Според водещата в общуването си хората се стремят към едно-единствено нещо
Какво търсят хората, когато идват да разкажат своята история, когато отговарят на въпроси или просто си говорят?
Според Опра Уинфри всички, във всеки разговор, търсят най-вече едно и също нещо - одобрение.
Опра се е срещнала с десетки хиляди хора през невероятната си 30-годишна кариера - от домакини и учители до корпоративни лидери и политици.
В момента, в който камерата спре да работи и екипът на продукцията свали микрофоните, гостите неизменно ще питат едно и също нещо: "Как се справих? Добре ли беше?", отбелязва тя.
Иначе казано, хората търсят статус, признание и валидиране от другите.
"Добрата комуникация започва с връзка. Това, което ни прави различни един от друг, е много по-маловажно от това, което ни прави еднакви - всички ние копнеем за приемане и значимост.
Когато разпознаем тези нужди в себе си, можем по-добре да ги разберем и разпознаем в другите", казва именитата водеща.
Според Жан-Жак Русо всичко е започнало в момента, в който сме преминали от ловци-събирачи към индивиди, живеещи в къщи и общности.
В предсоциалното състояние сме се интересували само от това да оцеляваме.
В момента, в който някой е седнал срещу нас край огъня, ние сме го погледнали. И не само това, усетили сме как той ни гледа. И така общественото възприятие се е превърнало в повод за тревожност номер едно - защото всеки иска да получи одобрението на другия.
Ако искаме да накараме някого да се чувства по-добре в кожата си и да създадем по-близки взаимоотношения, трябва да използваме "Правилото на Опра":
На първо място, умишлено предоставяме на събеседника си възможности да бъде приет - задаваме въпроси като:
"Как се почувствахте, когато се случи?", "Какво си мислехте, когато казаха това?" и т.н.
И второ, предоставяме цялото изрично потвърждение, което събеседникът търси - кимаме утвърдително, казваме: "Да" и "Разбирам", и задължително: "Мисля, че се справихте чудесно".
Опра има своя собствена невероятна история и въпреки това е прекарала по-голямата част от кариерата си в разказване на историите на други хора.
Всеки проблем, по който е правила предаване, се корени в това, че някой не е бил забелязан, забелязва тя.
"В ежедневните ви срещи, в кухнята ви, в конферентните ви зали, в работата ви, във всички ваши взаимоотношения - това е, което всеки човек, когото срещате, иска да знае: "Видяхте ли ме? Чухте ли ме?". И всеки спор е за това", отбелязва тя.
Това откритие я кара да полага съзнателни усилия да цени хората, с които общува ежедневно.
"Влезте в обувките на някого, вижте света през очите му и го поканете да се изрази. Поканете някого да разкаже историята си, а не да я измисля или "продава". И докато го правите, слушайте внимателно и приемете дара и уязвимостта, които ви предлагат", казва тя.
