Някои наши съученици имаха "готини родители" и останалите им завиждахме
Ако сте били деца в смутните времена на 80-те, 90-те или 2000-те години, сигурно си ги спомняте: наричахме ги "готините родители" и всички завиждахме на децата, които имат такива.
Веселият и забавен татко, който канеше приятелите на дъщеря си на по чашка и им палеше цигарите. Който разговаряше с нас като с равен и пред когото нямахме тайни.
Отворената и много поддържана майка, която сменяше гаджетата си като носни кърпички и по лицето й нямаше и следа от преклонната й за нас тогава около четиридесетгодишна възраст.
Невероятната двойка родители, които никога не питаха къде е детето им, нито го търсеха, когато стане късно, а детето можеше да прави каквото си иска. За разлика от нас, останалите, които трябваше да се прибираме.
Ексцентричната майка-артист-и-още-нещо, животът с която си представяхме, че прилича на незабравим и завладяващ спектакъл. В скучното ежедневие тя правеше най-неочаквани неща: например запалваше кухнята. Или забравяше да се прибере навреме. Или... изобщо не успяваше да се прибере у дома при децата си.
Какъв ли невероятен късмет е да имаш толкова интересна майка, колко ли забавен е живота с нея, казвахме си тогава със завист, гледайки отстрани.
Или страхотният татко-музикант, който беше обиколил света, докато детето му растеше... Когато се връщаше в родината, беше като национален празник за всички.
Готините майки и татковци до един бяха много свободомислещи и имаха готини деца.
Деца, отгледани без граници и без забрани - това бяха нашите приятели, свикнали да се оправят сами в живота, докато на нас все още ни обясняваха как трябва да учим, да ядем, как да изглеждаме и кога да се прибираме.
Децата на "готините родители" бяха по-свободни от нас, по-диви и по-склонни към експерименти.
Затова когато тези наши готини приятели ни казваха: "Не искаш да си на мое място" - не им вярвахме.
Толкова искахме да бъдем като тях, ние, децата от "нормалните" семейства.
...
Както щях да разбера с течение на времето обаче, "нормални" семейства няма, не е имало и тогава. Но и тогава, и сега, има по-добре структурирани семейства и семейства, състоящи се от възрастни с проблеми.
Ако сте дете на "готини родители", ще се съгласите, че вашата къща може и да е била най-веселата в квартала, но спомените ви вероятно са от най-тъжните.
Зад фасадата на свободата вероятно се крият алкохолни и други зависимости, нестабилни и турбулентни връзки, домашни скандали, непредвидимост, липса на емоционална връзка и стрес.
Много от децата на "готините родители" вероятно са пропушили именно с мама и татко. И още с тях са опитали повечето познати алкохолни напитки. И докато мама или татко са играели ролята на нещо като приятел, заличавайки със замах границата между родителя и детето, се е оказало, че всъщност няма кой "да кара влака". Още преди детето да заприлича на възрастен, възрастният е заприличал на дете.
И няма кой да подреди. Няма кой да сготви. Няма кой да напазарува. Няма кой да помогне с домашните. Няма и кой да те изслуша.
И ето тук вече "готините родители" се оказват съвсем не толкова "готини".
Децата имат нужда от правила и ред.
"Готините родители" обаче намират правилата за нещо, което трябва да се избягва, а редът е нещо неестествено.
Има и "готини родители", които се опитват да задоволят собствената си неосъществена нужда от приемане и одобрение, използвайки приятелския кръг на децата си.
Трети имат зависимости, които вкарват в ежедневието на децата си, вместо да се борят с тях.
Има и родители, които просто "коригират" своето лично възпитание, защото е било твърде строго или твърде ограничаващо. Те искат да предложат обратното на децата си. Но отиват твърде далече.
Децата не оценяват липсата на граници, за тях това прилича по-скоро на проява на пренебрежение.
Такива родители, които откровено вярват, че да бъдат приятели с детето си е един много добър възпитателен подход - се наричат "угаждащи" или "либерални".
Точно както и авторитарното родителство, така и либералното родителство крие големи опасности. То също представлява крайност и може да бъде пречка за хармоничното развитие на децата.
Либералното родителство е наричано още пермисивно или "угаждащо" родителство. Това е клиничният термин за възпитателен подход, характеризиращ се с топлота и присъствие, но с малко граници и правила.
Дължим названието отново на Диана Баумринд - психологът по детско развитие, който през 60-те години на 20 век поставя основите на теорията за четирите основни стила на възпитание.
Според нейната теория, угаждащото родителство създава деца, които често са креативни и социално ангажирани, но изпитват значителни затруднения със саморегулацията, контрола на импулсите и способността да понасят неудовлетвореността и да отлагат удоволствията.
Родителите, който осигуряват топлина, но не и структура на възпитанието - всъщност не дават свобода на детето.
Напротив: оставят го без опора, от която то се нуждае, за да се развива.
Вече сме писали, че да се опитваш да си приятел с детето е много лоша идея:
Защото децата се нуждаят от родители, които да са сигурни, уравновесени и зрели. А не от непредвидими, несигурни, неуравновесени и инфантилни "приятели", каквито в повечето случаи бяха "готините родители".
Хората, отгледани от такива родители, признават, че имат проблеми с авторитетите, защото вкъщи авторитетът не е бил уважаван и приеман.
Имат проблеми и в романтичните си връзки, именно защото границите между приемливо и неприемливо са били размити твърде рано.
Децата на "готините" са се научили от най-ранна възраст да осигуряват мир и спокойствие у дома - това е било тяхна задача. Затова и са склонни да пренебрегват собствените си нужди и да угаждат на другите...
Иначе с "готините родители" наистина беше весело. Ако си за малко и не се застояваш.
