Аз не знам и не мога да знам е ли Юлиан Вергов набил Диана Димитрова, или не е набил Диана Димитрова. Мога единствено да подходя с уважение към твърденията и на двамата, защото говорят за доста тежки неща. Тя – за физическо насилие над себе си, той – за психически тормоз над детето си. Моето лично предположение, което няма значение, защото е с характер на спекулация, е, че и двете неща са верни. Ако той или тя бяха подали оплаквания през далечната 2017 г., можеше да знаем повече за фактите по темата, но нека бъдем честни – по-вероятно нямаше да знаем. Щяхме да изчетем отгоре-отгоре някакви вестникарско-онлайн щуротии и фантасмагории, полицията нямаше да си свърши работата като кога ли, а всеки от нас, когото изобщо го вълнува темата, щеше да реши, че е станало това, което му изнася на разбиранията да е станало.
Тази сутрин например си изпих кафето със сърцераздирателния обяснителен текст на Вергов, от който следва да отсъдим, че тя е някаква луда, която преследва детето му, а той е по-чист от водата. Шернали го и го репостнали там освен почти целият каст на „Войната на буквите“ (явно днес нямат в графика да се подписват за статуквото), така и примерно една пета от приятелите ми във Facebook. В стил такова – „ааа, разбрахте ли сега, той каза, че не вярно“. Пичове, вие кво очаквахте, текст с послание „епа, набих я, д**ба и шафр*нтията“ ли?
Цялото това ми напомни за една ученическа история на баща ми, в която момче от класа наплюва друго, то се оплаква на другарката, тя пита защо, плювателят, на име Илко, казва „ама, другарко, аз разбрах, че Деян не ми е истински приятел“, и другарката назидателно към наплютия: „Ааааа, разбра ли сега, Деяне?!“.
Иначе издържан текст, да, само че една част от него ме угнети.
Вергов, (който си седял, седял на снимачната площадка, нищо не правел и изведнъж открил ужасяващи съобщения до дъщеря си и после чак бил обвинен в насилие) заявява как подкрепя безрезервно каузата срещу насилието над жени, само че (дъ риъл ш*т винаги иде след запетайката, бейбе!) заради такива обвинения като това срещу него сега на истинските пострадали (нищо никога няма да ме накара да ползвам дума „жертва“ за жив човек) можело никой да не им повярва вече.
Тая теза с лъжливото овчарче я слушам от 2017 г., от #MeToo насам, и наблюдавам как се превръща в следната опорка: Значи лоша работа е насилието, много сори и много кофти за потърпевшите от него, ама това докато нямат име, нямат конкретна история и не благоволят да я споделят и разкажат. То се случва, ама не тука, не сега, не с тебе, не по тоя начин, не както твърдиш, не му е моментът да го говориш, и ако никой не вярва занапред на потърпевшите, значи ти си виновна/виновен, ти и никой друг, надали фактът, че обществото принципно не обича да вярва на такива истории. Сега заради „тебе“ „никой“ няма да повярва на „другите“. Не е заради нагласата на този „никой“, заради „тебе“ е. Ама ако „другите“ също разкажат нещо, тогава заради тях „никой“ няма да повярва на следващите „други“.
Приятели, насилниците са гаслайтъри.
Те ще кажат, че каквото ти се случва или неслучва е заради тебе, а те дори не са искали да го правят, те са потърпевшите. Ще кажат „абе не те удрям, бе, ти сам/а си падна“. Ще кажат „нали знаеш, че аз никога няма да ти направя нещо, каквото не искаш“, докато симултанно в същия момент се опитват да ти направят нещо, което не искаш. Ще ти повторят, че си луд/а достатъчно много пъти, че да дискредитираш собствените си преживявания в собствените си очи. Това не ми го е казала една позната за братовчедка си, мои лични наблюдения и впечатления са си.
С говоренето за насилие никога не си прав/а. Ако не си го преживял/а ти, значи говориш за неща, които не разбираш и не ти е работа. Ако си, значи си проектираш проблемите и пак не ти е работа.
Или пък има нещо в личността ти, което те дискредитира на персонално ниво – твърде шумен човек си или твърде тих, твърде видим или твърде анонимен. Твърде „ти пък само за това говориш“, ако принципно е твоя кауза; твърде „баш сега ли се сети от нищото“, ако за пръв път се осмеляваш. Защо си, Зайо, ти без шапка?! Виновни до доказване на противното. Ето например за Диана Димитрова и по повод случая преди време чух изпусната реплика от моя много близка жена „абе, тя тая била спала с половина свят, мани“. Чувате ли го подктекста или аз да го кажа?
Ако не ви е проблем да се случват такива неща с хората, но ви е проблем, че чувате за тях, вие сте проблемът.
Вижте още:
