Наричат го „най-голямата грешка, която хората правят във връзките“. А именно: „да засенчваш светлината“ на човека до себе си.
Да го „затъмняваш“, да го накараш да спре да свети силно, да не блести прекалено. Хем да си е той, хем да не е. Да престане да дава най-доброто от себе си на другите, за да остане слънце за теб. Да си е само за теб, за да не ти го вземат останалите, които също ще бъдат заслепени от светлината му…
Сега точно тази светлина те вбесява, пречи ти, задушава те. Забравил си, че всичко, което обичаше в този човек и всичко, което искаше за себе си, бяха именно качествата му, които сега те изкарват извън равновесие.
Примери колкото искаш:
Влюби се именно в чара му, в общителността му, в това, че всички искаха да бъдат с него. Когато станаха двойка, започна да го ревнува от цялата гимназия. Желаеше да има светлината му единствено и само за себе си. Затъмни го. И докато бяха заедно, той наистина престана да свети. Нямаше го за никой друг, освен за нея. Така той престана да бъде най-чаровно момче от випуска. Заради тази връзка светлината му изгасна за всички.
Без да разбере, инстинктивно, тя се е влюбила в него именно защото той е обвързан, а това означава, че е желан от друга жена (гаранция за качество?) и донякъде недостъпен. Неговата светлина, която я е привлякла както лампата привлича нощната пеперуда, е именно неговата връзка, онова, към което и тя се стреми, а той вече има.
В момента, в който отношенията им са вече реалност, тя започва все повече да се дразни на светлината му – ревнува го, иска го само за себе си, настоява той да изостави другата жена, да не се вижда с децата си… Всичко, заради което се е влюбила в него, започва да се превръща в пречка за техните отношения.
Тя има вълнуващ личен и професионален живот, вижда се с хора, които живеят свободен живот, ходи на интересни места, има много контакти и покани за срещи. И нещо повече: не й липсва чувството за призвание, което е чуждо за него.
Всичко това го привлича неистово: той е влюбен в цялата тази нейна социална и лична светлина. Но откакто са заедно, той вече не може да търпи начина й на живот, мрази хората, с които тя се вижда, потиска се. Не иска тя да твори, защото успехите й могат да привлекат почитатели, а той не може да го понесе. Светлината й е прекалено ярка и той трябва да я засенчи. Прави всичко възможно, за да я ограничи и да я има само за себе си.
Те се възхищават на страхотната му отдаденост на работата, на многото му и разнообразни качества. И именно с тези качества успява да привлече в живота си жена, която развива силна чувствителност към неговата светлина. Но с течение на времето, колкото повече връзката се задълбочава, толкова повече тя започва да се дразни от онова, на което се е възхищавала първоначално. Ревнува го от работата му, от приятелите, от хората, които искат да се докоснат до знанията и уменията му. Възхищението на останалите я кара да ревнува и да се чувства несигурна. Тя започва да го ограничава и да се опитва да го контролира, за да го запази само за себе си.
Всеки един от нас може да продължи списъка с близък до себе си или по-далечен пример от своя житейски опит.
Защото сме несигурни. Защото сме ужасени, че и другите ще харесат в него онова, което ни е привлякло. Затова и започваме да критикуваме именно нещата, които сме обичали първоначално.
Това, че той или тя е истински, че следва своите собствени навици, че има свои интереси. Че има талант. Че има призвание или признание. Или приятели и среда. Че някой извън нас го оценява високо…
Този подход е убиец номер едно на отношенията.
Хората „засенчват светлината“ на любимия основно от страх, че ще го изпуснат, че той ще си тръгне. Че някой друг ще оцени неговата ярка индивидуалност и ще им го „вземе“. Но и защото, ако той продължи да свети, току виж е осъзнал, че се е подценил като стои в тази връзка…
Задължително е да спре да блести!
Този силен страх обикновено се дължи на страх от изоставяне, причинен от травма в детството. Този страх често се научава и обуславя в осакатяваща, неглижираща или злоупотребяваща среда, където детето е погрешно научено, че или е излишно, или че присъствието му няма значение.
Хората, изпълнени с травми и несигурности, успяват да унищожат дори иначе здрава връзка. Но как се изразява несигурността в отношенията?
Най-често тези хора:
– Търсят постоянно потвърждение на стойността си;
– Неистово се вглеждат в знаци за отхвърляне;
– Стремят се да угодят на партньора;
– Изпитват проблеми с доверието;
– Упражняват силно контролиращо поведение;
– Обикновено приемат нещата твърде лично.
Лекуването на собствените несигурности трябва да стане чрез адресиране на травмата ни от отхвърляне. А това идва с поемането на отговорност за поведението.
Наранил ли ви е някой? Да. Но той отговорен ли е за заздравяването на раните ви? Не, не, в никакъв случай! Само вие можете да излекувате себе си, никой друг не може да го направи.
Съсредоточете се върху настоящето и насочете болката си към създаването на нещо вълнуващо. Присъединете се към спортен клуб или класове по изкуство. Творете, бъдете креативни и съзидателни.
Когато се чувствате претоварени, дишайте дълбоко. Опитайте да медитирате.
Когато онова чудовищно и неприятно чувство на съмнение в себе си излезе на повърхността, вдишвайте дълбоко и се опитайте „да се приземите“. Когато се успокоите, запитайте се от какво имате нужда. Имате ли нужда от време насаме или от компания?
Общувайте със съчувствие и откритост. Бъдете честни за това как се чувствате и измислете решение заедно. Изключително важно е да възприемете този разговор като възможност да изградите по-здрава и успешна връзка, основана на доверие и честност.
И не анализирайте прекалено много съмненията си. Поемете контрол над тях и спрете да възприемате себе си като несигурен човек.
Ако искаме сигурна връзка, трябва самите ние да се превърнем в сигурен човек, освободен от колебания и страхове.
Вижте още:
Как да разпознаем токсичната връзка?
Още за връзките:
Аз ли съм токсичният в тази връзка?!
7-те „убиеца“ на връзката според мъжете
Последният възможен начин да спасиш връзката си
Когато връзката ви е приключила, а вие още сте в нея…
