Готвите ли вечеря за пет минути, всяка сутрин, получава ли ви се като от лайфстайл реклама, видяна в телефона?
Разбъркваш две яйца, един банан, малко какао, изсипваш и печеш.
На следващия кадър ножът вече потъва в нещо неустоимо, пухкаво и шоколадово. Няма брашно, няма захар, няма никаква причина да не го направиш още сега.
Запазвам рецептата.
Освен нея вече съм запазила трикове като тристепенна вечеря в една тава, хляб без месене и още един десерт, който се приготвя, докато си миеш зъбите.
Ако съдим по папката с подобни клипове, отдавна би трябвало да се храня великолепно.
Вечният хит в интернет колекцията ми обаче ще останат едни супер съблазнителни, също толкова супер здравословни тиганици от котидж, които ме бяха "налазили" за повече от седмица.
След двайсет минути пред фурната се чудех какво съм сбъркала в рецептата с 10-минутното печене.
Гледах я пак: разбърквам 2-те съставки (в случая с котиджа, в случая с шоколадовото произведения - три), изсипвам, или ножът потъва, или тиганицата хруска неустоимо. Да, ама не.
Между тези три движения явно се е случило и друго, но то не е влязло във видеото. Бананът ли беше зелен, котиджа ли беше калпав, тавата ли беше урочасана?... Или клипът?
Кулинарната авторка Ann Reardon от години проверява подобни интернет чудеса в Youtube канала си How to CookThat.
Tя показва как някои вайръл кухненски трикове не дават обещаните резултати или премълчават стъпки.
Аз я открих, след като вече бях изхабила продуктите си по така убедителната видео рецепта.
ИИ търсачките също ни предлагат ястия, които никога не са стигали до фурна, но пък синтезират всичко, което намерят по темата.
В публикация на The Kitchn автори на рецепти описват как ИИ ботовете използват части от техните разработки, променят количества и предлагат непроверени инструкции.
Редакторката пробва такава ИИ рецепта за лимонови овесени сладки.
Е, познайте - проваля се.
Всъщност преживяванията с ИИ рецептите напомнят много на кулинарните рецепти от едновремешните детско-юношески списания.
Майка ми например, с умиление помни опитите ни да направим Мона Лиза от хранителни продукти (май по рецепта от сп. "Славейче"). За тогавашните времена - майонеза, лютеница, салам и детско въображение, което явно е прибавило и други съставки, защото нито стана Мона Лиза, нито се ядеше.
Докато сладките на колежката се разпадат и си спомням си носталгично мигове от детството, докато моята спойка от котидж и тава отиват към кофата - телефонът вече ми предлага закуска за утре.
В прозрачна купичка, гледана от хиляди зрители, се редят кисело мляко, семена, плодове.
Следва друго видео с обяснение защо сутрин трябва да се яде точно това. После трето, което препоръчва нещо съвсем различно.
Накрая аз и някой в Канада или Чили се озоваваме в магазина с еднакъв продукт в ръка, който допреди няколко дни нито сме търсили, и се опитваме да си спомним какво точно ни бяха казали да правим с него.
Важното е да сме в тренда.
Около закуската, поредица от видеа постепенно подреждат цялата ни сутрин.
Чаша вода (топла, с оцет, със зехтин, студена, със сол, с нещо екзотично, в зависимост от микрофийда ни), упражнения за 5 минути, с които ще имам плочки след 15 дни (същите като на още 34-те хиляди зрителя на клипа), психичното здраве също е важно - да не забравим дневника на психичните тревоги, този за сънищата и сесията с домашна саморефлексия и грижата за кожата - рутина от 20 продукта за 10 мин...
А да, имаме и деца -днес до 8.30 вече можете да им преподадете скоростно смятане до 300, нищо, че са на 5 г...
Котката? Няма проблем - за нея пастет от антилопа с розмарин.
И за Мърка - у нас и за Китън в някой дом в Северна Америка.
Мъжът ми каза и на него да му взема един, че кога друг път щял да яде антилопа, нямаше претенции за розмарина, но попита дали антилопата е гни ули блекбог.
Някой е станал в пет и половина и до седем вече е направил клипове за повече неща, отколкото можем да планираме за четири уикенда.
Спалнята му е подредена. Кафето не прелива и е бариста, дива арабика, нещо си. Така е, някой е генерирал... и има капацитета да го прави. Нали за това го създадохме?
Детето отказва закуската, а котката - антилопата. И за момент се връщаме в нормалното ежедневие...
...
По-късно в собствената ми кухня вече е време за вечеря.
На тристепенното меню в една тава са му нужни още десет минути, може би двайсет. Плотът отново напомня на детската ми Мона Лиза, мивката е обичайно пълна, някой вече пита кога ще се яде.
Подпирам телефона до солницата и връщам клипа, за да проверя температурата, че нещо пак съм сбъркала.
На екрана всичко отново е готово, а аз май ще трябва да изхвърля и тази тава...
