Бавно, но неотменно и сигурно, семейните модели, които сме познавали, претърпяват трансформация. Еволюират или девалвират, изменят се в течение на непрекъснатото развитие на цивилизацията в икономически и социален план.
В съвременността (и най-вече в западния свят) все по-рядко можем да срещнем строго патриархални фамилии, съставени от няколко поколения семейства, живеещи под един покрив, или пък многодетни родители, които отглеждат повече от четири деца. Само до преди десетилетия е било нетипично, особено за жените, да сключват брак и да стават майки чак след двадесет и петата си година, докато днес двойките, които създават деца след тридесет или дори четиридесетгодишна възраст, се възприемат като естествено следствие от модерния живот, препълнен с лични задължения и персонални свободи.
Домакинствата от един родител, базираните на съвместно съжителство семейства, двойките без деца и еднополовите партньори лека полека се отърсват от моралната стигма, налагана с десетилетия. И това се случва по-бавно или по-бързо, в зависимост от фактори като по-консервативната или по-либералната нагласа на населението в страните, ролята на религията в обществото, държавната политика спрямо различните модели за семейство и възможностите и предизвикателствата пред родителя, обусловени от националното законодателство. В Швеция например домакинствата от едно лице формират близо половината от всички домакинства за страната, докато у нас да живееш сам и без деца все още масово се приема като несполучливо стечение на обстоятелствата в персонален аспект и преходен период преди постигането на по-успешен и осъществен личен живот.
Когато говорим за най-интимната сфера от човешкото битие, ми се струва нередно да етикетираме избора на някого като правилен или грешен.
Напук както на твърденията, че човек дължи създаването на поколение на рода или на държавата си, така и на противоположното мнение, че съвременната жена феминист трябва да мисли на първо място за кариерата и личното си удоволствие, решението да създадеш семейство и да станеш родител си остава обусловено от уникалните мотиви и личностни ценности на всеки един от нас. Оттеглянето на социалния натиск от личната сфера и осигуряването на законово регламентирани възможности, съобразени с изборите на всеки човек, е белег на хармоничните и развити общества.
Все пак и към настоящия момент, дори в някои от най-напредналите и либерални страни, съществуват въпроси, които будят противоречия и се разрешават нееднозначно от националното и от международното законодателство.
Един от най-широко застъпените сред тях е проблемът със сурогатното майчинство.
Под сурогатно майчинство разбираме съглашение, най-често скрепено с юридически договор, съобразно което една жена приема да забременее и износи едно или повече деца за друго лице или двойка, които при раждането на децата стават техни законни родители.
Обичайни основания за прибягването до този вариант за създаване на потомство са невъзможността на лицето или двойката да зачене дете по естествен път, опасността за здравето на жената или плода при бременност, желанието на мъж без партньор да бъде родител, или еднополовата връзка между двама мъже. Възможно е сурогатство както с яйцеклетка на жената, в чиято утроба расте плодът, наречено традиционно сурогатство, така и с генетичен материал изцяло от двойката родители, познато като гестационно.
От легална гледна точка пък, сурогатното майчинство съществува в комерсиална и в алтруистична форма, в зависимост от наличието на клауза за финансова компенсация между страните по съглашението.
В редица страни като например Канада, Австралия, Нова Зеландия, или някои от американските щати, е узаконена единствено алтруистичната форма на сурогатно майчинство. В рамките на Европа сред тези държави са Гърция, Португалия, Обединеното кралство.
За Руската федерация, Украйна, някои азиатски републики, ЮАР и отново няколко от Съединените американски щати е законен и финансово мотивираният договор за сурогатно майчинство.
В по-голямата част от Европа и редица страни извън рамките на Стария континент и двете форми на сурогатство са обект на категорична забрана, а в Бразилия сурогатството е позволено единствено между лица с определена роднинска връзка.
Разнопосочната правна уредба е базирана на акцент върху различни по естеството си аргументи, а белег за липсата на широк консенсус по темата са и държавите, в които изобщо липсва такава, или пък тези, в които общественото явление е регламентирано недостатъчно, противоречиво или несигурно.
Между държавите, в които терминът „сурогатно майчинство“ не е легално дефиниран и не става обект на изрична правна регламентация, се нарежда и България. Но при систематично тълкуване на националното ни законодателство можем да извлечем, че всъщност е налице неговата категорична забрана.
Съгласно действащата правна уредба в страната съществува законова презумпция, според която майка на детето е единствено жената, която го е родила, включително и в хипотезите на асистирана репродукция. Тази презумпция е регламентирана във втората алинея на чл. 60 от Семейния кодекс, действащ от 01.10.2009 г. Произходът може да бъде оспорен по исков ред. Кръгът на легитимираните за предявяване на иск лица е изчерпателно уреден. Сред тях попадат единствено детето, жената, посочена като майка в акта за раждане, нейният съпруг, жената, която претендира, че е майка на детето, и мъжът, който претендира, че детето е родено от неговата съпруга.
Както можем да се уверим, от тази обосновка следва, че оспорването на произхода касае не генетичния произход на роденото дете или волята на родителите, а само физическия акт на неговото раждане.
За да станат законни родители на детето, за лицето или двойката остава единствено възможността за пристъпване към неговото осиновяване.
В този случай обаче, процедурата по осиновяване влече със себе си много несигурност и редица спънки и усложнения, които могат да възпрепятстват окончателно желания й изход.
На първо място това е необходимостта от даване на съгласие за пълно осиновяване от страна на рождената, в случая сурогатна майка. Без наличието на това съгласие, което трябва да се даде чрез писмена декларация пред Дирекция „Социално подпомагане“, всякаква предходна уговорка, или пък фактът чии гени носи детето, остават правно ирелевантни.
На практика сурогатната майка е защитена от закона, и може да реши да задържи детето във всеки един момент както преди даването на съгласие за пълно осиновяване, така и до подаването на молба за осиновяване. Във втория случай тя може да оттегли предварително даденото съгласие със заявление с нотариална заверка на подписа.
Самата процедура по осиновяване е времеемка и сложна, без да е налице гаранция, че конкретно детето, родено в условията на сурогатно майчинство, ще бъде определено като подходящо за желаещите да го осиновят лица от органите от компетентния орган – Съвета по осиновяване. Не съществува и регламентирана възможност за нерождения родител в условията на сурогатно майчинство да се грижи и да отглежда детето, докато трае процедурата по осиновяване.
Налице е законова пречка за осиновяване и в случаите, когато двамата партньори, желаещи да имат дете чрез сурогатно майчинство, не са сключили граждански брак. При тази хипотеза само единият от тях може да осинови детето.
Още от Лора Младенова:
Какво трябва да знаем, ако искаме да осиновим дете
Проблем за детето възниква в случаите, когато осиновителите се откажат от осиновяването преди неговото финализиране, а рождената майка е декларирала съгласието си за пълно осиновяване, съответстващо на нежеланието й да се го отглежда. Липсва уредена гаранция от страна на потенциалните осиновители в защита на детето, съобразно която да съществува сигурност, че то няма да остане на практика без родители.
Наказателният кодекс пък, в главата, разглеждаща престъпленията против брака, семейството и младежта, въздига в престъпление комерсиалната форма на сурогатство като продажба на дете и съответно посредничество за такава продажба.
В случай че рождената майка изостави детето или даде съгласие за пълното му осиновяване в замяна на имотна облага, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 5 000 лв. до 15 000 лв. Съставомерни, макар и по-леко наказуеми, са склоняването и посредничеството към такъв род престъпни действия.
Поради изложените законови препятствия, желаещите да станат родители чрез метода на сурогацията лица у нас често се насочват към осъществяване на процеса извън рамките на страната.
Предпочитана като страна с по-либерално законодателство е Украйна. На територията на страната ни действат платформи, чрез които желаещите лица биха могли да се насочат към процедура по сурогатно родителство в границите на тази държава.
През 2015 г. две българчета, родени от сурогатна майка в Мексико, за пръв път успяват да се сдобият с актове за раждане, в които като родител фигурира единствено биологичният им баща, както и с български документи за самоличност. Такъв развой създава правен прецедент, на който родителите биха могли да се позовават за в бъдеще с оглед създаването на трайна съдебна практика в областта. При противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата за нейното уеднаквяване чрез тълкувателно решение може да бъде сезиран Върховният касационен съд.
Националната ни правна система обаче не е базирана на правния прецедент, каквато е британската. Тя спада към континенталните правни системи, основаващи се върху върховенството на закона като основен източник на правото, а не върху частния случай.
Въпреки това прецедентът намира все по-широко приложение у нас по отношение на неразрешените законодателно, но все пак съществуващи и належащи въпроси и обществени отношения. Той безспорно помага за догонването на социалното развитие от нормативната уредба.
И все пак липсата на ясна законова рамка създава предпоставки за правна несигурност, каквато изглежда недопустима, когато говорим за социални явления, касаещи пряко детето и семейството.
Най-малкото с оглед пълноценната и качествена закрила на детето и разкриването на възможности за развитието и укрепването на семейството по начин, който да отговаря на съвременната реалност. Макар и без окончателен изход, в годините назад подобни законопроекти са внасяни за разглеждане. Освен метода на сурогацията те са разглеждали и други належащи проблеми на семейното право, като например възможностите за легализация на фактическото съжителството.
Наред с всички етични и психологически контрааргументи и опасения, засягащи казуса със сурогатното родителство, които неминуемо следва да бъдат взети предвид, едно е безспорно – тази алтернатива съществува, този избор се случва на практика.
Усложненията и неяснотите по него не го заличават от социалната картина, но изкривяват потенциалния му краен резултат и създават допълнителни рискове и за родителите, и за децата. Точно както, например, забраната на абортите води до скок на нелегалните и опасни такива.
Основна функция на законодателството е да регулира обществените отношения, а не да ги създава или прекратява.
При липса на правна рамка за дадено съществуващо социално явление, проблемът не изчезва, а напротив, задълбочава се и се пренасочва към сивия сектор и сферата на полулегалното. Така стои въпросът и с проституцията и порнографията в България. Липсата на категоричност, яснота и съобразяване на неумелата им правна регламентация с обективната реалност, със сигурност не води до отмирането им като явления, а единствено отваря вратата към безконтролност и злоупотреби.
Струва ми се цинично неуместно да се налага въпрос от сферата на родителството и закрилата на детето да стои на една и съща плоскост с тези теми поради липсата на законодателна решителност за уредбата му по съобразен с обективната реалност начин.
Не мисля, че за себе си бих се спряла на алтернативата за сурогатно майчинство.
Не мисля обаче, и че моите избори и предпочитания в личен план са тези, с които трябва да бъде съобразено по императивен начин текущото и бъдещо развитие на семейството и родителството на другите.
Заглавна снимка: 10 юни 2020. От средата на март в хотел за сурогатни майки в Киев, Украйна, десетки бебета очакваха да бъдат взети от своите чуждестранни родители. В Украйна комерсиалното сурогатство е разрешено, но бебетата не можеха да бъдат раздадени на заплатилите двойки, защото границите бяха затворени заради коронавируса /Andreas Stein/picture alliance via Getty Images
Още от Лора Младенова:
От 20 на 30: готино ли е да пораснеш?
С какво „Приятели“ може да е актуален през 2020 година
Да се върнем ли в офиса? Ок, но нека първо мине лятото
За Дж. К. Роулинг, Тwitter и правата на всеки един от нас
Защо няма да покрепя Черноморския туризъм
Три седмици младите дружини как дивана в хола бранят…
Да не си лош човек, за съжаление, е крайно недостатъчно
Прецъфтява ли празнуването на Осми март?
Как да спорим, без да съсипваме другия (и себе си)
Мъжете, които мразеха жените – сред тях ли е Джордан Питърсън?
Къде сбъркахме с женското приятелство
