Докато обсъждаме как да защитим езика върху табелите и създаваме поредните ненужни административни структури, повече от половината ни петнайсетгодишни ученици са под базовото ниво по четене с разбиране.
А езикът е жив организъм и се развива така, както се развиват носителите му.
И не му трябва закон, нито спасители. Той си намира пътя.
На 4 ноември беше приет на първо четене "Законопроект за българския език", подкрепен със 153 гласа "за". Предстоят предложения и гласуване на второ четене, така че засега говорим за проект.
Ще узаконяваме спасяването на правописа, то така и така започна, покрай спасяването на кирилицата. А подробностите ще се уточняват.
В текста се предвиждат правила за публичните надписи, допуска се транслитерация на латиница под кирилицата, а употребата на чужд език е разрешена при определени условия, включително за търговска и туристическа дейност.
Следователно твърдението, че се забраняват всички чуждоезични табели, би било пресилено. Със или без него обаче има достатъчно материал за размисъл. И време до второ четене да покълнат нови изненади.
OBSHTINA какво е?
Преди години един приятел чужденец беше ходил специално до "Макдоналдс" при НДК, за да снима табелата им на кирилица. Беше голяма атракция. Световната марка, ама по нашему.
За снимка, за спомен, за показване вкъщи един път. Сещам се за него покрай поредното спасяване на българския език.
Представям си днес моя чужденец, който искаше да идва да живее в България, пред надписа OBSHTINA/TOALETNA/LETISHTE.
И да успее да го го прочете, пак няма да знае пред какво стои.
Ако отдолу има и TSENTAR ZA ADMINISTRATIVNO OBSLUZHVANE, вероятно ще предпочете да потърси не превод, а еднопосочен полет на обратно.
Да, транслитерацията има смисъл при имена и адреси. Тя обаче не носи смисъл и за всичко друго, което трябва да назовем е просто ...шльокавица.
Chitalishte не обяснява на госта какво е читалище, колкото и да пръскаме от национална гордост от правилно подредените латински букви.
Преводът ни свързва, той дава храна, чрез която един език се развива. Без превод езикът остава сам. И започва да боледува.
На българския език му се случват много хубави неща, които някак остават извън драматичния разказ за неговото спасение.
От 2007 г. той е официален език на Европейския съюз.
Европейските правни актове са достъпни на български.
Можем да пишем на европейските институции на своя език и имаме право да получим отговор на него.
Българският звучи в Европейския парламент с осигурен превод. Това са установени права, които упражняваме без патетика.
Кой точно се кани да ни ги отнеме? Коя институция настоява да престанем да пишем на кирилица? Кой ще отмени думата "обичам", ако не побързаме с още един закон?
За сметка на това знаем какво става с разбирането на написаното.
Първо четене. С разбирането ще почакаме
Според PISA 2025, чиито резултати бяха публикувани през септември 2026 г., около 58% от петнадесетгодишните ученици в България остават под базовото ниво по четене, при 31,3% средно за ЕС.
Говорим за затруднения с извличането и осмислянето на информация от текст — умения, които трябват ежедневно, далеч след последното контролно по литература.
Че могат да пишат на шльокавица - всички знаем.
При възрастните положението също не дава повод за особено национално самодоволство.
По последните налични съпоставими данни на Евростат за 2022 г. едва 37,8% от хората на 16 и повече години в България са прочели поне една книга през предходните дванадесет месеца, при 52,8% средно за ЕС. По този показател сме четвърти отдолу сред държавите членки с налични данни.
Изследването включва и електронни, и аудиокниги.
Една книга на година. Дори не сме стигнали до дълбокия спор дали е достатъчно добра, достатъчно българска и достатъчно правилно отпечатана.
В този пейзаж посоката на законодателният ентусиазъм изглежда нелеп.
Популизмът тук е в удобството на задачата: обявяваш езика за застрашен, заемаш място пред него и вече си негов защитник.
Докато някой учител опитва за трети път да обясни на дете какво е прочело, ти можеш да отчетеш първо четене.
Живият език се променя заедно с хората, които го говорят.
Появяват се нови предмети, професии и отношения, за които ни трябват думи; други думи остаряват или придобиват нов смисъл.
При общуването с други култури заемаме изрази, приспособяваме ги към своето произношение и граматика, понякога ги заменяме със собствени, а понякога просто ги забравяме.
Книжовните норми дават обща основа, за да се разбираме, но също се обновяват с времето. Тази промяна е естествена част от живота на езика, а богатството му зависи и от това колко пълноценно го използваме - в разговорите, книгите, науката и образованието.
Имаме 24 май, имаме училища, издателства, писатели, преводачи, хора, които работят с българския език всеки ден. Имаме носител на "Букър", неудобно осмиван от същите тези радетели за запазване на езика ни.
Имаме и достатъчно поводи да се тревожим за езика ни.
За бедния речник, който ни оставя само с обида, когато не можем да изразим несъгласие.
За публичното говорене, в което грубостта минава за искреност.
За навика да преписваме готови фрази, докато постепенно забравяме да съставяме собствени.
За подмяната на действителността чрез удобни думи.
Към това можем да добавим и желанието да натъпчем живия език в административна рамка, сякаш всяка нова употреба е нерегламентиран строеж.
"Бутиков" език с нужда от бъдеще
Ако ще говорим за бъдещето на българския, има смисъл да погледнем колко хора ще го говорят и на кого ще го предадат.
Населението на България намалява и застарява - процес, който свива и средата, в която езикът се усвоява и използва ежедневно.
Български се говори и извън страната, разбира се, но там запазването му зависи и от възможността децата да го учат, да четат и да общуват на него.
На едно международно събитие го нарекоха почти "бутиков език". Прозвуча ми едновременно мило и притеснително - сякаш говорим за малка работилница с ограничена клиентела.
В света на технологиите обаче малкият мащаб има значение.
Българският, както и финският, баският или ирландският - с всичките разлики помежду им по брой говорещи и обществен статут - се развива в цифрова среда с огромен превес на английския.
Подкрепата за европейските езици в езиковите технологии остава силно неравномерна.
Затова грижата за българския включва качествени цифрови речници, достъпни текстови и речеви масиви, добър машинен превод, разпознаване на реч и изкуствен интелект, който разбира и създава смислен български.
За това трябват изследователи, средства и постоянна работа.
Иначе можем да транслитерираме всички табели безупречно и пак да се окажем с език, на който все по-рядко ни е удобно да учим, да работим и да използваме новите технологии.
Щеше да е хубаво парите и вниманието за поредното му спасяване да не са похарчени за евтин популизъм, а да стигнат до съвременните му пазители - учителите, преводачите, езиковедите, а също и до компютърните лингвисти и програмисти, които разработват технологии за българския език.
Вече си представям как на програмите им ще пише SPASYAVANE NA BALGARSKIYA...
