Започва да ни се случва още в 20-те ни години. Отиваме до магазина и се връщаме с няколко продукта, но не и с онзи, за който сме тръгнали. Влизаме в Google и се ровим безцелно, без следа от факта, който сме влезли да потърсим. Обаждаме се на приятел по телефона с конкретен въпрос и си говорим за всичко друго, но не и за това. За пръв път се уплаших, че паметта ми отслабва преди година-две. Дочитах романа на Теодора Димова „Майките“ и едва в последните му десетина страници си дадох сметка, че година по-рано вече съм прочела и дори харесала тази книга.
Подобни моменти ни плашат. При все по-честите случаи на деменция, при това при все по-млади хора, някъде в дълбините на съзнанието се прокрадва ужасяващата мисъл, че е възможно да ни се случва именно това, в някакъв по-ранен стадий. Според изследователите на паметта подобни случки са характерни все по-често в наши дни. Трудно ни е да си спомним наглед прости неща като имена на приятели и колеги, които не сме виждали от известно време; убягват ни думи, които трябва да идват лесно; дори ни затруднява извършването на рутинни действия, които някога са изглеждали като втора природа.
Живеем в пореден момент на драстична промяна.
Докато се връщаме обратно в офисите, създаваме нови рутини и намираме опора в още едно ново нормално. В Европа се случва война, цари епоха на свръхинформация и дезинформация.
Цялата тази промяна изразходва изумително количество когнитивна енергия, често много повече, отколкото си представяме, твърдят невролозите. Не е чудно, че не можем да си спомним какво закусихме. Нашите умове се борят с преходни моменти. Според Сара С. Медник, невролог и професор по когнитивни науки в Калифорнийския университет, нашите мозъци са като компютри, в които в момента са отворени твърде много раздели и стават все повече. Това забавя тяхната процесорна мощност, а паметта е една от областите, където се усещат най-драстични колебания. Хроничният и кумулативен стрес от последните две години също е взел своя дан.
Проучвания, водени от изследователя на паметта д-р Грант Шийлдс, асистент в катедрата по психологически науки в Университета на Арканзас, показват, че хората, които са преживели скорошни стресови фактори в живота, имат нарушена памет. Стресът се отразява негативно на продължителността на вниманието и на съня ни, а това също оказва влияние върху паметта. Хроничният стрес може да увреди мозъка, причинявайки допълнителни проблеми с паметта, казва д-р Шийлдс.
Потокът от информация, идваща към нас по множество канали, вече е потоп от информация.
Той също претрупва мозъците ни. Справяме се все по-трудно с фокусирането на вниманието си. Постоянно превъртаме телефоните си, докато вършим други неща, докато говорим с хора или опитваме да четем, което според невролозите затруднява кодирането на спомени на първо място.
Затова ни става все по-трудно да си спомним нещо, извадено от контекста, като например името на колегата, който внезапно говори с нас лично, а не в Zoom. И още нещо – през последните две пандемични години животът ни повече или по-малко стана по-рутинен от преди и това също затруднява паметта. Как да си спомним конкретно събитие, когато всеки ден е същият като предишния? Когнитивният невролог Закарая Рей от Вашингтонския университет в Сейнт Луис изтъква, че за добрата памет са необходими новости, изненади, които да я освежават, динамика. В противен случай преживяванията се смесват като еднородна каша в паметта ни.
Паметта намалява и с възрастта, но медицината не е единодушна кога точно.
Хората остаряват когнитивно с различна скорост. Някои проучвания показват, че способността за памет достига своя връх в 20-те години на човек и постепенно намалява оттам нататък; други предполагат, че най-резкият спад започва около 60-годишна възраст, твърдят лекари. Ако се притеснявате за паметта си, трябва да посетите своя лекар на всяка възраст, особено ако случващото се прави впечатление и на други хора.
Вижте още: Нездравословното хранене може да е ранен признак на деменция
Ето какво препоръчват експертите за подобряване на паметта.
Не насилвайте нещата.
Принуждаването да се опитате да запомните нещо е контрапродуктивно. Ще се разочаровате и това разочарование ще позволява на емоционалната част на мозъка ви да фукнционира, вместо тази, която извлича спомени, казва Дженифър Килкус, клиничен здравен психолог и асистент по психиатрия в Медицинското училище в Йейл. Откъснете се от темата за малко; поемете дълбоко въздух, за да успокоите мозъка си и опитайте отново по-късно.
Спрете товаренето с много задачи наведнъж.
Мултитаксингът не е за гордост. Трудно е да си спомните нещо или да запомните нещо за пръв път, когато правите две неща наведнъж, казва д-р Килкус. Така че приберете телефона си. Това също ще ви помогне да намалите и претоварването с излишна информация. Опитайте се да правите нещата едно по едно. Обърнете внимание на малките задачи, които обикновено извършвате на автопилот, като миене на зъбите. Да се научите повторно на внимание изисква усилия и постоянство, но става по-лесно с времето.
Оставяйте мозъка си да почива.
Това ще укрепи предния лоб, който участва както в кодирането и извличането на паметта, така и в регулирането на стреса, казва д-р Медник. Тя препоръчва ежедневна медитация, йога или просто бавно дълбоко дишане за поне 10 минути на ден. Разходете се, за предпочитане сред природата. Свържете се с любим човек – поговорете дълго, прегърнете се, правете секс. Интимността намалява стреса, като ви кара да се чувствате сигурни и обгрижвани, допълва д-р Медник. И спете достаатъчно дълго и в спокойна обстановка. Това изчиства токсините в мозъка ви, които могат да запушат умствената работа.
Бъдете присъстващи в социални ситуации.
Отделяйте цялото си внимание на хората, когато говорите с тях. Това ще ви помогне по-добре да си спомните какво искате да кажете в разговора, защото мозъкът ви няма да бъде разсеян или претоварен; както и да запомните казаното, казва Жанин Търнър, професор по комуникация в университета Джорджтаун. Затова го повтаряме за пореден път, защото е важно, а и може да сте забравили: Оставете телефона си. Изключете телевизора, лаптопа. И наистина обърнете внимание на това, което вашият любим човек казва; не чакайте просто своя ред да отговорите.
Трябва да подхождаме към всеки разговор с внимание и задълбоченост. Иначе как се очаква да запомним какво се е случило?
*По The Wall Street Journal.
Вижте още:
Повече емпатия, по-малко памет: какво да очакваме от мозъка си като майки
