Сред многото глупости, излизали някога от човешка уста, тази е една от най-печално резултатните и, за съжаление, твърде често казваните.
Немалко сме бившите деца, които в зрялата си възраст откриваме, че значителна част от социалните ни затруднения,несигурността ни, девиантното ни поведение, комплексите ни, неумението ни да се обвързваме, да взимаме категорични решения или да даваме най-доброто от себе си в заниманията си, започва някога отдавна, някъде другаде, където ни се е налагало да избираме между мама и татко, да взимаме страната на единия, да слушаме гледната точка само на единия, да ставаме свидетели на ежедневни скандали и даже сцени на насилие точно на мястото, където се очаква да се чувстваме най-спокойни и защитени. Децата на закърпените връзки живеят без здрава основа, без корени.
Раждането на дете, наред с един от най-щастливите моменти в живота на хората, желаещи да са родители, е и същинско земетресение за връзката.
Тоталната промяна в начина на живот, всички нови предизвикателства, безсънието, нервното напрежение, въпросите без отговор, смяната на цялата социална сцена, и липсата на време за романтика, почивка и привилегироване на партньора може да разклати дори по принцип хармоничните, щастливи и успешни връзки. Когато стане родител, човек научава нови и невинаги лицеприятни неща не само за партньора си, а дори за самия себе си. Неща, които изобщо не е очаквал. Няма как създаването на дете да поправи изначално нездрава и токсична връзка, може само допълнително да я подкопае и разруши. А човекът, който ще страда най-много от това, е не кой да е, а самото дете.
Не е нужно неуспешната връзка или брак да се вменява във вина на единия от партньорите, дори и очевидно да изглежда като че има виновник.
Не е нужно и да се „поправя“, защото не всичко е поправимо.
Не просто не е нужно, а е нежелателно да търсим начини да „вържем“ жена си или „задържим“ мъжа си до себе си, а дори и да ги търсим, детето не е начин или инструмент, а човешко същество, което ще носи последиците от всяко наше неразумно действие. Да продължаваме да страдаме в неработеща връзка е наш собствен избор и никой не може да ни го отнеме.
Какво всъщност се случва, когато решим да „закрепим връзката си“ с дете?
Ако бракът или връзката не работи още в началния етап, но двамата души изберат да преминат на следващ етап и да създадат семейство, без да са разрешили вътрешните си конфликти и тези помежду си, те биват хванати в капана на двойната отговорност. Едновременно трябва да отглеждат детето и да поддържат поне формално дисфункционалната си връзка.
Когато натискът от лошия брак не се канализира правилно, това има очевидно въздействие върху живота на децата. Децата се сблъскват с последиците от усещането за принуда на една двойка не само да живее заедно при изчерпана връзка, но и да отглежда дете заедно. Или пък да се превърне в поредното дете, което расте с един родител – това по-често е все пак по-добрият от двата лоши варианта.
Децата често се приемат като неодушевена спойка, която държи двойката заедно.
Докато романтизира идеята за децата и родителството, обществото забравя, че децата също са хора.
Те не са нито свръзка, нито разделителна линия, която може да бъде начертана, изтрита или счупена на две според това какво е удобно и нужно на момента. Те трябва да се изправят сами и да преживеят лошите бракове на родителитe си, за да не изживеят целия си живот с болка и травма. Обществото прави огромна грешка, като приема, че децата не помнят, разбират или реагират на насилие или токсично поведение. Едно дете се ражда, за да бъде личност, а не да оправя брак или връзка.
Скъпо общество, ако по-малко очакваме от двойките да запазват връзката си на всяка цена, сигурно те ще се чувстват по-малко принудени да остават в неработещи бракове. Няма достатъчно добри причини един такъв да продължава. Нито оцеляването в лош брак е добър вариант, нито отглеждането на дете в разбито семейство. Моля, скъпи родители, оправете своите проблеми или се разделете, преди това да доведе до травматично детство на децата ви.
Вижте още:
Да си дете на разведени не е най-лошото, което може да ти се случи
