Три книги за играта на живота и за смисъла в него
През последния месец прочетох около 7 книги в търсене на смисъл. И не, едноименната на Виктор Франкъл, за съжаление не е от тях.
Прочетох обаче нещо, което ме разтърси:
"Трудът не ви е враг, а приятел. Ако стане така, че нито един вид работа не ви удовлетворява, то вие би трябвало да паднете на колене и да молите за незабавна смърт." (Ог Мандино, "Най-големият успех на света")
Разбира се, веднага затворих книгата ядосана, защото последното, което човек в търсене на смисъл иска да чуе е, че е трябва да падне на колене и да моли за незабавна смърт.
Изказът ми се стори, меко казано, опасен. Определено не е мил, но знаете ли, оказа се ефективен, защото от тогава ми се наби в главата и ме изкара от зимната летаргия.
В трудът ни има много смисъл, а в някои дори го разглеждат като форма на творчество. Не е ли именно това в крайна сметка?
Книгите, които намерих полезни и бих ви препоръчала с радост са:
"Черната овца" на Брант Менсуор
Тази книга дойда при мен като подарък и с препоръка.
Тя прекарва читателя си през интересен и вълнуващ процес по откриване на ценностите му.
Намирам упражнението за полезно, независимо на какъв етап в живота си се намирате и независимо от това дали си мислите, че вече много добре знаете какви са убежденията ви.
Уверена съм, че ако задълбаете малко повече по темата, ще се изненадате - и със сигурност може да ви помогне да подобрите живота си.
"Играта на живота и как да я играем" от Флорънс Сковъл Шин
Едва ли някога щях да науча за тази книга, ако известната Луиз Хей не беше споменала в интервю, че нейната личната трансформация е започнала с нещо прочетено в тази книга.
Действително текстът носи много надежда, но в същото време спокойствие и увереност.
Намирам думите за Флорънс релевантни и днес, въпреки че книгата е издадена преди вече 100 години. Никой издател не се престрашил през далечната 1925 г. да я издаде, затова тя направила това със свой средства.
"17 правила за живота" от Ог Мандино
Определено не мога да кажа, че открих нещо крайно впечатляващо в тази книга, но стилът на писане е доста приятен.
Можете да си четете по едно правило на ден, което е някак си лежерно и приятно занимание, а и в написаното има истина.
Причината да я включва в списъкът, че ми припомни една древна истина - отговорът на всичките ви въпроси е написан някъде в някоя книга.
Понякога трябва да си напомняме за смисъла от четенето. Толкова е лесно човек да се подхлъзне и да разпилее времето и вниманието си.
Същото се случва и с писането. То започва да се превръща в забравено изкуство.
Много хора казват, че искат да пишат или мечтаят да имат книга, но колко от тях го правят действително?
Обаче нека като змията, която е захапала опашката си, да се върнем в началото.
В обобщение - работата е творчество, писането е работа, но дали трябва да молим Бог за незабавна смърт? Категорично не.
Можем обаче да го помолим за други неща, които искаме да ни се случат, а Флорънс Сковъл Шин ни учи на правилните формулировки и ни напътства как точно да го направим.
Защото в думите се крие огромна сила, особено за онези, които знаят как да ги употребяват правилно.
