Интересна експозиция са подготвили от Държавна агенция "Архиви" за Нощта на музеите, която ще е на 17 май.
Изложбата "Храни и пития на българите от ориенталската трапеза до столовата" разказва историята на храните и напитките като част от развитието на България от Освобождението до 90-те години на XX век в изложба.
Как са се произвеждали и продавали хранителните продукти, каква е била културата на сервиране, кои са били най-посещаваните ресторанти и сладкарници, какви са били любимите храни на популярните личности - това ще разберете в изложбената зала на ул. "Московска" 5 в София от 17 май до 6 юни. Събитието е част от Нощта на музеите.
По времето на Фердинанд I на мода са изобилните маси. Менюто за официалната дворцова вечеря от 20 ноември 1898 г. включва 11 стъпки, между които сьомгова пъстърва по венециански, филе от млади пуйчета по тулузки и фазани с трюфели. Девет различни чаши за вино могат да придружават само основните блюда на аристократичната вечеря (производител от епохата поддържа в каталога си 146 прибора за маса - от лъжички за маслини до вилици за ядене на костенурка).
При цар Борис III официалните вечери са сведени до минимум, постите се спазват строго. За разлика от баща си Фердинанд, цар Борис никога не преяжда.
Кой донася европейските маниери в сервирането, кога и къде започват да се сервират гулаш, бифтеци и турнедо и какво е "кафе капуцинер"? Кое е най-знаменитото заведение на Третото царство? Какво предлагаше "мощната хранително-вкусова промишленост" по времето на социализма, защо нямаше банани и луканка, а кафето беше виетнамско?
Изложбата разказва и още уникални истории, като тази на основателя на някогашната шоколадова фабрика "Щастие" Стефан Тодоров. След национализацията тя е преименувана на "Малчика", а от 1994 г. е "Нестле Швейцария". Не знаем какъв вкус е имал шоколадът през 1930 г. или станимашката малага, чиято рецепта е изгубена със смъртта на производителя ѝ Аристидис Чорбаджака, но всеки сам, на базата на собствения си опит и въображение, може да направи реконструкция на ароматите, вкусовете и текстурите на ястията. Интерактивността е заложена в над 120-те уникални фотографии, идващи от 29-те държавни архива в страната.
На първия придворен бал през януари 1880 г. "гостите ометоха буфета с баснословна бързина", свидетелства в мемоарите си Константин Иречек. На втория бал пред очите му политикът Марко Балабанов изяжда сам цяла щука. Банкетната култура обаче бързо търпи развитие и се издига, скоро дори провинциалното чиновничество започва да дава изискани обеди и вечери. В крайдунавските градове наред с черен хайвер и печени пилета задължително се поднася модното тогава ястие "чига майонеза".
Любопитните ще могат да разгледат и различни артефакти, вкл. порцелан и стъкло от наследството на писателя Симеон Радев и съпругата му художничката Бистра Винарова.
Изложбата ще може да бъде разгледана всеки делничен ден от 9 до 17 ч. до 6 юни на ул. "Московска" 5 в София.
Куратор на изложбата - Адриана Попова, дизайнер - Ивелина Велинова.
