушите пъпеша и ананаса дали ухаят на свежо или на кисело. Но да сте окей, понеже няма кога или не ви се мъкнат торби.
Аз да. И трябваше навреме да се откажа, а упорствах от глупаво по-глупаво.
Ей сега ще съм конкретен. Но първо един виц – от Васето, който разказваше най-готините вицове в 8-и блок в Студентски град. Вицът за тъпия лоцман:
Корабът щял да остане една вечер в пристанището. Капитанът казал на тъпия лоцман:
– Тъпи лоцмане, ти ще приемаш стоката днес, докато ние идем в някоя кръчма в града. Значи, тъпи лоцмане, обяснявам – товариш отдоооолу – консервите, отгооооре – доматите! Така няма да смачкат доматите. И понеже знам, че си тъп, ще повторя – отдоооолу – консервите; отгооооре – доматите. Разбра ли, тъпи лоцмане?
– Разбрах.
Прибират се, капитанът гледа: отдолу – доматите, смачкани, текат; отгоре – консервите.
– Защо бе, тъпи лоцмане? Защо отгоре са консервите?! Нали ти казах да са отдолу! Защо?
– Е, нали си ме знаеше къв съм.
Поръчвам от онлайн супермаркета. Гледам аз в торбите: отдоолу – доматите, отгоооре – картофите. И още: отдооолу – бананите, отгоооре – пъпеша. Сещате се какво се е получило.
И почвам да пиша мейл, бате. Прилагам снимки. Обяснявам културно.
После нови поръчки с плодове и зеленчуци. И аз, въпреки, че си ги разбрах кви са, продължавах да упорствам с поръчките и най-вече с надеждата да бъда разбран. Но проблемите се увеличаваха, а разбирането намаляваше. Следват извадки от мейлите ми след всяка поръчка:
„За съжаление, проблемите се повтарят: в едната торба доматите и бананите са отдолу, а едрият пъпеш – отгоре (прилагам снимка как се чувстват жертвите), а в другата торба киселите млека са намяткани като в копанка на прасе (прилагам снимка, без прасето).“
„Здравейте, проблемът с реденето в торбите си доведе другарче: проблемът с продуктите. Единият вид домати, който получих – отвън беше червен, но отвътре не само зелен, а и като Баба Вида – непревземаема твърдина. Другият вид домати – червени навсякъде, но така твърди, че само с крайно насилие се навиваха за салата.“
„Непонятни са ми критериите ви при подбора на зеленчуци и плодове. Трите килограма корнишончета си бяха три килограма, но корнишонищета. Нищетата се изразява в това, че наброяваха едва 7-8 броя, защото четири от тях бяха хълк-бебета – супер едри, да си ги бие в главата човек освен – защото такива никой никога в реалния свят не би си взел, ако си избира лично.“
„Друго: знаете ли дали двете големи ябълки са минали първо през Районното, където някой, който разбира как да бие, ги е млатил в бъбреците?
….Защото бяха с чисти, красиви лица, но отвътре – кафяви, натъртени. Зукините бяха супер, но сестрите им – тиквичките, явно са ви само от някой много зъл сорт – толкова остри семки не бях срещал никога, така враждебни при ядене.“
„Пояснете ми, моля, как да схвана от информацията за грамажа какъв е обемът, ако нямам данни за плътността, та да си го сметна? Така щях да установя, че прясно изпечената сиренка е само за един зъб и да имам шанса да реша предварително кой от всичките 32 да нагостя. В същото време двата килограма краставици са само 3 броя – всяка от тях колкото предмишницата ми. Ако не знаете колко е предмишницата ми, ето разбираемо сравнение – колкото 25 сиренки като поръчаната от мен.“
„Нарочно ли продължавате така? Корите за баница, въпреки че пристигнаха далеч преди крайния срок на годност, по-скоро бяха мухъл, в който имаше кори за баница (прилагам снимки). И обърнете внимание – въпреки стила на текстовете ми при описание на проблемите, никак не ми е забавно!“
„Кестените бяха екстра, с изключение на всеки трети, който беше трафикант на червеи…
…И ако тях трудно може да ги заловите при огледа, не схващам какъв го дири пресният магданоз под мрежичката с картофи?! За пореден път спорите с елементарни физични закони! Малоумно е да обяснявам, че тежкото ще смаже мекото, но ми се налага поне за 6-и път. А може би съм малоумен, че продължавам да упорствам да ви пиша коментари след поръчките!“
Вие имате ли такива проблеми? Защото питах мои познати, които също поръчват онлайн продукти, и те нямаха. И се чудя – нещо лично ли беше от страна на служителите в онлайн супермаркета, нарочно ли така.
После разбрах. Да, нарочно. Нарочно ми изпращали сдухани плодове, зеленчуци и всякакви други продукти, защото им било забавно и разтоварващо да четат мейлите ми…
Вижте още:
„Аз за какво влязох в тоя магазин?!“: защо непрекъснато забравяме и как да спрем
