Исках да започна този текст с думите „харесвана от едни и гледана с подозрение от други“, но осъзнах тяхното безсмислие в процеса на писане. Онова, което сме харесвали, подозирали, гледали с въхищение или ненавиждали във връзка с покойната кралица Елизабет II, не е било нищо повече от онова, което сме били допуснати да видим, а ние самите сме избрали да видим от показаното ни. Отношението ни към нея вероятно винаги се е припокривало с отношението ни към Великобритания като страна, към монархията като институция, към актьорската игра на Клеър Фой и Оливия Коулман, към медийното съдържание, което е достигнало до нас.
Така или иначе, каквото и да мислим, Елизабет Александра Мери Уиндзор остава една от най-емблематичните фигури в световната история: кралица, чието управление надживя всички останали британски монарси и немалко световни лидери. Макар и крепител на традицията и приемствеността на английската монархия, Елизабет II не може да бъде наречена предвидима. Нито пък нейното управление – от 1952 г. до снощи, 08 септември 2022 г. За този период кралицата предефинира понятието за това какво е да бъдеш монарх и става свидетел и участник в епохални промени в семейството, страната и света. В свое обръщение към парламента по повод Златния си юбилей през 2002 г. тя сама споделя „Промяната е постоянна.“ и допълва, че управлението като такова се превръща в разширяваща полето си дисциплина и начинът, по който един управник или мениджър посреща предизвикателствата му, ще определи бъдещето.
Светът преди и след Елизабет II не е един и същи свят. Ето някои от най-драстичните промени, на които тя е съвременник:
Крехкият мир в Северна Ирландия
Когато Елизабет се възкачва на трона, Северна Ирландия е управлявана от протестантски юнионисти, които предпочитат тя да остане част от Обединеното кралство в продължение на десетилетия. Но през 1968 г. напрежението относно това дали Северна Ирландия трябва да стане част от Република Ирландия – суверенната държава, с която дели остров – кипи и прекипява. По време на 30-годишните размирици, които следват, Елизабет наблюдава как Северна Ирландия избухва в привидно безкраен цикъл на насилие, белязан от бомбени атентати (включително убийството от ИРА на нейния втори братовчед, лорд Луис Маунтбатън), бунтове и партизански войни. Междувременно кралицата посещава Северна Ирландия през 1977 г. въпреки протестите и заплахите. Накрая през 1998 г. конфликтът приключва със Споразумението от Разпети петък, познато още като Белфасткото споразумение. През 2011 г. Елизабет говори публично за проблемите по време на посещение в Дъблин. „Изказвам искрените си мисли и дълбоко съчувствие към всички онези, които са пострадали в резултат на нашето проблемно минало“, обръща се тя – почти извинение, което отбеляза желанието на монархията да продължи напред. И когато тя се ръкува с бившия лидер на ИРА Мартин МакГинес през 2012 г., това се възприема като началото на нова ера на слаб мир между монархисти и сепаратисти.
Краят на колониалната империя
В разгара на Британската империя и колониализма се смята, че средно един на всеки четирима души е бил британски поданик. Когато Елизабет II започва управлението си, Великобритания има повече от 70 територии в чужбина. Кралицата обаче наследява империя в криза. Правителството вече е започнало да осъзнава, че ще трябва да даде повече власт на колониите, за да оцелеят, и през 60-те години се отказва от тях една след друга в атмосфера на бунтове и въстания. От Африка до Азия, Великобритания се оттегля от колонии като например Кения и Малайзия. При смъртта си Елизабет вече е монарх едва на 16 държави, известни като Страни на Британската общност, или само Страни на Общността. Възможно е Елизабет да предвижда бъдещия край на колониалната империя още в началото на управлението си, защото още през 1953 г. тя твърди, че Общността не прилича на империите от миналото. Тя декларира, че става дума за изцяло нова концепция, изградена върху най-висшите качества на човешкия дух: приятелство, лоялност и желание за свобода и мир. „На тази нова концепция за равноправно партньорство на нации и раси ще се отдавам със сърцето и душата си всеки ден от живота си“, продължава тогава кралицата.
Прозрачност, достъпност и относително нормализиране на затвореното кралско семейство
Всички семейства имат своите възходи и падения, но кралското семейство закономерно винаги се е опитвало да пази скандалите и конфликтите си в тайна. Израснала в атмосфера на почти задушаваща тайна, Елизабет II става свидетел на ужасената реакция на родителите си при публичната интимна афера и абдикацията на нейния чичо, Едуард VIII. Когато тя заема престола години по-късно, разводът продължава да бъде кралско табу и кралското семейство прави всичко възможно да прикрие скандали като бурния любовен живот на принцеса Маргарет. С годините, а може би и с развитието на комуникациите, имунитетът срещу скандали спада. Принцеса Маргарет се развежда през 1978 г., а през 1992 г. принц Чарлз и принцеса Даяна се разделят и семейните им въпроси меко казано се превръщат в световна мания, подхранвана от таблоидни спекулации и папарашки снимки. В скъсване с миналото, Елизабет ги призовава да се разведат, което те правят през 1996 г. Днес разводът вече не е табу и възходите и паденията на семейството, от трагичната смърт на Даяна през 1997 г. до добре рекламираните сватби и синовни конфликти на принц Уилям и Хари, вече не се пазят в тайна.
На комуникационно ниво, самата Елизабет е много по-достъпна като монарх от всички свои предшественици. Коронацията ѝ на 2 юни 1953 г. се радва на цялата пищна до изличшък разточителност и детайлност на събитие от този мащаб. За разлика от коронациите на предшестващи монарси, не само в Обединеното кралство, тази коронация бива излъчена по телевизията. Решението за излъчване е противоречиво; възрастната комисия, обвързана с традициите, която планира събитието, е ужасена от идеята да се допуснат камери в Уестминстърското абатство за такъв тържествен повод, а за самата Елизабет се разказва, че се е срамувала от камерата. В крайна сметка тя надделява и над притесненията, и над съветниците си, излъчването се допуска. Решението революционизира отношението на монархията към медиите, пише Джо Моран от Radio Times.
Още през 1970 г. Елизабет II прави първата си „разходка сред хората“ по време на пътуване до Нова Зеландия. Практиката — ограничена среща и поздрав с развълнувани тълпи — се превръща в нова традиция, поставяйки Елизабет в пряк контакт с хиляди субекти през годините. До края на нейното управление, монархията вече се възползва умело от възможостите на смартфоните и социалните медии, за да оформи публичния си имидж. Разразботва се социално присъствие в платформи като Twitter и Instagram, разпространяват се внимателно подбрани и планирани онлайн послания. Монархията може вече да не е толкова частна и затворена, но нейното социално присъствие се намира под безупречен контрол.
Когато се качва на престола, Елизабет е едва на 25 години. При първите си официални аудиенции с чуждестранни високопоставени лица, президенти и министър-председатели, тя често е най-младият човек в стаята. Някои от световните лидери, които са на власт по времето при нейното коронясване, са солидни фигури от мъжки пол като Уинстън Чърчил, Йосиф Сталин и Дуайт Дейвид Айзенхауер. За повече от шест десетилетия на трона, Елизабет надживява всички тях, не само физически, но и политически, превръщайки се в мощен символ на приемственост, дори когато светът около нея се променя с драстични темпове. За по-добро или за по-лошо, след смъртта на най-дълго управлявалия британски монарх за всички времена, страната няма да е същата.
*По History.com.
Вижте още:
Расисти, сексисти, комунисти? Не, абсурд – просто мразим Меган Маркъл
