Лична, изповедна книга за Румъния през 60-те и 70-те години от Ян Корнелиус
Издателство "Нордиан" представя "Аз, Дракула и Джон Ленън" на Ян Корнелиус - една от онези редки автобиографични книги, в които историческата тежест и личната драма не смазват разказа, а биват укротени през фин, самоироничен хумор и бистра наблюдателност.
Книгата предстои да излезе от печат в превод на Христо Боев.
Историята проследява пътя на автора - роден в Румъния през 1950 г. в семейство на етнически немци, израснал в сянката на един от най-мрачните и абсурдни тоталитарни режими в Източна Европа, а по-късно, през 1977 г., поел по рискования път на емиграцията към Западна Германия.
Неговият живот и творчески път преминават през уникално преплитане на румънска, германска и европейска културна среда, което определя и специфичния му литературен глас - топъл, ироничен, изпълнен с фин хумор и космополитен дух.
Стилът на Корнелиус се отличава с пълно отсъствие на фалшив патос.
Дори когато пише за тежки теми като изоставянето на родината и адаптацията в чуждо общество, той го прави с онази лекота и самоирония, които превръщат личния спомен в универсално преживяване.
"Аз, Дракула и Джон Ленън" е изповедна, лична и пряка книга, в нея Корнелиус говори на читателя без бариери, точно както би застанал на чаша кафе, за да разкаже житейските си истории.
По думите му хуморът в книгата не е измислен или търсен насила, той е бил единственият възможен начин, през който тогавашната действителност е могла да бъде преживяна и разбрана в нейния пълен абсурд.
Изградена като поток от свързани спомени, лични истории и житейски епизоди, книгата тече като споделен личен дневник или последователен цикъл от миниатюри, които следват хронологията на живота му, без да са разделени на отделни новели или самостоятелни разкази с индивидуални заглавия.
Книгата не е родена от желанието да пише суха автобиография или политически мемоар, а от необходимостта да подреди собствените си паметници на времето - онези странни, абсурдни и същевременно дълбоко човешки години на израстване в Румъния през 60-те и 70-те години, разказва авторът.
Корнелиус споделя, че дълго време е носил в себе си образите на сивото ежедневие, страха и несигурността.
Идеята за книгата се появила от желанието да разкаже за този период без огорчение, а през призмата на онова порастване, което въпреки ограниченията е било пълно с вътрешна свобода.
Той обяснява и как трите елемента в заглавието се сглобяват в главата му.
Дракула е фалшивият етикет и митът, с който Западът гледа към Румъния; Джон Ленън е алтернативният свят, музиката и кислородът за младото поколение зад Желязната завеса; а "Аз" е малкият човек, който трябва да балансира между тези две крайности, опитвайки се да съхрани собственото си достойнство и чувство за хумор.
Немските литературни отзиви често отбелязват, че Корнелиус отказва да влезе в клишето на "онеправдания дисидент", който пише с мрачен и тежък драматизъм.
Вместо това критиката подчертава неговия "леко ироникален тон" и способността му да разказва за мрачни времена с усмивка.
Този подход не омаловажава тежестта на тоталитаризма, а напротив, прави абсурдите му много по-осезаеми и убедителни за читателя, който не е преживял социализма от първа ръка.
Специално внимание критиците отделят и на метафората с Джон Ленън в заглавието и текстовете.
Критиката отбелязва как западната музика, плочите, радиостанциите и неофициалната култура са функционирали като спасителен пояс за младите хора зад Желязната завеса.
Корнелиус подчертава, че макар историите да са дълбоко лични и коренящи се в неговия собствен живот между родният му град Решица, Тимишоара и по-късно Германия, те са посветени на общото усещане на цяло едно поколение, което е трябвало да търси собствената си идентичност между пропагандата и мечтите за свобода.
