Да не си лош човек, за съжаление, е крайно недостатъчно

| от Лора Младенова* |

Момчетата с Q7 са симптом на едно всеобщо духовно заболяване. Субпродукт на епоха, която не тече според законите на времето. Техни бащи са лошите в страшния филм, тъй пожела си съдбата. Майка им е онази, която бял мерцедес я преследва в живота. Предците им – колекционери на доноси, на лихвоточки, или на двете в куп. Има десетилетна музикална култура във възхвала на тези момчета, има весели филми за чаровните и привлекателни мафиоти, има тениски на Scarface и цитатчета на Иво Андонов, има стереотип, че жените не искат пич без лъскава кола, и той понякога е верен, има комплименти като „гъзар“ и „тарикат“, има електорат и обществени постове за момчета с Q7, има закони, които те са написали – за себе си и за другите момчета с Q7.

Малко момчета с твърде скъпи коли съм познавала. Единият получаваше ново луксозно возило, за да му благодарят техните, ако си отиде на изпитите. Другият веднъж ми свали часовника от ръката, за ме убеждава, че е фалшив. За него беше невъзможно ако имаш пари за скъп часовник, да си някой, който пътува правостоящ в маршрутката с кецове от преди пет зими. Третият караше с над 90 в града върху павета. Както и първите двама. Общото между тях е познато до болка – глезотии по курорти, бело, проститутки, надцакване със скъпи вещи, „знаеш ли кои са нашите“, някой унаследен бизнес, обичайните неща. Съзнанието, че нещо ти се дължи по право, че хората са абстрактни вещи на твое разположение, за които важат правила, неприсъщи на тебе. Другото общо – че не са злоумишлено лоши хора. Да не си лош човек, за съжаление, е крайно недостатъчно.

Само по себе си притежанието на скъп автомобил не е някакво престъпление, дори изобщо. Независимо, че мъжът, който се кара на нацията, излезе на полето от един такъв скъп автомобил и прочете черен списък по темата. Арогантността, от друга страна, дава резултатни престъпления. Понякога те са така ужасяващи и грозни, както случилата се на Великден трагедия с журналиста Милен Цветков. Друг път са невидими и трайни, вкореняват се в обществото така дълбоко и за дълго, че не усещаш как от тях на сантиметри от тебе се ражда следващото поколение момчета с Q7.

Арогантността води началото си от накъсването на причинно-следствените връзки.

Получаването на скъп автомобил, за който не си се постарал. Покупката му с пари, които не принадлежат на купувача. Изобщо логическата верига, при която никакви лични усилия, действия и търпение не делят желанието от неговото осъществяване. Такава логическа верига от намерения да стигнеш някъде, преди да си извървял пътя, дава уродливи последици. Такава логическа верига попречи и да имаме същински пълноценен преход. След 45 години мълчаливо чакане, решихме, че в следващите 30 може и пак да мълчим, но вече няма да чакаме.

Бързата кола. Бързия кредит. Бързата далавера. Бързия секс. Бързото удоволствие. Подаръка пред възпитанието. Купената любов пред заслужената. Превишената скорост пред позволената. Заглавието пред цялата новина. Сензацията пред журналистическия анализ. Общият боклук пред разделния. Екранизацията пред романа. Лотарията пред спестовната сметка. Подкупът пред законността. Тънката сметка пред инвестицията. Пропагандата пред политическата програма. Краденето като за последно пред устойчивите политики. Тарикатлъкът пред честния бизнес. Парите под масата пред осигуровките. Клиничната пътека пред медицината. Купеният пред спечеления глас. Санкцията пред превенцията. Предразсъдъкът пред разбирането. Стената пред подадената ръка. Цената пред стойността. Презентацията пред съдържанието. Обобщението пред разделителната способност. Вендетата пред справедливостта. Физическата сила пред духовната. Диктатурата пред демокрацията. Че можеш да се присъединиш към безнаказаните пред това да се бориш с безнаказаността. Всички по-лесни и по-вредни неща.

Не си бунтар, ако караш по краткия път. Тогава си престъпник вътре в себе си, защото дори и никога да не извършиш престъпление, в ума си вече си разпознал тази възможност като една приемлива загуба. Бунтар си, ако питаш „защо“ във всяко действие и всяко правило, и спираш да го вършиш или следваш, когато отговорът се опразни откъм аргументи.

Бунтар си, ако отказваш да приемеш, че „тука е така“. Ако отказваш да приемеш момчетата с Q7, които се имат за безсмъртни и диктуват своите правила. Онзи, който уби бебе с автомобила си. Онзи, който е лице пред Европа, вместо да се скрие, задето караше пиян. Онзи, който се отрече от сина си публично, след като духовно се е отрекъл преди твърде много време. Онзи, който язди Библията и законите, освен возилото си. Онзи, който всеки ден ни сочи с пръст и вярва, че любовта се купува: където може – с някой километър пътища, където не може – с принуда.

Отказвам да мразя слаби хора, които някой друг не е обичал достатъчно, че да ги научи да вървят стъпка по стъпка, и докато вървят, да се оглеждат. Искам и ще се постарая , когато ми е възможно, да предам на всички такива по пътя си едно адски елементарно послание – че не са готини.

Момчетата с Q7 трябва да знаят, че не са готини. Трябва да им го напомняме при всеки сгоден и несгоден случай. Когато карантината свърши, те са онези, на които трябва да се каже „Останете си вкъщи!“. Позитивната конотация в думата „тарикат“ трябва да си иде, за да си идат и те. Дотогава ще е все така. Дотогава думата, с която се описва България, винаги ще е „можеше“. А то може.

*Текстът е от Facebook-профила автора

Още от Лора Младенова:

Три седмици младите дружини как дивана в хола бранят…

Прецъфтява ли празнуването на Осми март?

Да се върна ли при бившия?

Как да спорим, без да съсипваме другия (и себе си)

Мъжете, които мразеха жените – сред тях ли е Джордан Питърсън?