Може би, защото пропагандирането на престъпления и омраза Е престъпление?
Никой мъж не може да бъде воин на патриархата и токсичните отношения, както една жена може да бъде воин на патриархата и токсичните отношения.
Нееднократно съм се убеждавала в това през образите на свекърви, на колежки и на жени, които по някаква причина приемат другите жени като конкуренция.
Сега отново се убеждавам, като чета тенденциозните безумства на Зорница Гюцова - поредната съмнителна инфлуенсърка с канали във всички възможни социални мрежи - Facebook, Instagram, TikTok, YouTube, Telegram. И Patreon, разбира се, все пак човек трябва да се подхранва, докато подхранва другите с послания.
Когато я нарекох съмнителна, на практика излъгах.
При Зорница Гюцова всичко е безсъмнено -
и откровеното проповядване на омраза и насилие към жените сред нейните десетки хиляди последователи, и факта, че очевидно го прави за своя лична изгода.
Наративите ѝ са насочени към мъже, на които тя обяснява, че жената е по-низше същество, че жената обича тези мъже, които ѝ посягат и я карат да се страхува, че жената... не е точно като човека и е редно "да си знае".
Накратко, всички послания в нейните видеа и текстови публикации, както и в коментарите и чатовете ѝ в групата ѝ в Telegram, се въртят около тази сърцевина, независимо от конкретната формулировка.
Не намирам за нужно да отделям повече внимание на фразирането или отделните прояви на опасна и на моменти престъпна арогантност. (Защото пропагандирането на престъпления и омраза Е престъпление, независимо дали прокуратурата ни има навика да се самосезира или дори да обръща внимание на сигнали за него.)
Не намирам за нужно и да обяснявам защо посланията на Гюцова са вредни - естествено, че са вредни.
Всеки месец, ако не и всяка седмица, научаваме за нов случай на брутално насилие срещу жени и/или деца, нерядко завършило фатално или с непоправими последици за потърпевшите.
И вместо като общество да го осъдим еднозначно и еднозначно да кажем, че това няма да се търпи повече, защото отричането на насилието следва да е като аксиомите в геометрията и дори да не се нуждае от доказване и обосновка, се случва друго.
Намират се субекти, които да обяснят, че насилието е не просто заслужено, то е едва ли не желано и необходимо в рамките на едни интимни взаимоотношения, и ако се е стигнало до ескалация с толкова тежки последствия, то ще да е, защото насилието не е почнало навреме и не е станало норма навреме, че да може жената да си знае.
Както се намериха хора да коментират, че 18-годишната Магдалена Русева е мъртва, защото каква ѝ е била работата да бъде навън толкова късно.
Както вчера прочетох по повод дело за групово изнасилване в Канада, че когато е пила, една жена губи правото си да отказва.
Както на протестите в подкрепа на обезобразената преди две години Дебора дойдоха няколко момчета да нападат протестиращи жени, задето протестират.
Много е удобен този наратив, че потърпевшите са винаги виновни - той сваля всякаква отговорност от извършителя, успокоява съвестта му, че даже и го героизира като висшестоящ.
А когато идва от жена, такава реторика е особено опасна. Тя дава на мъжете с травми, с комплекси, със склонност към агресия или с вече изградена омраза към жените едно финално потвърждение, което е по-ценно от всички досегашни.
А именно: "Ето, щом и жени мислят така, когато са прогледнали, значи наистина е правилно и останалите жени, които викат за права и равенство, просто са заблудени, което е нормално за слабостите на пола им".
Но защо една жена би оправдавала насилието и унизителното отношение към жените всъщност?
Защо съществуват Зорница Гюцова и подобните на нея? Понеже подобни на нея има.
Причината струва ми се, може да се обобщи до лична изгода.
В нейния случай тази изгода очевидно се корени в обогатяването и популярността ѝ, в привличането на симпатии от хиляди мъже, включително и някои известни такива.
Извън него, в подобните случаи, за които не чуваме и не ги дават в "Малки истории" по БНТ (които позорно свалиха видеото си в последните дни, макар да са я интервюирали едва преди няколко месеца), тази изгода може да бъде и механизъм за предпазване.
Жените, които се превръщат във воини на патриархата, търсят подмолен и жесток начин да се интегрират в системата му безболезнено за себе си.
И какъв по-добър метод да се предпазиш от насилник от това да застанеш на негова страна и да окуражаваш насилието?
Черпиш сила за сметка на своите себеподобни, защото не вярваш, че можеш да си силна сама по себе си.
Тормозиш снахата от страх да не изгубиш сина.
Очерняш колежката за вниманието на шефа.
Уязвяваш другата жена в компанията, за да впечатлиш момчетата.
Оправдаваш и даже подстрекаваш насилниците, защото искаш да си от печелившата и безопасната страна.
За да можеш да не си "като другите момичета" ( и да не търпиш последиците, които другите момичета търпят), трябва да се погрижиш те да са долу. Иначе няма как ти да стоиш по-високо от тях. Трябва и да ги ритнеш, ако са паднали. Иначе току-виж ритнали тебе.
Системите не съществуват заради самите насилници. Същинските насилници не са чак толкова много.
Има ги заради всички онези страхливи души, които се обръщат срещу собствената си човечност, само и само за да им кажат "Браво" и да се подсигурят с цената дори на собственото си достойнство.
