На фотографията по-горе можете да видите как изглежда абсолютно всяко стайно растение, след като прекара няколко седмици у нас с мен.
„Мога да летя, мога и да спра на ръба, мога да не спя, и да се науча да плача…. Мога хиляди неща, и без тебе мога, само че искам с теб“, пееше Ирина Флорин към края на 90-те. И аз съм тъй – мога хиляди неща, само не и да отгледам каквото и да било цвете. Дори фикус. Дори кактус. Дори и гъба, както доказа опитът ми да си завъдя домашна кефирена такава, и да си приготвям за здраве едноименната полезна напитка. Вероятно учените биха могли да се възползват от опита ми с последното, за да открият някой революционен лек в борбата с гъбичните инфекции, а аз покрай това да изкарам някой лев. За да си купя още нещо с латинско име, заедно с подходяща саксия, необходимата му тор, и дори да сменя прозорците, за му осигуря правилната светлина. Преди отново да го убия.
Аз съм рецидивист.
Виновна до доказване на противното.
Успях да отгледам няколко домашни животни, да завърша два университета, помагайки на няколко колеги с курсови работи и изпити, да отгледам един по-малък братовчед, да сменя четири кариерни поприща, да работя всичко, което съм си пожелала, да изуча пет езика и шест хобита, да пропътувам надлъж и нашир почти цяла Европа и почти половин Южна Америка (дааа, даааа, минути за реклама), но не и да увенчая с успех дори и един опит за цветарство.
Кажете ми, къде се провалям?
Винаги подбирам място за поставянето на растението точно според указанията на продавачи, кинги по темата, както и според вещия опит на приятели цветари. Старая се да поливам с нужната честота и приготвям температурата на водата от денонощие по-рано. Изчислявам диаметъра и дълбочината на саксията до милиметър. Понякога им пускам класическа музика – Едвард Григ, Шостакович.
Когато видя първите жълти, загниващи листа, сменям стратегията. Търся нови съвети. Изпробвам торове. Експериментирам с честотата на поливане. И всичко пак и пак завършва като заглавие на Маркесова новела – „Хроника на една предизвестена смрът“.
Може би следващия път, когато получа като подарък някоя жизнерадостна и свежа теменужка, трябва просто да я върна за нейно собствено добро. Или да изляза от нас и да запиша зловещо, но вярно съобщение на собствения си телефонен секретар. Като момиченцето от една друга „Предизвестена смърт“. „Имаш точно една седмица.“
Вижте още:
Парижки шик у дома: 12 свежи идеи за пролетен редизайн на малък апартамент
