Свикнали сме да мислим, че живеем в рационален свят, подчинен на ясни причинно-следствени връзки. Всъщност не е точно така и днес, както и преди 2,3 или 5 века, приемаме за непоклатима даденост неща, които всъщност са на глинени основи. Кои са онези сладки самозаблуди, върху които се гради животът?
Няма как да не е вярно, щом толкова хора мислим така
Склонни сме да харесваме хората, които мислят като нас. Подсъзнателно игнорираме всичко, което застрашава нашата гледна точка и безрезервно възприемаме информация, която потвърждава нашия начин на мислене. Социалните мрежи засилват този ефект. Алгоритмът им е създаден така, че ни подава още от същото и така засилва убеждението ни, че светът мисли като нас.
Това е пасивен опит. Нашият мозък търси информация, свързана с нас, а ние грешно го приписваме на честотата на възникване.
Ние просто сме програмирани да търсим информация, потвърждаваща нашите възгледи. Теса толкова тясно преплетени с нашето „аз“, че ние всячески се стремим да избегнем ситуации, които могат да им навредят.
Талант и усърдие
Нашите представи за таланта и тренировката са много далеч от реалността. Смятаме, че плувците придобиват атлетично тяло в резултат на регулярни тренировки.
В действителност нещата са малко по-различни. Да се научи да плува може практически всеки човек, но професионалист ще стане само този, чиито пропорции съответстват на постигането на високи спортни резултати. Иначе казано красивото тяло на плувците е резултат на подбор, а не от заниманието със спорт. Баскетболистите също не растат в резултат на тренировките.
Друг добър пример са най-добрите световни университети. Те действително подготвят най-добрите специалисти, но това в голяма степен е резултат на предварителния подбор на кандидат-студентие.
Казано метафорично: от врабче няма как да направиш сокол, но без тази сладка илюзия повечето рекламни кампании са обречени на неуспех.
Накрая всичко ще е наред
Представете си, че играете с приятел на „ези-тура“. Хвърляте монетата и се надявате да падне на вашата страна. Статистически шансовете са 50/50.
А сега си представете, че вече пети път вашия приятел ви побеждава. Сега вече е ваш ред да победите, нали? Всъщност не е така. Шансовете са 50/50 при всяко ново хвърляне, дори преди това 20 пъти да е паднала тура.
Грешката на играча се основава на това, че ние възлагаме прекалено много на миналите събития, предполагайки, че ще повлияят на бъдещите резултати. В горния пример те по никакъв начин не влияят. Това е свързано с още една заблуда – надценяване на въздействието. Ние вярваме, че всичко в крайна сметка ще се измени към по-добро.
Това жестоко се експлоатира в хазартните игри. Ние считаме за невъзможно да приемем лошия си резултат и да се предадем. По-добре да продължим в очакване на добрите резултати, независимо от реалните им шансове.
Оправдаваме покупките, които не сме искали
Колко пъти сме се връщали с покупки, които не сме планирали, оправдавайки се с това, че те наистина си струват? Истината е, че не сме ги планирали, просто защото не ни трябват или са прекалено скъпи.
Сподобили се веднъж с нещо скъпо и безполезно, започваме да се убеждаваме, че то ни трябва. Този процес се нарича „рационализацията след покупка“.
Социалните психолози казват, че това е реакция на чувството ни за дълг. Ние имаме необходимост да останем последователни и да избегнем вътрешен конфликт. Вътрешният конфликт или когнитивният дисонанс е дискомфорт, който изпитваме, когато се опитваме да съвместим две конкуриращи се теории или идеи.
Например вие се определяте като добър човек, но към вас се приближава човек и ви моли за помощ. Вие не спирате да му помогнете, това причинява дискомфорт и вие започвате да променяте мисленето си, за да оправдаете своето поведение – бързах страшно много, той не беше толкова зле, защо винаги всички мен молят за помощ и т.н.
В случая с необмислената покупка ние сме длъжни да я рационализираме, за да останем в мир със себе си. Убеждаваме се, че наистина е трябвало да се купи, за да може да приведем мислите и действията си в синхрон.
