Моят опит с тийнейджърите е много концентриран. Имах три деца в рамките на три години и те преминават през всеки етап от живота си едно след друго. След много грешки трябваше бързо да се науча как да се справя с това и да направя всичко възможно, за да се грижа за тийнейджърите си. Когато най-големият ми син беше на около 12, м ого бързо научих, че мога да се опитвам, колкото си искам, да го накарам да се превърне отново в своето сладко, приказливо, невинно дете, но това само ще го отблъсне. Дъщеря ми навърши 12 години, преди да успея да си поема дори и дъх със сина си – почувствах, че всичко, което направих, е грешно и го ядоса още повече.
Работата е там, че той се променяше и растеше, а аз се опитвах да го спра. Тогава не го осъзнавах, но молбите ми да продължи да играе баскетбол, постоянните ми въпроси защо винаги си стоои в стаята и коментарите ми за гардероба му, пълен със суичъри с качулка, само ни отдалечиха допълнително.
Вижте още: 20+1 саркастични родителски коментари за реалността да живееш с тийнейджър
В крайна сметка си научих урока. Ето някои неща мои изводи, които помогнаха на моите тийнейджъри в израстването и в търсенето на себе си.
Осъзнах, че животът си е техен.
Децата ми не се вълнуват да ходят в университет. Най-големият ми син не отиде, след като завърши гимназия миналата година, и не съм сигурна, че дъщеря ми ще отиде. Те не обичат училище и това, което искат да станат, когато пораснат, не изисква висше образование. Аз завърших университет, също както и повече от вас. Но техният живот не е моят живот и аз отказвам да ги принудя да бъдат такива, каквито аз мисля, че трябва да бъдат.
Не съм злопаметна.
Това е трудно, знам. Ако обаче не оправдават доверието ми, се налага да разбера, че са хора и ще научат урока си много по-бързо, ако не им напомням постоянно за грешките им. Правила съм това в миналото и единствено им отнех способността да се саморефлексират, да изпитват собствените си угризения, да развиват емпатия. А точно това наистина има значение в дългосрочен план. Вярвам също, че трябва да им давам втори шанс и възможност да спечелят обратно доверието ми и да вземат различни самостоятелни решения.
Оставям ги на мира да прекарват време в стаите си.
Тийнейджърите буквално живеят в стаите си. Постоянно ме питат дали децата ми прекарват много време там. Да, правят го. Това е мястото, където те искат да бъдат и, вместо да се опитвам да ги накарам да излязат и да прекарат време с мен, аз ги оставям да се усамотят. Колкото повече пространство и време дадете на вашия тийнейджър, толкова по-склонен ще бъде да излезе от черупката си и да общува с вас.
Оставям ги да прекъсват спортове и клубове.
Не казвам, че не ги насърчавам да останат и да дадат на съответното си хоби или извънкласно занимание още един шанс. Не е като да не говорим за това или да не им напомням колко добри са в конкретен спорт или клуб. Те обаче растат, откриват нови неща за себе си, развиват и губят интереси, и не искат да правят едно и също, докато остареят, само защото като деца са го започнали. Допускала съм грешката да ги карам да правят нещо или да се придържат към нещо, към което вече не искат, и всичко, което постигнах, беше отрицателен ефект върху тях, треньора и останалата част от отбора. Ако съжалят за решението си, нека сами да разберат и да опитат да го поправят.
Вижте още: Живот с тийнейджър – постоянна буря в чаша вода
Позволявам им да се обличат както си искат.
Харесват си суичърите и анцузите – добре. Не им пука да излизат на публично място по шалвари и чехли – ок. Спрях да го коментирам. Опитвах се да накарам тийнейджърите да сменят дрехите си, за да направят мен по-щастлива, защото се тревожех за мнението на другите, а това е излишно.
Разрешавам пиърсинги и боя за коса.
Самоизразяването е важно. Тялото им е тяхно, не е моето. Ако искат розова коса и да си обръснат едната страна на главата, имат моята благословия. Когато бях по-млада, аз исках съвсем къса коса Родителите ми не ми позволиха и ми казаха, че момичетата трябва да имат дълги коси. Е, през 2022 г. децата ми могат да изглеждат по начина, по който им харесва.
Оставям ги да допускат грешки.
Има моменти като родител, когато трябва оставите тийнейджърите да попаднат в бъркотията, която са си надробили. Има моменти, в които си струва да ги предупредите за нещо – като например да не чакат до последната минута, за да стартират проект. Понякога обаче трябва да ги оставите да понесат последиците от действията и бездействията си.
Неща като приятелствата им също могат да бъдат предизвикателство. Можете да напомните на детето си, че е било третирано лошо от някого, но не можете да диктувате кои са приятелите му. Те трябва да направят тези избори сами.
Да оставиш тийнейджърите си да пораснат и да вземат свои собствени решения може да се почувстваш като танц на ръба на скала. Ще се объркате и ще направите грешки. Ще почувствате, че не правите достатъчно или се месите твърде много. Единственото, което можете да дадете, е най-доброто от себе си. Не забравяйте това.
*Оригиналният текст е публикуван в сайта Scarymommy.com.
Вижте още:
Полът, името, хигиената и още 4 неща, за които няма да се меся на децата си
