Израстването в емоционално пренебрегващо домакинство се отразява върху вас. Когато никой не забелязва какво чувства или от какво се нуждае детето, то незабелязано възприема съобщения, които никога не се казват направо, но които въпреки това ще ръководят живота му занапред. Безшумни, непреднамерени и обикновено невидими, те се вкореняват дълбоко в съзнанието му още на ранна възраст. Докато преминава през юношеските си години, те подкопават самочувствието и самопознанието, които трябва да събира. В зряла възраст му пречат да прави правилни избори. Докато създава връзки и се влюбва, му пречат да оценява себе си. Ако отглежда свои деца, заученото в емоционален план го дърпа надолу и го оставя да се чуди какво не му е наред и защо.
Единственият начин човек да се справи с това е да осъзнае откъде точно идва заученото и да направи съзнателен избор да спре да го оставя да го дърпа назад и надолу. Вижте някои от най-разпространените погрешни уроци, на които ни научава емоционалното неглижиране, както и корените и причините за тях, и преценете дали и вие не ги носите у себе си:
Не бива да си твърде весел или твърде тъжен
Като дете със сигурност сте имали интензивни чувства, тъй като това е напълно естествено за децата. Буйни в един момент, силно разочаровани в следващия, сте се нуждаели от някого, който да ви научи как да разбирате и управлявате емоциите си. Но това, което сте получили вместо това, е било скрито съобщение, че емоциите ви са прекомерни. Това, което сте научили в резултат, е да потискате чувствата си, а не уменията, от които се нуждаете, за да ги управлявате.
Прекалено си емоционален
Като дете естествено сте се чувствали разстроени, когато някакво събитие ви натъжава. Ядосвали сте сте, когато ви наранят. Имали сте нужда разстроените ви чувства да бъдат успокоени от любящ родител, за да можете да се научите как да се успокоявате. В замяна на това сте получили съобщение, че чувствата ви са слабост. Това, което сте научили, е да съдите себе си, че ги имате.
Нуждите и предпочитанията ти нямат значение
Като дете сте имали нужди, както всички деца. Определени неща са били важни за вас, други са ви се стрували добри или лоши. Необходимо ви е било някой да забележи или да попита какво искате, за да почувствате, че имате значение. Когато никой не ви е питал достатъчно, вместо това сте научили да не искате своето.
Обсъждането на проблеми натоварва другите
Израствайки, сте имали проблеми в училище, с братя и сестри, с приятели. Имали сте нужда да знаете, че можете да говорите с родител, но вместо това сте усещали, че той по някаква причина не може да се справи. Така сте научили, че другите не могат да се справят с проблемите ви, така че най-добре е да ги запазите за себе си.
Сълзите са признак на слабост
Всички хора плачат и е с причина. Плачът е начин да освободите и обработите емоциите си. Като дете сте плакали понякога (може би често). Било ви е небходимо да видите, че това се приема за нормално. Вместо това семейството е игнорирало вашите сълзи или ви е карало да се срамувате за тях. Може би самите те никога не са плакали. Научили сте се да мислите, че плачът е лош и трябва да се избягва.
Другите ще те съдят, ако показваш чувствата си
Били ли сте съдени за това, че сте проявявали чувства в дома си от детството? Това мощно послание е пренесено с вас. „Скрийте емоциите си от другите“ е посланието, което безмълвно завършва с „иначе другите ще мислят по-малко за вас“. Или по-лошо, те ще използват чувствата ви срещу вас.
Гневът е отрицателна емоция, която трябва да се избягва
Като дете, разбира се, често сте се ядосвали, тъй като това чувство е естествена част от живота. Като дете това, от което сте се нуждаели, е било помощ да назовете, разберете и управлявате гнева си. Може би вместо това гневът ви е бил потиснат или завладян от другите около вас. Може би сте били наказани, че сте го показали. Научили сте, че гневът е лош и че трябва да го потискате.
Не бива да разчиташ на другите
Децата имат нужда от помощ, точка. Така правят и юношите и възрастните. Като дете сте имали нужда от подкрепа, насоки, предложения и помощ. Но сте виждали, че на родителите ви не им е до това. И така сте научили, че е най-добре да не искате помощ като цяло, защото в противен случай трябва да се подготвите за разочарование.
Другите не ги интересува какво искаш да кажеш
Като малко дете сте имали безкрайно много впечатления и въпроси, свързанни със света около вас. Докато сте растяли, сте искали да споделяте и питате много. Въпреки това говоренето не е било ценено във вашето семейство и не сте били питани или слушани достатъчно. Затова сте приели, че вашите въпроси и думи не са ценни и че трябва да ги запазите за себе си.
Сам си на света
Като дете сте имали нужда да знаете, че каквото и да се случи, за вас има подкрепа и помощ, че зад гърба ви стои възрастен. Вместо това сте открили, че вашите възрастни близки са заети, претоварени, не могат да помогнат или не им е до вас. Приели сте, че сте съвсем сами.
Всички тези уроци изглеждат толкова реални и толкова верни, когато сте ги получили по подсъзнателен начин. Но не забравяйте, че те са просто уроци на вашето семейство, а не истини. Фактът, че сте ги научили, не ги прави правилни. Истината е, че силните чувства ни свързват със себе си и един с друг и че възможността да ги имаме е знак за здраве и сила.
Вижте още:
Ако можех да върна времето назад, щях да кажа това на детето си
