Опасно ли е да си "извън рамката"?
Случаят с тримата убити в хижа край Петрохан за пореден път доказа, че като общество твърде лесно сме готови да повярваме на всякакви версии, без да знаем достатъчно, както и да пренесем обвинението върху жертвите.
Готови сме да обвиним хората, които са избрали да живеят по различен начин, само защото не разбираме защо те не искат да влязат в рамката. Нещо повече: очакваме, че щом са "извън рамката", е оправдано да им се случи "какво ли не"...
И всеки - компетентен или не, реши да каже по нещо за тях, живеещите в гората, виждащите света по различен начин.
Разбира се, това се случи не без участието на отговорните разследващи органи, които нито дадоха достатъчно информация, нито тя беше адекватна или достоверна.
Но понеже и загиналите, и издирваният в момента Ивайло Калушев са добре познати в средите на пещерните спасители катерачи, и любители на природата, въпросите не могат да останат дълго без отговор...
Десетки деца са преминали различни обучения в тяхните лагери и поставянето на работата им под съмнение предизвиква повече въпроси защо се говори това, отколкото притеснения за децата и сигурността им.
Ясно е, че във всяко общество съществуват невидими рамки - правила, очаквания и норми, които определят как "трябва" да мислим, да изглеждаме и да живеем.
Повечето хора се движат в определените от обществото граници, защото те дават усещане за сигурност и приемане.
Но има и други, които предпочитат да останат извън усещането за сигурност, не държат непременно на приемането и именно чрез тях светът продължава да се променя.
Ако оставим настрана факта, че "трябва" е само набор от звуци, а не гилотина, оказва се, че "различните" не са чак толкова различни - и те имат мечти, стремежи, желания, провали и трудни избори, като всички останали. И не винаги живеят толкова "опасно", колкото си мислят хората, свикнали да не рискуват.
Какво има "отвъд рамката"?
Когато всички останали приемат нещата за даденост, "различните" задават въпроси.
Вместо да се съобразяват с общото мнение, те следват собствените си ценности.
Идеите им често изглеждат странни или невъзможни, действията им - понякога нелогични и провокирани от неясни мотиви.
Другите често се страхуват от тях, защото те поставят под съмнение всичко познато и вече утвърдено като практика и норма.
Етикетът "различни" може да се залепи на хора с нетрадиционни прически, татуировки и физически особености, на всички онези, които открито изразяват непопулярно мнение, съмнения и нагласи, на хора, които практикуват друга религия, поемат рискове и се занимават с екстремни спортове, имат нетрадиционна сексуална ориентация, дори на хора с увреждания.
Както и на хора, които съзнателно бягат от идеята животът им да бъде подреден и предвидим.
"Отвъд рамката" стои простото желание да съществуваме в съответствие със собствените си правила, които понякога се разминават с общопритите.
Не непременно до степен да бъде игнорирано законодателството или брутално да бъде погазен моралът.
Не е задължително хората, които носят този етикет да са канибали, "сектанти" или самоубийци. Има и такива, разбира се, но най-често става въпрос за обикновена борба за свобода на мисъл, чувство, слово и действия.
Страхът най-често идва от непредсказуемостта.
Хората извън рамката не следват утъпканите пътища и това ги прави трудни за "разчитане", докато обществото предпочита ясно определени роли и поведение, защото те създават сигурност и усещане за контрол.
Когато някой отказва да се впише, той нарушава този ред и това го превръща в потенциална заплаха.
Срещата с "различен" човек често кара другите да осъзнаят собствените си страхове и компромиси.
Вместо да се изправят срещу тях, повечето хора избират да отхвърлят различния - защото така е по-лесно и по-сигурно.
Не на последно място, страхът произтича от липсата на разбиране. Непознатото лесно се превръща в заплаха, особено когато липсва диалог и желание да се погледне отвъд външните различия.
Агресията възниква там, където липсва диалог. Хората най-често избират да ги обиждат, осмиват и изолират. Така различният бива "наказан" за това, че не се вписва, а мнозинството си връща чувството за превъзходство, контрол и усещането за "правилност".
Рамката не е лоша сама по себе си - тя ни помага да се ориентираме, да се чувстваме част от общност и да изградим идентичност.
Проблемът идва, когато хората се втурват да я защитават без въпроси или мисъл. А защитаването често е яростно, "със зъби и нокти", с лесно изречени тежки обвинения, с неуместна и обидна ирония, с агресия. За някои хора това отхвърляне може да се окаже по-тежко изпитание, отколкото скок с бънджи например.
Всъщност, обществената норма няма нужда да бъде защитавана - тя е саморегулираща се система и сама успява да се защити доста добре, както доказва практиката.
Ако твърде много хора усещат неприемливи ограничения, тя сама ще се разшири - това се случва бавно, но сигурно, и е белег, че обществото се развива.
Въз основа на данни от 2023-2025 г., участието в екстремни спортове отбелязва значителен ръст, като някои оценки посочват до 490 милиона души, занимаващи се с приключенски/екстремни спортове в световен мащаб - всъщност, това са страшно много хора, които съзнателно застават "отвъд рамката".
Това означава, че може би е време "рамката" да бъде разширена, въпреки страховете...
Колкото до ужасяващата тройна смърт в Петрохан, все пак, всички се надяваме, че истината ще излезе наяве.
Аз лично се надявам и някой да събере сили да се извини на набедените - и на живите, и на тези, чиято памет не беше пожалена.
