Знаете ли колко точно пари изкарва човекът до вас? А сестра ви? А най-добрият ви приятел? Ами колегата от съседното бюро, който е на същата позиция като вас – дали заплатата ви всъщност е еднаква? Може би знаете за всеки един от тях. По-вероятно е да не е така, особено що се отнася до колегиални отношения, а често и до приятелски.
По-лесно е да разкажеш на приятел за точната бройка на сексуалните си партньори, отколкото за точната цифра на заплатата си след удръжки.
Дори ако кандидатстваш за позиция в компанията, където твой приятел вече работи, той може да ти даде ориентир за диапазон на възнагражденията, но надали ще ти каже чисто и просто „аз изкарвам толкова, счетоводителят – толкова, а системният администратор – толкова“. Повече от веднъж ми се е случвало да се сблъсквам с такава ответна реакция.
Още:
И съм съгласна, че темата попада сред по-деликатните сфери на информация за даден човек. Не бих започнала разговора с нов човек с думите „ти колко точно пари изкарваш“, нито пък бих се представила така на ново работно място.
Обаче с времето бих искала да узная какви възнаграждения печелят както колегите ми, така и най-близките ми хора. И не бих имала нищо против те да знаят същото в замяна. Предимно ползи може да има от това.
Неслучайно забраната да разкриваш размера на заплатата си както пред колеги, така и извън работа обичайно присъства като клауза в трудовия договор, особено в по-големи компании. По същата причина, поради която на интервю за работа се очаква от теб да определиш размера на възнаграждението, което очакваш. Ако си склонен да вършиш дадена работа срещу 2000 лева, компанията не би ти дала 3000, дори ако бюджетът за позицията принципно е такъв.
Наред с това е практика възнагражденията на дългогодишните служители да растат плавно и по малко на годишна база. Ако изобщо растат.
При наемането на нови кадри има по-голям шанс да се договори по-висока заплата. В резултат, нерядко може да се окаже, че човек с няколко години стаж в дадена компания и с висока експертиза изкарва по-малко от новоназначен служител, който тепърва се обучава и не идва с толкова експертиза или трудов опит.
Търсенето на нови хоризонти се приоритизира пред лоялността. Същото впрочем е практика и при мобилните оператори, когато изготвят тарифни планове и промоции за нови и за стари клиенти.
Установих го, когато този човек ме помоли да му дам съвет във връзка с преподписването на трудовия му договор. Когато му споделих за драстичната и несправедлива разлика, той всъщност не знаеше как да постъпи спрямо работодателя, защото с факта, че ми е разкрил трудовите си условия, всъщност беше в нарушение на договорените правила.
В сходна ситуация на друго работно място отмъстителен IT специалист при напускането си беше придобил нерегламентиран достъп върху файла с възнагражденията на всички служители. От него научих, че две наскоро наети колежки, който работят бюро до бюро, имат разлика във възнагражденията, която се изразява не в левове, а в пъти. Научих и че моята заплата е най-ниската в цялата компания. По-ниска включително и от тази на човека, когото съм обучавала за позицията му.
Би ги провокирала и към повече солидарност помежду им, когато осъзнаят, че заедно са по-силни срещу доминантната страна в трудовото правоотношение, отколкото ако са в условия на конкуренция и подозрение един срещу друг.
Само че в корпоративна среда понятията за солидарност, равенство и социална справедливост са нежелани. Там се подхранват състезателността и индивидуализмът, макар и в рамките на иначе екипна работа.
Би било добре, ако човек е наясно и с какви финансови поощрения биха били обвързани повишенията в компанията му занапред. Нужно е да има поне обща представа какви са перспективите му за израстване на работното място, за да знае струва ли си да се стреми към дългосрочно развитие там и пасват ли условията на личните му цели.
Колкото и модерно да е да се самоубеждаваме, че динамичният екип, петъчните пица партита и личното удовлетворение от добре свършената работа дават най-важната мотивация на човек за работната му позиция, сигурността и финансовата независимост са винаги на първо място.
Освен може би за малцинството хора, които така или иначе разполагат с финансова стабилност по други причини и могат да си позволят да работят за удоволствие. Когато вноската по кредита и сметката за тока те чакат, петъчното парти не сгрява отдаденото ти корпоративно служителско сърце особено много.
И това дава отражение включително в личните ни отношения.
Всеки съвместен план с близки хора – независимо дали става дума за покупка на автомобил с партньора ти, за организиране на почивка с няколко приятели, или за очакванията на брат ти за сватбен подарък от теб – се улеснява значително, когато всички сте наясно със стандартите си. И съответно се затруднява неимоверно при по-разпространената обратна ситуация.
Още:
С човека до теб няма как да си съставите адекватен и за двама ви съвместен бюджет и да прецените какво ще е удачно да отделяте за наем, за квартира, за спестявания, за лични разходи на всеки от двамата.
С приятелите ти може да се спрете на вариант за ваканция, който е всъщност непосилен за финансовата ситуация на някого от вас.
Очакванията за принос към личните поводи на близки може да надхвърлят възможностите ти дотолкова, че и при най-добрите ти старания да остане горчив привкус у всички.
Иначе казано, не можеш да правиш подаръци за по 200 лева със заплата от 1000. Нито да почиваш в петзвезден хотел. Не би било удачно и очакването, че в семеен или партньорски бюджет всеки ще внася поравно, ако единият печели 1500 лева, а другият 15 000.
Можем да си спестим много хаос и конфликтни ситуации, а и много да се улесним взаимно за в бъдеще, ако просто се научим да говорим за пари помежду си. Без патос, но и без неудобство и недомлъвки.
Все пак парите все още служат, за да улесняват живота ни, а не да го управляват. Макар и често да изглежда обратното.
Още:
